Решение № 51 от 29.03.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Панагюрище, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Нонка Цв. С.ова като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20225230100533 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.32, ал.2 ЗС за определяне на начин за реалното ползване на съсобствен имот.

Ищецът М. И. У. с ЕГН ********** от гр. Панагюрище, обл. Пазарджик, ул. *** твърди, че с ответника Л. Г. У. с ЕГН ********** от гр. Панагюрище, обл. Пазарджик, ул. ***, *** са съсобственици на недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр. Панагюрище, разположен на 2-ри етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.***.***.*, построена в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 85 кв.м., на едно ниво, с адрес: гр. Панагюрище, обл. Пазарджик, ул. ***, ***, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – *****.***.***.*.1, над обекта – няма, както и на таванското помещение в същата сграда. Твърди, че съсобствеността произтича от наследство, оставено от наследодателя Я.М.У.., починал на 26.10.2019 г., който е чичо на ищеца /брат на покойния му баща И. М. У./ и съпруг на ответника Л. У., а частите на съсобствениците са 1/3 ид. ч. за ищеца и 2/3 ид. ч. за ответника. Ищецът твърди още, че съсобствениците не могат доброволно да определят начин за 1 ползването на самостоятелния обект и на таванския етаж на сградата. Иска от съда да определи начина за тяхното реално ползване съобразно правата на страните. Съгласен е да ползва общи помещения с ответника, ако не съществува възможност за тяхното самостоятелно ползване. Съгласен е да получава парично обезщетение в размер на пазарния наем за ползването на неговата идеална част, ако съдът предостави целия имот на ответника. Не претендира разноски и счита, че не дължи такива поради характера на производството, представляващо спорна съдебна администрация на гражданските отношения между съсобственици по повод ползването на общата вещ.

Ответникът Л. Г. У. не оспорва наличието на съсобственост и дяловете на страните. Оспорва иска при твърдение, че самостоятелния обект не може да се ползва едновременно от двамата съсобственици, както и че сградата няма тавански етаж, а само подпокривно пространство. Не е съгласна да ползва общи помещения с ищеца. Моли иска да бъде отхвърлен и претендира съдебни разноски.

Районният съд като съобрази твърденията и възражения на страните и прецени събраните по делото доказателства прие от фактическа и от правна страна следното:

В производството по предявен иск чл.32, ал.2 ЗС се касае до осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод ползването на общата вещ. Съдът замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността, както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за разпределяне ползването на общия имот, т.е. съдът е компетентен да се произнесе само по тези въпроси, които са от компетентността на мнозинството от съсобствениците. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и фактическото положение до възникване на спора, както и предназначението на имота. Съдебната администрация се осъществява при съобразяване с фактическото съС.ие и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване – решение № 71/19.04.2011 г. по гр.д.№ 727/2010 г., ВКС, ІІ г.о.

2

Относно ползването на самостоятелния обект:

Когато съсобственият обект е жилищен, съдът съобразява възможно ли е според вида и броя на помещенията този имот да задоволява жилищните нужди на съсобствениците, всеки от които да ползва определени самостоятелни помещения и сервизи. Предоставяне на общо ползване на определени помещения е допустимо само при изрично съгласие на съсобствениците. Ако според съС.ието на имота е невъзможно същият да бъде ползван едновременно и по предназначение от всички съсобственици, то разпределението следва да се осъществи при съобразяване на осъществяваното до момента фактическо ползване и заплащане на парично обезщетение на неползващия съсобственик докато трае така разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при които е постановено Решение № 72/15.07.2015 г. по гр.д. № 553/2015 г., ІІ г.о. За да не бъде разрешаването на един спор източник на бъдещ такъв, то изравняването на несъответствието между правата в съсобствеността и определените за ползване дялове, следва да се извърши в същото производство. В такава хипотеза следва да се приеме, че искането за реално ползване обхваща и искането за парично компенсиране при предоставяне за ползване на част от имота, неотговаряща на правата в съсобствеността. Затова, в рамките на производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът следва да определи и дължимото парично обезщетение, равняващо се на гражданските плодове за частта от имота, която съсобственикът не може да ползва съразмерно на дела си Решение № 139/16.11.2015 г. по гр.д. № 27.15/2015 г., II г.о.

Ако е невъзможно предоставяне на реално ползване на всеки съсобственик и ищецът е заявил съгласие да получава паричен еквивалент /за което съдът следва да даде възможност всяка от страните да изрази становището си/, съдът не може да отхвърли иска по чл.32, ал.2 ЗС, а следва да разпредели ползването като предостави имота на лицето, което го ползва фактически и да го осъди да заплаща определена сума на ищеца от момента на влизане в сила на решението докато трае така разпределеното ползване или се променят обстоятелствата, при които е постановено - решение № 291 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 212/2011 г., ІІ г.о.

Между страните по дело няма спор и се установява от представените писмени доказателства /констативен нотариален акт за собственост и 3 удостоверение за наследници на Я. М. У./, че те са съсобственици на процесния самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр. Панагюрище. Безспорно е също, че самостоятелният обект се ползва само от ответника Л. У. за задоволяване на нейните жилищни нужди. В сградата има още един самостоятелен жилищен обект, разположен на първия етаж, който принадлежи единствено на ищеца.

От заключението на СТЕ е видно, че и двата самостоятелни обекта се състоят от антре с вътрешен коридор, свързващ хол с кухненски бокс, баня и две спални. Банята на процесния самостоятелен обект не е завършена и не функционира /помещението се използва като склад/. В отклонение от одобрения архитектурен проект е изградена тоалетна на стълбищната площадка на втория етаж, която прегражда достъпа по стълбището до тавана на сградата. Тази тоалетна е свързана и обслужва процесния апартамент.

Апартаментът не може да задоволява едновременно жилищните нужди и на двамата съсобственици, тъй като за целта е необходимо те да ползват общи помещения и сервизи, за което липсва съгласие от страна на ответника.

Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че самостоятелният обект на втория етаж няма жилищен характер, понеже банята не е завършена. Степента на завършеност на строежите няма отношение към тяхното предназначение, определено от архитектурния проект. В случая е проектирана и изградена многофамилна жилищна сграда, в която са обособени самостоятелни жилищни обекти, в които са проектирани бани. Освен това, процесният обект се използва от ответника Л. У. като жилище. Ето защо следва да се приеме, че същият представлява жилище в незавършен строеж.

Установява се, че едновременното ползване на жилището от двамата съсобственици не е възможно, поради което разпределението на ползването следва да се извърши при съобразяване на съществуващото в момента фактическо положение, според което целият самостоятелен обект се ползва от ответника Л. У.. С оглед на цитираната по-горе съдебна практика апартаментът следва да се предостави за ползване на ответника Л. У., която от своя страна ще заплаща на ищеца обезщетение за неговата част докато трае така създаденото фактическо положение. Размерът на обезщетението се определя на база пазарния наем за имота, който според заключението на 4 вещото лице е 260 лв. на месец. За частта на ищеца обезщетението е в размер на 86.67 лв.

Относно ползването на таванския етаж:

От заключението на СТЕ се установява, че таванското помещение представлява подпокривно пространство на трискатен покрив със страничен надзид с височина 0.7 м. и било с височина 4 м. В подпокривното пространство не са обособени помещения. Достъпът по проект се осъществява от вътрешното стълбище на сградата. В момента достъпът е възпрепятстван поради присъединяването на цялата стълбищна площадка на втория етаж към жилището, което се ползва от ответника Л. У., както и поради изграждането на тоалетна върху площадката.

Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК, к огато в подпокривното пространство (таванът) не са изградени жилища, стаи за творческа или научна дейност, ателиета, сушилни и тавански складови помещения, а то представлява общ незастроен обем между последната етажна плоча и покривната конструкция, стойността на този обем се разпределя между отделните обекти съобразно идеалните им части. Това подпокривно пространство е обща част на сградата по смисъла на чл.38 ЗС.

Ако таванът има нужната височина, пространство и обем за изграждане на складови помещения, стаи за творческа дейност или самостоятелни обекти - ателиета и др., могат да се обособят общи части за преминаване и има достъп от редовна стълба, трябва да се приеме, че то е обща част по предназначение.

Ако подпокривното пространство няма нужната височина, площ и обем, нито може да бъде осигурен нормален достъп от стълба и е неизползваемо освен за изолация между последната етажна плоча и покрива, то същото е обща част по естеството си. Предназначението на такова подпокривно пространство не може да се променя, нито да бъде обект на прехвърлителни сделки, съдебна делба или придобИ.е по давност.

В случая таванът има достатъчна височина, обем и до него е предвиден нормален достъп по стълбище, поради което представлява обща част по предназначение и би могъл да се ползва от собствениците на отделните самостоятелни обекти в сградата съгласно предвиждането на проекта или 5 според тяхното решение. В него при съгласие от всички съсобственици и при спазване на законните изисквания дори могат да се обособят складови помещения или стаи за творческа дейност, които да се придадат към самостоятелни отделни обекти в долните етажи.

В момента обаче, процесният таван представлява общо пространство, нормалният достъп до което е възпрепятстван от изградената тоалетна на стълбището на сградата. Следователно, за да стане таванът реално използваем от съсобствениците е необходимо да се извърши преустройство, при което да се освободи проходимостта на стълбището. Както вече съдът посочи, съдебната администрация по чл.32, ал.2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото съС.ие и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване или за възстановяване използваемостта на вещта. Преустановяването на действията на съсобственика, с които пречи на останалите съсобственици да упражняват правата си не може да бъде постановено в настоящото производство.

Съсобственикът, чиито парва са засегнати от неоснователните действия на някой от останалите съсобственици разполага със защитата по чл.109 ЗС.

Едва след като неправомерното преустройство на общите части на сградата бъде премахнато и се възстанови нормалният достъпът до таванския етаж, съдът може да определи начин за неговото реално ползване от собствениците на самостоятелни обекти в сградата. Затова в тази част искът следва да се отхвърли.