Решение № 168 от 22.04.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Плевен, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20254400100152 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.49 вр. с чл.45 и 52 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от П. Г. Т. от гр. Ловеч, Х. Г. П. от гр.

Велико Търново и З. Х. Г. от гр. Ловеч, подадена чрез пълномощника им адв. Н. М. от ПлАК, против Г. ФОНД София, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б“а“ КЗ, вр. чл.45, чл.52 ЗЗД, на обща стойност 402 694.34лв., с които се претендират/чрез частични искове/: общо 390 000лв. за неимуществени вреди; 10 000лв. за имуществени вреди по лек автомобил и 2694.34лв. за имуществени вреди от разходи за погребение. Последната от сумите се претендира само от П. Г. Т.. Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. и за адв. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от адв. Н. М..

В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците Г. Т. Г./баща на първите две и съпруг на третата/ е бил водач на л.а. марка и модел *************, с рег.№ **********. На 11.09.2023г. около 20:35ч., на път 11-35 /Плевен-Ловеч/, км. 17+530 е възникнало ПТП между мотор марка и модел ***********, с рег.№ *****, управляван от Ю.

А. Л. и управлявания от Г. Г. л.а. марка и модел *************, с рег.№ О**********. При ПТП Г. е получил несъвместими с живота травми, довели до смъртта му. Водачът на мотора също е загинал. Пътуващата заедно със съпруга си ищца З. Х. Г. е получила при същото ПТП множество средни телесни повреди. Ищците твърдят, че виновен за катастрофата е водачът на мотора Ю. А. Л., който виновно е нарушил правилата регламентирани в ЗДвП – управлявал е мотора с превишена и несъобразена с пътните условия скорост/около 200км/ч./, без включени габарити и преден фар. Загубил е управлението над мотора и е навлязъл в л.а.

1

*************, през предното му стъкло. Вследствие на удара, на място са загинали и двамата водачи, а З. Х. Г. е получила множество увреждания. За произшествието е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 316000-40629/16.10.2023, и е било образувано ДП под ЗМ 218/11.09.2023г. по описа на ОД на МВР-Плевен, пр.пр.4989/2023г. по описа на ОП-Плевен.

Ищците твърдят, че за мотора, с който виновно е причинено ПТП-то, не е имало сключена застраховка Гражданска отговорност, което е основание за ангажиране на отговорността на Г. фонд. Позовават се на чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1 , т. 2, б.

„а“ от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, като считат, че Гаранционният фонд е длъжен да им изплати обезщетение при условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за причинените им неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, причинено при управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Позовават се и на чл.478. ал.1 от КЗ, като считат, че в качеството си на пострадали лица имат право, на основание чл. 492 от КЗ да претендират пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач, изплащането на обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са в пряко причинно-следствена връзка с ПТП.

Ищците твърдят и това, че на 30.10.2023г. са предявили пред Г.

ФОНД претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от загубата на Г. Г. и за имуществени вреди от разходите за погребението му.По случая са били образувани Щети № 23210218/01.11.2023; № 23210216/01.11.2023 и № 23210217/01.11.2023, по които ответникът е отказал плащане на застрахователно обезщетение, с мотива, че няма основание да бъде ангажирана отговорността на фонда. С получените писма ищците са узнали, че Г. ФОНД е образувал посочените щети и изисква допълнителни документи, с каквито те не са разполагали тогава.

По отношение на причинените по л.а. марка и модел ************* с рег.№ О********** вреди, на 22.01.2024г. са предявили претенция пред Г. ФОНД, по която е била образувана щета № 24110013/23.01.2024г., като също е било отказано заплащането на застрахователно обезщетение. Освен това се претендира обезщетение и за имуществени вреди в размер на 2694,34лв., която сума ищцата П. Т. е заплатила за погребението на баща си.

Поради изложеното, ищците считат, че имат правен интерес и че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Г. ФОНД за причинените им неимуществени и имуществени вреди, като са изложили подробно в какво се изразяват те. Починалият Г. Т. Г. е баща на П. Г. Т. и Х. Г. П. и съпруг на З. Х. Г., и внезапната му смърт е предизвикала непреодолима болка от загубата. Той е имал прекрасни отношения с всеки член от семейството си, поддържал е ежедневна връзка с тях. В резултат на внезапната трагедия, те са в изключително тежко емоционално състояние, което допринесло за цялостното влошаване на физическото и психическото им състояние. Непрестанно плачели 2 и изпитвали тревожност, която продължават да преживяват, а също и стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, безсилие пред обстоятелствата и усещане за разрив в отношенията с другите и живота като цяло. Страдат от безсъние, а всеки спомен за смъртта на Г. - така нелепа и неочаквана, предизвиква у тях болка. Изключително тежко понасят загубата му, тъй като той е бил тяхна опора и радост. След трагичния инцидент светът им рухал.Не могат да приемат факта, че безвъзвратно са загубили найблизкия си човек. З. твърди, че е загубила смисъл в живота и е дълбоко опечалена.

Ежедневието на ищците включва посещение на гроба на починалия. Липсата му в дома предизвиква дълбока душевна празнота, която никой и нищо не може да запълни.

Емоционално те са опустошени, а болката от загубата с всеки изминал ден става все поголяма. З. е започнала да посещава кабинета на психолога И.Д., която е изготвила и приложената към исковата молба Психологическа оценка.

В исковата молба се твърди, че ритъмът на живот на ищците се е променил и без съмнение те ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Моралните им страдания от невъзвратимата загуба са огромни и те ще ги съпътстват през целия им живот.

Твърдят, че паричното обезщетение не може да замести загубата им, но би обезпечило удовлетворяването на други нужди. Считат, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от загубата на техния близък.

Ищците твърдят, че размерите на предявените искове за неимуществени вреди са съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед действително претърпените болки, страдания и неудобства, а от друга страна - с лимита на отговорност на застрахователната компания за 2023г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

В заключение, молят да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника Г. Ф. да заплати на:

П. Г. Т., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 130 000лв. - частичен иск от 200 000лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и психически стрес от смъртта на баща й Г. Т. Г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП- 11.09.2023г. до окончателното изплащане;

Х. Г. П., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 130 000лв. - частичен иск от 200 000лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и психически стрес от смъртта на баща й Г. Т. Г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП- 11.09.2023г. до окончателното изплащане;

З. Х. Г., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 130 000лв. - частичен иск от 200 000лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и психически стрес от смъртта на съпруга й Г. Т. Г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП- 11.09.2023г. до окончателното изплащане;

3

П. Г. Т., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 2694,34лв. за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в разходи, извършени във връзка с погребението на Г. Т.

Г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП – 11.09.2023г., до окончателното им изплащане;

П. Г. Т., с ЕГН **********; Х. Г. П., с ЕГН ********** и З. Х. Г., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 10 000лв. - частичен иск от 15 000лв., за причинените им имуществени вреди върху л.а. марка и модел *************, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП- 11.09.2023г., до окончателното и изплащане.

Претендира се и заплащане на направените но делото разноски, в т.ч. и за определяне на адвокатски хонорар за адв. Н. М., на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /чл. 7, ал.

2 и ал.9 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения изменена от 04.11.2022г./, като молбата е да се счита исковата молба и за списък на разноските.

Приложени са, с молба да бъдат приети, следните писмени доказателства/ в заверени копия/: Констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 31600040629/16.10.2023г., ведно с план схема към него; Кореспонденция с Г. фонд;

Адвокатско пълномощно-нотариално заверено; Акт за смърт; Съобщение за смърт;Удостоверение за наследници; Фискални бонове за доказване на размера на имуществените вреди; Психологическа оценка на З. Х. Г.; Голям талон на л.а. марка и модел ************* с рег.№ О**********

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. ФОНД гр.София, чрез юрисконсулт К. Я., в който е взето становище, че исковата претенция е недопустима, а по същество - неоснователна. Ответникът оспорва изцяло исковите претенции по основание и размер. Счита, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, както и за поведението на участниците в него. Оспорва изцяло твърдения от ищцовата страна механизъм на произшествието. Счита че липсват доказателства установяващи виновно противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и такива за изясняване поведението на пострадалите. Ответникът възразява, че не е установен факта на извършено от посочения за виновен водач на МПС противоправно и виновно нарушение на Закона за движение по пътищата. Възразява се, че не са разпитани свидетели - очевидци на процесното събитие, а посоченият механизъм на твърдяно в исковата молба ПТП, е базиран на вероятности и не може да бъде направен несъмнен извод, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1 от КЗ.

Ответникът противопоставя следните насрещни твърдения : Единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача Г. Т. Г.. Като се позовава на отразеното в представения по делото констативен протокол с пострадали лица, ответникът твърди, че Г. се е движил с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост. Предприел е неправилно изпреварване, навлязъл е в лентата за насрещно движение, без да се съобрази с насрещно движещия се мотоциклет с peг. № *******, с което е поставил 4 водачът му в невъзможност да реагира. Водачът на л.а. с peг. № ****** не е съобразил разпоредбата от ЗДвП, в която изрично е посочено, че водачите на двуколесни пътни превозни средства имат статут на уязвими участници в движението, спрямо които водачите на ППС дължат завишена грижа за тяхната безопасност - нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1, чл.

20 ал. 1 ал. 2, чл. 21, чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 42 ал. 1, ал. 2. Т. 2 и т. 3 от ЗДвП. При предприемане на действия по изпреварване на движещото се превозно средство, водачът не се е съобразил с разпоредбата на чл.42 от ЗДП, като е заел лявата пътна лента, без да се е убедил, че в нея няма други изпреварващи или насрещно движещи се МПС. Поради това, ответникът счита, че вина за процесното ПТП има единствено Гено Т. Г..