Решение № 92 от 17.06.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Русе, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Мирослав Йорданов при участието на секретаря Крисиана Милкова в присъствието на прокурора Д. Р. К. като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600193 по описа за 2024 година Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. В. Д. от АК Русе – служебен защитник на подсъдимия Н. Н. Ц. срещу присъда № 141/11.12.2023 г. на РРС, постановена по НОХД № 2130/2023 г., с която е бил признат за виновен в това, че на 23-24.01.2023 г. в условията на повторност, в немаловажни случаи, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство „Фолксваген Поло“ с рег. № ******, собственост на С. И. Н. от гр. Русе, в съучастие с Д. А.

Д. от гр. Русе, като извършител, отнел чужди движими вещи: 1 брой къртач – марка „Парксайд“, зелен на цвят в черен пластмасов куфар, с неустановен модел; 1 брой къртач – марка „Парксайд“, зелен на цвят 1700 W в нов черен пластмасов куфар с неустановен модел; 1 брой къртач – марка „Хитачи“ 1700 W, със секач с неустановен модел; 1 брой перфоратор – марка „Райдер“, малък, червен на цвят – 900 W, с неустановен модел, 1 брой перфоратор – марка „Парксайд“, зелен на цвят – 1000 W, с неустановен модел; 1 брой къртач – марка „Хитачи“ 1700 W, ведно с шило, с неустановен модел; 1 брой 1 ъглошлайф – марка „БОШ“, зелен на цвят – 850 W, с неустановен модел; 1 брой ъглошлайф – марка „Райдер“, червен на цвят, малък – 1050 W; 1 брой ъглошлайф – марка „Графит“, сив на цвят, с голям диск за неметал с диамантина 230 мм, с неустановен модел; 1 брой ъглошлайф – с нсустановена марка и модел, тъмносин на цвят, с голям диск за неметал с диамантина 230 мм – 2500 W; 1 брой ръчен циркуляр – марка „Райдер“, червен на цвят – 1400 W; 1 брой ръчен пистолет за фугиране с прозрачен контейнер; 1 брой верижен трион – червен на цвят с неустановена марка и модел; 2 броя дискове и диамантини; всичко на обща стойност 2 225.00 лв. от владението на ЕТ „Поли – К. Ч.“ с представляващ К. С. Ч. от гр. Русе, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т.

3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му е определил наказание лишаване от свобода в размер на две години, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил с една трета, поради което му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да се търпи при първоначален общ режим на изтърпяване. Със същата присъда, на основание чл. 45 от ЗЗД подс. Ц. е осъден да заплати на К. С. Ч., солидарно с подс. Д. А.

Д., сумата от 1 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за което са предадени на съд подсъдимите, имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта – 24.01.2023 г. Съобразно изхода на делото на подсъдимия са възложени направените деловодни разноски и държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.

Подсъдимият не се явява в съдебното заседание пред въззивната инстанция, но чрез защитника си адв. В. Д. поддържа жалбата, в която са развити съображения за неправилно приложение на материалния закон при определяне размера на наказанието. Иска се изменение на присъдата в насока намаляване на същото, което след редукцията на чл. 58а от НК да клони към минимума, предвиден за това престъпление, който размер би изпълнил целите на закона.

В срока по чл. 320, ал. 6 от НПК, до даване ход на делото, е направено надлежно изявление от подс. Д. А. Д. и подс. Б. Б. С., че не желаят да се 2 присъединят към жалбата на подс. Ц..

Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

Производството пред първата инстанция е протекло при условията на гл. 27 от НПК – по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.

371, т. 2 от НПК. За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд правилно е възприел, че самопризнанията на подсъдимия за фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят изцяло от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, поради което настоящата инстанция не смята за необходимо да преповтаря посочената от обвинението и приета от първостепенния съд фактическа обстановка, нито е наложително да се прави обстоен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, въз основа на които същата е била установена. По нея страните не спорят и тя съответства изцяло на събрания доказателствен материал, въз основа на който районният съд е достигнал до правилни правни изводи, относно съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, които настоящата инстанция напълно споделя.

Доводите в жалбата за несправедливо и завишено наказание „лишаване от свобода“ са напълно неоснователни и без опора в доказателствата по делото. Наказанието, определено в хипотезата на чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК е съобразено с предвиденото в НК за извършеното престъпление и правилно е било индивидуализирано от районния съд. Заключението, направено в мотивите към присъдата за отсъствие на многобройни или на едно, но изключително смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, обуславящо определяне на наказанието под законоустановения минимален размер, предвиден в особената част на НК, по см. на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, се споделя и от въззивната инстанция. Сочените за такива от защитата, свързани с личността на обвиняемия, а именно – млад човек рано лишен от родителска подкрепа, отхвърлен от роднините и обществото, не успял да се приспособи и социализира изначално, който в отчаянието си е посегнал към чуждото и 3 неусетно се е заобиколил от хора, чийто живот не е бил за пример, не са от естество сами по себе си да променят направения по-горе извод и не са от естество да повлияят за намаляване на наказанието под законоустановения минимум. Искането на защитата се противопоставя на извода за високата степен на обществена опасност на деянието, извършено от подсъдимия в съучастие и включващо три квалифициращи обстоятелства, едно от които е извършване на деянието в условията на повторност в срока на изтърпяване на наложено предходно наказание „пробация“. Съдът съобразява и високата стойност на предмета на престъплението – около три пъти над минималната работна заплата за страната към датата на деянието, при което уважаване на жалбата от настоящата инстанция би било проява на необоснована снизходителност при по-благоприятно третиране на дееца.

С оглед изложеното, въззивната инстанция намира атакуваната присъда за законосъобразна и обоснована, а наложеното с нея наказание за справедливо, съобразно критериите на чл. 36 от НК, поради което същата следва да се потвърди изцяло. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство или на съдебното следствие, налагащи отмяна на съдебния акт.

Мотивиран така и на основание чл. 338 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 141/11.12.2023 г., постановена по НОХД № 2130/2023 г. по описа на РРС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4