Решение № 244 от 23.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Русе, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Т.а при участието на секретаря Теодора Ив. П.а като разгледа докладваното от Милена Г. Т.а Гражданско дело № 20254520103629 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.342, ал.2 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Амиго Финанс“ ЕООД, гр. София против В. П. М. от гр. Русе за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 365,71 лв. – падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № *** г., дължими за период от 07.02.2024 г. до 09.06.2024 г., 2687,61 лв. – падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № *** г., дължими за период от 07.02.2024 г. до 09.06.2024 г., 14,40 лв. – такса за обслужване, дължима на осн. т.26 от Тарифата към общите условия към договора за финансов лизинг; 2,17 лв. – такса за администриране на фишове и глоби, съгласно т.2 от Тарифата към общите условия към договора за финансов лизинг; 6,65 лв. – такса за изпращане на напомнително съобщение чрез SMS за просрочие на падежирал ивноски на осн. т.37 от Тарифата към общите условия към договора за финансов лизинг;

1807,89 лв. – неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя на осн. чл.15.5 от общите условия; 143,91 лв. – разходи за данъчни задължения по ЗМДТ на осн. чл.8.6 от общите условия; 120 лв. – разноски за връчено уведомление за прекратяване на договора; 792 лв. – разходи за възстановяване на лизинговия актив на осн. чл.14.4 вр. чл.8.7.10 от общите условия. Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че на 1

22.06.2022 г. страните сключили договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № *** г., според който лизингодателят се задължил да придобие и предостави за възмездно ползване на лизингополучателя лек автомобил Mercedes-benz C 250, рег. № ***. Страните уговорили срок на договора 84 месеца, съгласно приложен погасителен план, при договорен фиксиран лихвен процент 41,16%. Лизингополучателят се задължил да заплаща дължимите суми по договора и да използва вещта в съответствие с Общите условия към договора. Лизинговият актив бил предаден на лизингополучателя, за което се съставил приемо-предавателен протокол. Лизингополучателят преустановил в срока на договора плащането на лизинговите вноски и договорът бил прекратен с едностранно писмено изявление от лизингодателя, връчено чрез ЧСИ Милкана Македонска рег. №831 с рн на д-е ОС Русе. Лизингодателят извършил за сметка на лизингополучателя действия по възстановяване владението на лизинговия актив. Предвид развалянето на договора лизингополучателят дължал съответните падежирали лизингови вноски към момента на прекратяване на договора, неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя и съответните такси и разходи за данъци съобразно общите условия. По заявление по чл.410 ГПК на „Амиго Финанс“ ЕООД било образувано ч.гр.д. №*** г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което на заявителя било указано да предяви установителен иск за вземането си, което обуславяло правния му интерес за иницииране на настоящото производство. Предвид изложеното в настоящото производство ищецът претендира установяване на задължението на ответника по исков ред.

В срока по чл.131 ГПК назначеният от съда особен представител на ответника е представил такъв, оспорвайки основателността на иска. Релевира възражение за недействителност на договора за финансов лизинг поради неточно посочване на ГПР и несъответствие на размера на възнаградителна лихва с изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК.

Счита клаузата на чл.15.5 от ОУ за неравноправна по смисъла на чл.143 ЗПК.

С разпореждане по ч.гр. дело № ***г. по описа на Русенски районен съд по повод издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК относно горните вземания, на ищеца било указано да предяви установителен иск за вземането си, с оглед факта, че заповедта за изпълнение по образуваното ЧГД била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславяло правния му интерес от иницииране на настоящото производство.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че в качеството си на кредитор, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №*** г. по описа на РРС срещу В. П. М. за сумите: 365,71 лева – главница за период 07.02.2024 г. – 09.06.2024 г. по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността с № *** г., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2025г. до изплащане 2 на вземането; 2687,61 лв. – възнаградителна лихва за период 07.02.2024 г. – 09.06.2024 г.;

14,40 лв. – такса за обслужване, дължима съгласно т.26 от Тарифата към Общите условия на договора; 2,17 лв. – такса за администриране на фишове и глоби, съгласно т.2 от Тарифата към Общите условия към договора; 6,65 лв. – такса за изпращане на напомнително съобщение чрез SMS за допуснато просрочие на падежиралата вноска на осн. т.37 от Тарифата; 1807,89 лв. – неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя на осн. чл.15.5 от Общите условия; 143,91 лв. – разходи за данъчни задължения, дължими на осн. чл.52 и сл. ЗМДТ и чл.8.6. от Общите условия; 120,00 лв. – разноски за връчено уведомление за прекратяване на договор за лизинг; 792,00 лв. разходи за възстановяване на лизинговия актив на осн. чл.14.4 от Общите условия; 118,81 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът по заповедното производство указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на фактите, породили вземането му, а ответникът – фактите, които го погасяват или изключват.

Ищцовото дружество трябва да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника, основано на договор за финансов лизинг, изпълнение на задълженията си по договора за предоставяне на лизинговия актив на лизингополучателя, развалянето на договора, основанието, въз основа на което претендира всяко от вземанията, както и техния размер. Ответникът следва да докаже насрещните си възражения.

От представеното по делото копие на договор № *** г. за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив и приложените към него Общи условия, подписани от страните, се установява, че на ***г. между ищцовото дружество и ответника В. П. М. е сключен договор за финансов лизинг, по силата на който лизингодателят /ищецът в настоящото производство/ се задължил да придобие от определен продавач лизингов актив – лек автомобил Mercedes C 250 D, с идентификационен номер на рама № ***, рег. № *** и да го предостави за ползване на лизингополучателя, при цена на МПС и стойност на лизинга –22500 лева, при първоначална вноска 6000 лв. и общ размер на кредита – 16500 лв., със срок на лизинга 84 месеца. Съгласно договора общата сума, дължима от лизингополучателя, е в размер на 50357,86 лв., дължима на месечни вноски съгласно приложения погасителен план, при ГПР 48,94% и ГЛП 41,16%. Уговорена е в полза на лизингополучателя опция за придобиване на лизинговия актив. Лизингодателят е изпълнил задължението си за придобиване и предоставяне на лизингополучателя на лизинговия актив, което се установява от подписания между страните на ***г. приемопредавателен протокол. Съгласно приетото по делото заключение по назначената СИЕ, неоспорена от страните и което съдът кредитира като компетентно, обективно, пълно и даващо изчерпателен отговор на поставените въпроси, ответникът извършил плащания на 19 вноски по договора през периода 08.07.22 г. – 01.03.24 г. в общ размер на 11844,67 лв., от 3 които 892,86 лв. – за главница и 10294,05 лв. за договорна лихва, след което е преустановил плащанията. През периода 07.02.24 г. – 09.06.24 г. според СИЕ неплатените падежирали погасителни вноски за главница възлизали на 360,40 лв., а за възнаградителна лихва – на 2652,75 лв. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на лизингополучателя, лизингодателят изпратил покана – уведомление, връчена редовно на 03.09.2024 г. чрез ЧСИ Милкана Македонска, рег. № 831, с р-н на действие ОС – Русе, с която договорът за финансов лизинг е прекратен на осн. чл.13.5 вр. чл.13.6 от ОУ.

Съгласно чл.15.5 от Общите условия към договора за финансов лизинг при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски, като същата се изчислява въз основа на последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора. Според СИЕ размерът на неустойката възлиза на 1807,89 лева.

Според чл.8.6. от Общите условия лизингополучателят се задължава да заплаща всички данъци, такси, мита, нотариални такси и други разноски във връзка с използването на лизинговия актив. Той дължи на осн. чл.8.7.10. от Общите условия и и направените от лизингодателя разходи във връзка с възстановяване на държането върху лизинговия актив при прекратяване на договора поради неизпълнение, когато същият не е върнат в договорения срок.

Ищецът претендира признаване за установено наличие на задължения на ответника за такса за обслужване в размер на 14,40 лв., дължима на осн. т.26 от Тарифата към Общите условия, 2,17 лв. – такса за администриране на фишове и глоби съгласно т.2 от Тарифата, 6,65 лв. – такса за изпращане на напомнително съобщение чрез SMS за допуснато просрочие на падежирала вноски на осн. чл.37 от Тарифата, каквито такси не са регламентирани в посочените разпоредби на Тарифата към Общите условия и ищецът не е представил доказателства за действително извършване на подобни услуги. Ищецът не е ангажирал и доказателства относно извършени разходи за данъчни задължения на осн. чл.8.6. от Общите условия и разходи за възстановяване на лизинговия актив, както и за техния размер.

Относно претендираните разноски за връчване на уведомление за прекратяване на договора, дължими съгласно Тарифата към Общите условия, ищецът е извършил такива в размер на 120 лева, видно от придружително писмо /л.26/ от ЧСИ с рег. № 831.

По отношение на посочения в договора размер на ГПР и ГЛП съдът възприема първия вариант, посочен в отговора на въпрос № 4 от заключението по приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, въз основа на което съдът приема, че посочените в договора ГПР и ГЛП са коректно определени и техният размер не нарушава изискванията на ЗПК. При определяне на ГПР на осн. чл.19, ал.3 ЗПК не следва да се вземат предвид неустойката по чл.15.5 от ОУ в размер на три лизингови вноски и разходите за възстановяване на лизингов актив, доколкото същите се дължат вследствие неизпълнение на задълженията на лизингополучателя по договора. При определяне на ГПР правилно не са включени евентуални разходи за връщане на лизинговия актив, тъй като същите не са 4 предварително определени по размер и съгласно чл.8.10. от Общите условия такива се дължат единствено, ако са реално извършени, при условие, че лизингополучателят не върне лизинговия актив в предвидените в договора срокове.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи: