Решение № 1197 от 02.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. Варна, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Величка М. Велчева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110202090 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на “СК-Г“ ЕООД, ЕИК 107590750, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Георги Сотиров“ №7 подадена чрез представляващата Г. А. К., п р о т и в Н П № 03-013117/23.12.2020год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на търговеца, в качеството му на работодател е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв. на основание чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

В жалбата си въззивник ъ т твърди, че НП е издадено при допуснати нарушения на процес. правила и в нарушение на материалния закон като основните му аргументи са свързани с това, че дори и да се приемело, че има извършено нарушение то било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН тъй като на 22.12.2020год. (преди издаване на НП) е изплатил работната заплата на Д. Ж. Моли НП да бъде отменено и да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН, а в условията на алтернативност отправя искане за намаляване размера на санкцията до минималния предвиден в закона.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процес. представител в лицето на адв. С.Г., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно или да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в КТ – 100лв..

1

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като излага становище за безспорна доказаност на нарушението за което е наложена санкцията.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Жалбата е пададена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

През месец октомври 2020год. по повод на постъпил сигнал в Д „ИТ“ Варна служители на Дирекция „ИТ“ Варна сред които и св. М. М.извършили проверка на въззивното дружество – работодател, във връзка със спазване на трудовото законодателство. Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР2028536/27.10.2020год.. С посочения протокол на въззивното дружество като работодател били дадени писмени предписания съобразно чл. 404 , ал.1, т.1 от КТ. Едно от тези предписания /това под № 6/ било работодателят да изплати в цялост уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2020год. на Д.Т. Ж., изпълнявала длъжността „сладкар“ в „СК-Г“ ЕООД, начислено в платежната ведомост за месец април 2020год., съгласно чл. 128, т.2 от КТ вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ. За изпълнение на предписанието бил определен и срок до 23.11.2020год.

Препис от протокола бил връчен на представляващата дружеството Г.К.

През месец декември 2020год. служители на Д „ИТ“ Варна извършили повторна проверка на въззивното дружество при която било установено, че предписанието по т.6 от цитирания по-горе протокол не е било изпълнено – не било изплатено в цялост трудовото възнаграждение на Д.Ж.

На 17.12.2020год. на въззивното дружество като работодател бил съставен АУАН № 03-013117, в който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ тъй като не е изпълнил предписание №6 от Протокол № ПР2028536/27.10.2020год. да изплати в цялост уговореното трудово възнаграждение за месец април 2020год. на Д. Ж. – „сладкар“. В АУАН било посочено, че нарушението е извършено на 24.11.2020год. – пекарна „Алекс“ находяща се в гр.Варан, кв.“Възраждане“ срещу бл.19.

Актът бил предявен и връчен на представляващата дружеството която го подписала вписвайки в него, че сумата ще бъде изплатена в най-кратък срок.

На 22.12.2020год. въззивното дружество изплатило в пълен размер заплата на Десислава Жекова за месец април 2020год.

На 23.12.2020год., въз основа на съставения акт, АНО издал 2 атакуваното НП, в което е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ, но нарушението е било отстранено веднага след установяването му и на основание чл.415в, ал.1 от КТ му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв.

В хода на съдебното следствие показания като свидетел е дала М. М.

(актосъставител), която възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика и чиито показания съдът кредитира изцяло като последователни, логични и кореспондиращи с останалите приложени към АНП писмени доказателства.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № 0280/03.08.2010год. за компетентност на АНО; протокол за извършена проверка № ПР2035174/17.12.2020год.; обяснение по чл. 402, ал.1, т.2 от КТ дадено от Г.К. – управител на въззивното дружество; платежна ведомост за месец април 2020год.; три броя разходни касови ордера съответно за платени суми на Д.Т.Ж. съответно от 02.08.2020год., 16.08.2020год. и от 03.09.2020год.; Заповед за прекратяване на трудов договор №4/13.07.2020год.;

ТД № 010/07.03.2018год.; протокол за извършена проверка № ПР2028536/27.10.2020год.; идентификационна карта; призовка по чл. 45, ал.1 от АПК.

Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети и представени от страна на въззивното дружество НП № 03013117/23.12.2020г., АУАН № 03-013117/17.12.2020г., 6бр. разходни касови ордери за изплатени суми, системни бонове от плащане с пощенски запис, списък с издадени 12 бр. актове, списък на направените разноски, договор за правна защита и съдействие, системен бон за плащане, както и 3бр. разходни касови ордери за платени суми на Д. Ж.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, като всички доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи и се кредитират от съда с доверие.

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са издадено от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържа всички онези обстоятелства и факти необходими за описание на нарушението от обективна страна. Посочено е конкретното предписание което не е било изпълнено, посочен акта в който същото е било дадено, налице са дата и място на извършване на нарушението. Допуснати в хода на адм. наказателното производство съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно (без всякаква конкретика) възражение в тази насока.

3

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението за което е санкционирано.

С НП на въззивното дружество е наложена санкция за нарушение по чл.

415, ал.1 от КТ извършено на 24.11.2020год.

Разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ предвижда санкция за този който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

Субект на това нарушение може да бъде само лице притежаващо специално качество, а именно работодател или длъжностно лице, доколкото адресати на задължителните предписания съгласно чл.404 от КТ могат бъдат само работодателите или длъжностни лица.

Видно от всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни доказателства, е видно че в протокол за извършена проверка от 27.10.2020год. св.М. М. и неин колега като контролни органи са дали редица предписания едно от които /това под №6/ е било работодателят да изплати в цялост уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2020год. на Д.Т.Ж., изпълнявала длъжността „сладкар“ в „СК-Г“ ЕООД, начислено в платежната ведомост за месец април 2020год., съгласно чл. 128, т.2 от КТ вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ. За изпълнение на това предписание на въззивното дружество е бил определен и срок за изпълнение до 23.11.2020год. като протоколът е бил връчен на представляващата дружеството – Г.К.

В случая по делото не е спорно, че въззивното дружество има качеството на работодател. В горната насока са и приложените към делото писмени доказателства – идентификационна карта, трудов договор № 010/07.03.2018год. платежна ведомост за месец април 2020год.

От друга страна безспорно от показанията на св. М., и приложената към преписката платежна ведомост се установява, че предписанието дадено на въззивното дружество да изплати в цялост заплатата на Д.Ж. не е било изпълнено в определения му срок до 24.11.2020год. нещо повече, този факт се признава и изрично от жалбоподателя в жалбата, който сочи в нея кога е била изплатена заплатата на Ж. в пълен размер – на 22.12.2020год. и е ангажирал доказателства в тази насока – разписка от български пощи удостоверяваща изпратен пощенски запис на Ж. на тази дата.

Що се касае до изложените в жалбата причини поради които заплатата е била изплатена след изтичане на определения в предписанието срок те са абсолютно ирелевантни към вмененото нарушение доколкото в случая е ангажирана обективната безвиновна отговорност на ЮЛ, за ангажирането на която е достатъчно единствено и само да се установи осъществяването на нарушението от обективна страна.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че въззивникът е извършил нарушението за което е санкциониран и това е доказано по 4 безспорен и категоричен начин.

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение като такова по чл. 415, ал.1 от КТ и законосъобразно, с оглед представените от въззивника писмени доказателства, че възнаграждението на Д. Ж. за месец април 2020год. е било изплатено от него в пълен размер на 22.12.2020год.

(след съставяне на АУАН), е приложил санкционната норма на чл. 415в от КТ считайки, че нарушението е маловажно, изпълнено е веднага след констатирането му и от него не са настъпили вредни последици за работника.

Досежно размера на наложеното с НП наказание обаче – имуществена санкция в размер на 200лв. (при предвидено наказание от 100лв. до 300лв.) съдът счете, че същият е завишен с оглед на първо място липсата на каквито и да било данни за извършвани други нарушения на трудовото законодателство от страна на въззивника (данни за влезли в сила НП преди датата на нарушението липсват) и на следващо място с оглед липсата на каквито и да било изложени от АНО мотиви досежно размера на наложеното наказание. Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер ще постигне в пълнота целите както на индивидуалната така и на специалната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание на 100лв.

Що се касае до изразеното в жалбата становище, че случаят попадал в обхвата на чл. 28 от ЗАНН то не се споделя от съда, ако и заплатата да е била изплатена преди издаване на НП най-малкото защото общата норма на чл. 28 от ЗАНН предвиждаща неналагане на санкция, а само предупреждение на нарушителя в случаите на маловажни нарушения, не намира приложение за нарушенията по КТ, каквото е настоящото. В КТ е предвиден специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение (чл. 415в КТ), който изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В горната насока е налице достатъчно константна съдебна практика на съдилищата в това число и такава със задължителен характер Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК.