Решение № 2559 от 25.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2559 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Л. Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20251100503165 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие вр. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН вр. чл.

258-273 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба с вх. № 328350/16.10.2024 г. по регистъра на СРС депозирана от Л. Б. А. чрез надлежно упълномощената адв.

Е. П. – САК срещу Решение № 17952/07.10.2024 год. постановено по гр.д. № 24010/2024 год. по описа на СРС, 117 състав.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че районният съд въз основа на неправилен и непълен анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, като се приеме, че молбата на Д. В. Т. е изцяло неоснователна. Алтернативно се отправя искане за намаляване срока на наложените по реда на ЗЗДН мерки.

В хода по същество пред въззивния съд, въззивника чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и отправя искане тя да бъде уважена по съображенията изложени в нея. Претендира разноски. Оспорва претенцията за разноски на ответната страна.

В законоустановения тридневен срок по чл. 17, ал. 3 ЗЗДН е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. В. Т. чрез процесуален представител адв. Л. К. - САК, с който се оспорва изложените доводи и се 1 поддържа становище за правилност на решението, поради което моли то да бъде потвърдено.

Пред въззивния съд въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Решението е и допустимо в обжалваната част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно и точно в обжалваното решение.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно.

Районният съд е сезиран с молба от 24.04.2024 г. по Закона за защита от домашното насилие, в която са изложени твърдения за извършен от въззивника Л. А. спрямо въззиваемата Д. Т. акт на домашно насилие, изразяващ се в следното:

Молителката и ответника живеели във фактическо съжителство от месец юли 2023 год. в село Черньово, община Ихтиман. В следствие на скандали и неразбирателство между тях, Д. Т. се е изнесла от жилището, в което живеели с ответника и се нанесла да живее в апартамент на нейната баба, находящ се в 2 гр. София, ж.к. „*********.

На 16.04.2024 год. в град София към 18:30-19:00 часа Л. А. посетил апартамента, в който живеела молителката Т., находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*********. Посещението на ответника било по повод вещи, които искал да му бъдат върнати от молителката, предвид настъпилата между тях фактическа раздяла.

В провелия се разговор между молителката и ответника, последния казал „Аз ще те открадна“, на които думи молителката му напомнила, че вече не са заедно. Изреченото от молителката провокирало агресия в Л. А., който бутнал молителката и изтръгнал телефона от ръцете й. Докато държал в лявата си ръка телефона, с дясната си ръка ответника ударил в гърдите молителката и тя паднала. Вследствие на удара, молителката изпитвала силна болка, но успяла да се изправи, на което действие ответника реагирал с удар с юмрук от дясната страна на лицето. Ответника започнал да дърпа и стиска молителката за ръцете, както и да я хапе от лявата страна по лицето и устата откъдето започнало да й тече кръв. Ответника държал под контрол молителката и не й разрешавал нито да се обади по телефона, нито да отиде до тоалетната.

Последвали още удари по лицето на молителката. От изтощение молителката е заспала. Към 5:00 часа сутринта на следващия ден, молителката се събудила и видяла, че А. отново е там. Последният отново взел телефона на молителката и нанесъл няколко удара по лицето й. Молителката започнала да крещи за помощ, което провокирало ответника да напусне дома й. След като А. си тръгнал, молителката се обадила на своята майка, която дошла да я вземе и да я прибере в своето жилище, което било съвсем наблизо. На адреса на майката се е отзовала и приятелка на молителката – Д.Г.. На следващият ден, молителката е посетила съдебно-медицински кабинет, където след преглед от специалист съдебна-медицина й е било издадено СМУ № 151.04/2024 год.

Актът на домашно насилие от 16.04.2024 г., към 18:30-19:00 часа на адрес: гр. София, ж.к. „********* е описан и в декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

По делото е издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, с която първият съд е задължил Л. Б. А. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. В. Т., да се доближава на по-малко от 100 метра от сградата на адреса й и от нея самата, както и да контактува с нея чрез технически средства.

С Решение № 17952/07.10.2024 год. постановено по гр.д. № 24010/2024 год. по описа на СРС, 117 състав е издадена заповед за защита, като на Л. Б. А. са наложените мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.

В тежест на ответника са възложените и сторените по делото разноски.

Въззивният състав приема, че молбата за защита е депозирана пред районния съд в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от пострадалото лице, което е видно от датата на входящия номер на регистратурата в съда.

Следва, че първостепенният съд е валидно сезиран от процесуално легитимирана страна.

3

За установяване на сочения акт на домашно насилие в молбата за защита в хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.А. – майка на молителката, В.Т., А.Г. и К. А.а – майка на ответника.

Свидетелката А. споделя пред първия съд, че е знаела за връзката на дъщеря й с ответника, както и че същите са живеели на семейни начала. За процесната случка споделя, че сутринта на 17.04.2024 год. молителката й се е обадила, плачейки. Когато я е видяла след разговора, дъщеря й е имала кръв около устата, синини по дясната ръка и гърба. Твърди, че приятелки на дъщеря й се били свързали с нея с твърдения, че ответника е осъществявал контрол върху дъщеря й, като не й давал да ходи на работа и на университет.

Свидетелката твърди, че е виждала електронна кореспонденция между дъщеря й и ответника, в които последния е изричал обидни думи и изрази спрямо молителката.

Действително, свидетелката А. се намира в близка родствена връзка с молителката по делото, но това обстоятелство само по себе си не е основание за дискредитиране на нейните показания, а единствено за преценката им с оглед всички данни по делото, предвид възможната заинтересованост (чл.172 ГПК). Свидетелката съхранява ясен спомен за състоянието на молителката Д. в деня след процесния инцидент, а именно, че същата е била разстроена и е имала следи от извършено спрямо нея физическо насилие. Заявеното от тази свидетелка намира отражение и в СМУ № 151.04/2024 год. Действително свидетелката не е очевидец на ситуацията между страните, но събитията разразили се процесната вечер са намерили отражение в емоционалното и физическо състояние на молителката. Показанията на този свидетел са обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани, поради което съда им се доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства.

Разпитан пред съда, свидетелят В.Т. посочва, че молителката му е споделяла за осъществяван спрямо нея системен тормоз и насилие. В средата на месец април твърди, че е видял Д., като по нея имало следи от насилие – разкъсване на устната, синини по ръката и гърба. Молителката е била силно разстроена. Няколко дена след това е закарал молителката по молба на майка й до лекарски кабинет, където медицинско лице е заключило, че състоянието й се дължи на паника. Показанията на този свидетел са обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани, поради което съда им се доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства.

В показанията си пред съда, свидетелят А.Г. твърди, че познава страните по делото, тъй като е дългогодишен приятел на ответника. Твърди, че молителката и ответника са живеели в дома на родителите на А.. Посочва, че процесната вечер 16.04.2024 год. той и ответника са посетили дома на молителката за около 30 минути, през които Д. Т. изразила желание да поднови интимните си контакти с ответника, опитала се да го прегърне и целуне, но А. я отблъснал. Вследствие на това действие, свидетелят видял, че 4 от устната на молителката тече кръв. През това време молителката продължавала да твърди, колко много обича А. и скъсала тениската му, крещейки „Няма да те пусна, не си тръгвай“, а свидетелят се опитал да ги разтърве. При контакта между молителката и ответника, според свидетеля Д.

Т. не е падала на земята и не се е удряла в никакви предмети или стени.

Настоящият въззивен състав констатира несъответствие на изложеното от този свидетел по повод процесния инцидент с обикновената житейска логика. В същото време показанията на свидетелят Г. са насочени изцяло към изграждане на различна версия за събитията случили се на 16.04.2024 год. в разрез с установените по делото факти. Показанията на този свидетел не кореспондират със СМУ № 151.04/2024 год., в което са отразени обективните находки по тялото на молителката, както и с останалите по делото доказателства. Показанията на свидетелят Г. не кореспондират и със заявеното от останалите свидетели, поради което въззивният съд няма да кредитира същите.

Разпитана пред съда, свидетелката К. А.а е посочила, че ответника и молителката са живеели няколко месеца в нейната къща в с. Черньово, община Ихтиман. Ставала е свидетел на скандали между тях. След раздялата между молителката и ответника, последния е споделял на свидетелката А.а – негова майка, че с молителката се били срещали няколко пъти. Свидетелката А.а твърди, че е критикувала сина си – ответника А. за поведението му към молителката.

Отчитайки вероятността свидетелката А.а да е заинтересована в полза на някоя от страните по делото /чл. 172 ГПК/ , законът и съдебната практика приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички други доказателства по делото (в същия смисъл е решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.). Свидетелката е майка на ответника А., но въпреки това добросъвестно и обективно е споделила пред съда, че е отправяла критики по отношение поведението на ответника спрямо молителката, поради което съда им се доверява за установяване на релевантните за предмета на делото обстоятелства.

Разпечатката съдържа 48 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d1b19f9-be74-4c34-9c0c-6860e7b979c8