Определение № 1147 от 30.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1147 гр. Плевен, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. В.ЧИНА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. В.ЧИНА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500609 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278, вр. чл. 419 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба, депозирана от Е. С.

И. чрез процесуалния й представител адв.В. Р. срещу Разпореждане №4297/01.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№1925/2025г. по описа на РСПлевен, с което е уважено искането да се издаде заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417, т. 2 от ГПК в полза на заявителя адвокат Е. Б. С. ЕИК *** срещу длъжника Е. С. И., ЕГН **********, както и да се издаде изпълнителен лист №1113/01.04.2025г.

В частната жалба се твърди, че през 2018г. длъжникът е платил част от сумата, за която е издаден изпълнителният лист, а именно сума в размер на 2536,75лв., за което представя платежно нареждане. Прави искане съдът да отмени обжалваното разпореждане, въз основа на което е издаден изпълнителният лист като неправилно и незаконосъобразно. В условията на евентуалност моли съдът да намали главницата до разликата между претендираната сума от 4800лв. и изплатената вече сума в размер на 2536.75лв.

В срочно постъпил отговор, насрещната страна Е. Б. С. релевира възражение за неоснователност на депозираната частна жалба. Излага твърдения, че представеното от длъжника платежно нареждане от 2018г. за сумата от 2536.75лв. касае изплащане на адвокатско възнаграждение за водено дело по КЗ, а претендираното такова със заявлението по чл.417 от ГПК представлява адвокатско възнаграждение, дължимо за осъществена правна помощ и съдействие след датата на платежното нареждане. Прави искане съдът да остави частната жалба без уважение.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

1

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 419, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, ЧАСТНАТА ЖАЛБА е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на постъпило Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение с Вх.№ 9886/27.03.2025г., депозирано от адвокат Е. Б. С. ЕИК *** срещу длъжника Е.

С. И., ЕГН ********** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми, представляващи правни услуги, предоставени по възлагане от Е. С. И., съгласно Решение № 2777/06.03.2024 г. по Протокол № 8/24 г., ведно с Решение № 246/2025г. по Протокол № 7/2025 г. на Съвета на САК, а именно сумата от 4800 лева, ведно със законна лихва върху сумата от 28.11.2023г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 96,00 лева и 640,00 лева за адв. възнаграждение, определено по чл.39, ал.1 от ЗА вр. чл. 7, ал. 7, вр. чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Съдът е приел, че подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност на чл.410, ал.2, вр. с чл.127, ал. 1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, както и че представените документи по чл.417, т.2 ГПК са редовни от външна страна, тъй като съдържат всички изискуеми реквизити. При това положение, съдът е приел, че са налице условията за уважаване на заявлението изцяло, тъй като представеният документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Настоящият въззивен съдебен състав споделя изложеното от страна на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал.3 от ГПК въззивният съд отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В настоящия случай правилно първоинстанционния съд е приел, че представените по делото псимени документи, в това число Решение № 2777/06.03.2024 г. по Протокол № 8/24 г., ведно с Решение № 246/2025г. по Протокол № 7/2025 г. на Съвета на САК са редовни от външна страна, тъй като съдържат всички изискуеми реквизити. Подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК също отговаря на законовите изисквания за редовност, доколкото Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист, отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 и в него е посочена банкова сметка.

Възраженията на частния жалбоподател, че na 10.04.2018г. е заплатил част от процесната сума в размер на 2536.75лв. са неоснователни. Това е така, тъй като от представеното с частната жалба платежно нареждане не се установява във връзка с кой договор за правна помощ и съдействие е извършено плащането, доколкото не е посочен номер на дело, във връзка с който е осъществена същата. Освен това, видно от представените писмени 2 доказателства, устанояващи вземането на заявителя, претендираните от него суми касаят осъществена правна помощ и съдействие, осъществени след 10.04.2018г., когато е извършено плащане от страна на длъжника.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че не са налице основанията съдът да отмени обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Поради гореизложеното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№17713/05.06.2025г., депозирана от Е. С. И. чрез процесуалния й представител адв.В. Р. срещу Разпореждане №4297/01.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№1925/2025г. по описа на РС-Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3