Решение № 312 от 24.08.2022, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към Решение № 312 от 24.08.2022 г. по АНД № 791 по описа на Добричкия районен съд за 2022 г.

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 376, ал. 1 от НПК, по внесено от Районна прокуратура - Добрич предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Р.П. С., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.

Редовно призована за съдебно заседание, Районна прокуратура – Добрич се представлява и пледира за уважаване на предложението.

В съдебно заседание обв. С. се явява лично, като заявява, че не желае защитник, признава изцяло фактическата обстановка, изложена в постановлението на Районна прокуратура – Добрич, съгласен е с предложението да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Обв. Р.П.С.. бил едноличен собственик на капитала и управител на Търговско дружество „...“ ЕООД, с ЕИК ..., считано от регистрирането му на 19.03.2009 г. Предметът на дейност на дружеството бил вътрешно и външно търговска дейност, търговско представителство и посредничество; митническо представителство; покупка на стоки с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид; хотелиерски, ресторантьорски и туристически услуги, спортно-развлекателни дейности; сделки с технологии, интелектуална и индустриална собственост; рекламна, информационна, консултантска, финансово-счетоводна, маркетингова, сервизна дейност или предоставяне на други услуги; мениджмънт; строителство; комисионна, спедиционна, транспортна, складова и лизингова дейност. Търговското дружество било със седалище и адрес на управление в област Д., с. О., ул. „..“ № ...

Преписката в Районна прокуратура - Добрич била образувана във връзка с постъпило Постановление по компетентност на Окръжна прокуратура - Добрич, в което се сочели данни за бездействие от страна на представляващия дружеството, спрял по установено и изискуемо публично задължение.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебнооценителна експертиза, която била със следното заключение:

1

Към момента на изготвяне на експертизата „...“ ЕООД, с ЕИК ... имало непогасени публични задължения в размер на 26 525, 24 лв. от които данъчни задължения 22 139, 48 лв. и лихви 4 385, 76 лв., като основанието за възникването им били подадени декларации по ЗДДС и декларации обр. 6.

Търговско дружество „...“ с ЕИК ... било изпаднало в неплатежоспособност с начална дата на неплатежоспособността 01.10.2019 г. За най-старо задължение бил приет декларираният ДДС с декларация по ЗДДС 08001584418/14.02.2019 г. за месец януари, на стойност 3 697, 94 лева, с дата на падеж 14.02.2019 г.

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието на обвиняемия под формата на признаване на вина и на фактическата обстановка, описана в постановлението на Районна прокуратура – Добрич, гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели, както и от останалите писмени доказателства, приложени по ДП № 40/2021 г. по описа на Сектор „ПИП“ ОД на МВР - гр. Добрич, пр. № 2350/2020 г. по описа на РП - Добрич, приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

Р П С., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като на 02.11.2019 г., в гр. Добрич, в качеството си на ... на търговско дружество „...“ , с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: с. О., обл. Д., ул. „... № .., в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 01.10.2019 г. по публични задължения към ТД на НАП - гр. Варна, офис гр. Добрич, в размер на 3 697, 94 лева. /формирани на основание справка декларация по ЗДДС № 08001584418 от 14.02.2019 г./ не поискал от Окръжен съд - Добрич да отрие производство по несъстоятелност.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.

Обективните признаци, характеризиращи престъплението по чл. 227б, ал. 1 от НК са субектът да има качеството на търговец, да е налице изискуемо парично задължение, търговецът да е изпаднал във фактическа или обявена от съда неплатежоспособност, поради което спира плащанията и до 30-дневен срок не заяви това пред съда. Престъплението е формално и не е необходимо да са причинени вреди на кредиторите.

Разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася за лицата, които едновременно упражняват правомощията да управляват и представляват търговското дружество или кооперация, когато в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. Изискването за кумулативност е с цел да се 2 ограничат субектите на престъплението до тези, които имат реална възможност и задължение да познават в детайли състоянието и дейността на търговското дружество или кооперацията, които осъществяват текущото управление и следва да имат информация за наличието на загуби и това са лицата, които са натоварени както с действия по управление, така и с действия по представителство. Наказателният кодекс обявява за противоправно и наказуемо бездействието им в случаите, когато са настъпили признаците на настъпила неплатежоспособност.

Представляващият /еднолично и колективно/ е длъжен да заяви съществуването на това състояние. Задължението да се поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност произтича от самата разпоредба на чл. 227б, ал. 2 от НК, в която се визират лицата, върху които тежи това задължение. Затова не е необходимо да бъдат изрично упълномощавани въз основа на решение на орган на управление, за да заявят пред съда изпадането в неплатежоспособност. Съчетаването на двете качества е достатъчно основание да се предприемат предписаните действия. Предвид задължителните за съдилищата указания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г., ОСНК, докладчик съдията Лидия Стоянова, управителят и представителят на търговското дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност, за изпълнението на което задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление.

От обективна страна изпълнителното деяние се състои в непоискване от съда да открие производство по несъстоятелност, т.е. не подаване на молба в 30-дневен срок от спиране на плащанията до компетентния съд, който съгласно чл. 613 от ТЗ е окръжният съд по седалището на търговеца.

Деянията по чл. 227б, ал. 1 и ал. 2 от НК се изразяват в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същите са довършени в момента, в който търговецът, респективно лицата, които управляват и представляват търговското дружеството или кооперация са били длъжни да предприемат извършване на предписаното им действие. Затова до изтичането на 30 – дневния бездействието е несъставомерно, а след изтичането му изпълнителното деяние е довършено.

Видно от приложената по делото справка от Търговския регистър, към инкриминираният период от време търговско дружество „...” , ЕИК ..., с адрес на управление с. О., общ. Д., се е управлявало и представлявало от Р.П.С...

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената Съдебно счетоводна експертиза, началната дата на спиране на плащанията и изпадане в неплатежоспособност на дружеството е датата 01.10.2019 г.

3

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че обв. С. към момента на изпадане в неплатежоспособност на „...” , ЕИК ... е имал качеството на ... на дружеството. Именно в това си качество, за обвиняемия е възникнало задължението в 30-дневен срок от тази дата, в случая до 02.11.2019 г. вкл., да поиска от Окръжен съд – Добрич да открие производство по несъстоятелност, което той не е сторил, поради което с изтичането на срока деянието е довършено.

Тези обстоятелства не се оспорват от обвиняемия.

Безспорно, престъплението по чл. 227б от НК е продължено формално, като същото може да бъде осъществено единствено при формата на вината пряк умисъл, като той трябва да е налице само по отношение на извършеното изпълнително деяние

– несъобщаването за настъпилата неплатежоспособност. Умисълът не е необходимо да обхваща причините, довели до настъпване на неплатежоспособността, като те не се изследват с оглед съставомерността на деянието, но следва да се отчитат при индивидуализацията на наказанието.

Както вече бе посочено, разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася за лицата, които едновременно упражняват правомощията да управляват и представляват търговското дружество, когато в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност, като законът вменява на всеки един от представляващите и управляващите това задължение.

От теорията и практиката е известно, че за наличието на умисъл се съди от цялостното поведение на дееца, обективирано посредством действията му.

В случая, обв. С. е имал реална възможност и задължението да познава в детайли състоянието и дейността на търговското дружество. Видно от доказателствения материал по делото, същият е бил наясно с влошеното имуществено състояние на дружеството, респективно с настъпилата неплатежоспособност, както и със задължението си в 30-дневен срок от спиране на плащанията да поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. Въпреки това, обвиняемият не е изпълнил вмененото му задължение.

Ето защо съдът намира, че обв. С. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Деянието е извършено единствено при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало към инкриминирания период и липса на неприключили наказателни производства.

В санкцията на правната норма на чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. С . е с чисто съдебно минало, не е бил 4 освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи обв. С. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в минималния предвиден от законодателя размер, а именно глоба в размер на

1

000 лв., което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид невисоката обществената опасност на деянието и ниската обществена опасност на самия извършител, както и съобразявайки се с имотното му състояние. Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер административно наказание глоба.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на обвиняемия за виновен, съдът осъди Р.П.С.. да заплати сторените по делото разноски в размер на 917,30 лева по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич.

Така мотивиран, съдът постанови решението си!

31.08.2022 г.

Районен съдия:

/Галя Митева/

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Добрич, 24.08.2022 г.

Разпечатката съдържа 44 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d1a1181-b174-4ebf-ba29-de5189ed7c4d