Определение № 376 от 06.08.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 376 гр. Бургас, 05.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20242000500335 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 229, вр. чл.

631 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 11430/25.06.2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК 812115210, против Определение № 912/19.06.2024 г. по в.гр.дело № 716/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е спряно производството по делото на основание чл. 633 ГПК, вр. чл. 631 ГПК.

В частната жалба се посочва, че постановеното определение, с което производството е спряно е незаконосъобразно. Основно възражение на жалбоподателя е, че от буквалното и логическото тълкуване на чл. 631, ал. 1 и 2 от ГПК следва правният извод, че отправянето на преюдициално запитване до Съда на ЕС е основание за спиране на производството пред националния съд, но само по конкретното дело, по което е отправено запитването, а не и по други дела. Според жалбоподателя, дори и хипотетично да се приеме, че правният въпрос, с който е сезиран СЕС е обуславящ изхода на спора и по други дела, то производствата пред тях не подлежат на спиране, тъй като не се обхващат от хипотезата на чл. 631, ал. 1 от ГПК.

Твърди се, че доколкото разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК изрично повелява спиране на производството само и единствено по делото, по което е отправено преюдициалното запитване, съотв. законодателят изрично е изключил възможността на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК да бъде спряно производството пред друг съд, пред който е поставен за решаване същия въпрос, с който е сезиран СЕС посредством отправеното преюдициално запитване, следва заключението, че по отношение на всички останали дела, по които е повдигнат за решаване същия въпрос, за чието решаване е сезиран 1

СЕС със съответното преюдициално запитване е налице нормативна празнота, досежно това дали те следва да бъдат спирани до произнасянето на СЕС по отправеното преюдициално запитване или не. Изложени са подробни съображения по въпроса за прилагане на закона по аналогия, съгл. чл. 46 ЗНА.

Твърди се, че съгласно посочената разпоредба, следва да е налице нормативна празнота по отношение на определени юридически факти, както и на изрично уредена правна норма, която се отнася до други юридически факти, характеризиращи се с някои общи признаци с неуредените в закона юридическите факти, чиято регламентация предстои да бъде извлечена по пътя на правоприлагането по аналогия на закона. В този смисъл се посочва, че единственото основание за спиране на исковото производство, при което се наблюдава значително сходство с процесната хипотеза, с което би могло по analogia legis да се запълни визираната по-горе нормативна празнота в нормативната уредба на действащия ГПК, е регламентираното в чл. 292 от ГПК основание за спиране - при противоречиво разрешавани въпроси от ВКС съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото. Посочва се, че в този случай съгласно приетото с Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г.

ОСГТК на ВКС, следва аналогично да се приеме, че наличието на образувано производство по преюдициално запитване пред СЕС е основание за спиране на производството по други дела, по които е повдигнат за решаване същия въпрос (предмет на висящото преюдициално производство пред СЕС), но само и единствено пред касационната инстанция, но не във въззивната, респективно в първата инстанция.

Твърди се, че именно разпоредбата на чл. 292 от ГПК, а не тази по чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК, следва да запълни констатираната липса на изрична правна уредба, тъй като разпоредбата на чл. 292 от ГПК разкрива повече общи белези с разпоредбата на чл. 631, ал. 1 от ГПК, отколкото разпоредбата на чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Изложени са подробни съображения.

Претендира се отмяна на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по в.гр.дело № 716/2024 г. по описа на Бургаски окръжен съд е образувано по въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, против Решение № 76 от 06.03.2024 г. по гр.дело № 1161/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което са отхвърлени исковете на въззивника против Т. Д., гражданин на Р. П., с адрес - гр. Н., к.к. С. б., в.с. „Е.“ *, вх. *, ап. *-* за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 340,20 лв. - сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 725220 за периода от 25.08.2021 г. до 2

25.09.2023 г. и мораторна лихва в размер на 56.06 лв., начислена за периода от 26.09.2021 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

След обявяване на делото за решаване, в срока за произнасяне, след извършена служебна справка в сайта на Съда на Европейския съюз въззивният съд е констатирал, че по гр.дело № 7554/2023 г. по описа на Районен съд Бургас е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано Дело С-294/24 на СЕС, с посочен в запитването въпрос „Следва ли да се тълкува чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори в насока, че клаузата, уговорена в чл. 32, ал. 2 от Общите условия на ВиК Бургас създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност в правата и задълженията, произтичащи от Общите условия с оглед обстоятелството, че изискуемостта на вземането съобразно този текст от Общите условия, респ. началото на давностния срок за вземането за предоставени на потребителите услуги от ВиК - Бургас е обусловена единствено от поведението на ВиК оператора чрез издаване на фактура, включително и когато е налице неизпълнение на задължението му да издава ежемесечни фактури?“. Въззивният съд е приел, че отправеното до СЕС преюдициално запитване, по което е образувано дело в СЕС, е от значение за правилното решаване на делото и е в пряка връзка с предмета на спора, касаещ приложимото към казуса материално право с оглед заявеното от ответника в отговора му на исковата молба възражение за погасяване по давност на вземането, поради което е спрял производството, с което е сезиран до приключване на разглеждането на преюдициално запитване по С-294/24 на СЕС, отправено по гр.дело № 7554/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Съдът е изложил съображения, че предвид направеното в писмения отговор на исковата молба възражение от ответника за погасяване на вземането по давност, поставеният въпрос в запитването до СЕС е от значение за правилното решаване на делото и е в пряка връзка с предмета на спора, касаещ приложението на материалния закон, поради което производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.

Съдът е приел, когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре делото пред себе си, тъй като решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, а за всички съдилища и учреждения в Република България. Позовал се е на практика на ВКС в същия смисъл.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на въззивния съд.

На първо място, с оглед заявеното от ответника в отговора му на 3 исковата молба възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца, съдът намира, че отправеното до СЕС преюдициално запитване, по което е образувано Дело С-294/24 на СЕС, е от значение за правилното решаване на делото и е в пряка връзка с предмета на спора, касаещ приложимото към казуса материално право.

Съдът не споделя твърденията на жалбоподателя за наличието на нормативна празнота по отношение на приложимостта на чл. 631 ГПК по делата пред български съдилища, по които са поставени за разрешаване същите въпроси.

В множество свои актове съдилищата, вкл. ВКС, са изразили становището си, че тъй като решението по образувано дело пред СЕС по отправено преюдициално запитване, съгласно чл. 267 ДФЕС и чл. 633 от ГПК ще бъде задължително за всички държавни органи и съдилища в Република България, делата пред български съдилища, по които са поставени за разрешаване същите въпроси, подлежат на спиране на основание чл. 631, ал.

1, изр. 1 ГПК.

Нещо повече, част от съставите на ВКС приемат дори, че определение за спиране на делото, постановено от първоинстанционен, въззивен или касационен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване до СЕС от друг съд, също не подлежи на обжалване, както това е предвидено за определението, с което производството е спряно от съда, отправил преюдициалното запитване.

По изложените съображения съдът намира, че производството по делото правилно е било спряно на посоченото основание, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 912/19.06.2024 г. по в.гр.дело № 716/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4