Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 612 от 08.06.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2754/2020
Вид
Решение № 612
Подписан
08.06.2021
В сила
08.06.2021

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. София , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20201000502754 по описа за 2020 година

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, Гражданско отделение, 8 състав, в публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРАСИМИР МАШЕВ

ЗЛАТИНА РУБИЕВА при участието на секретаря Валентина Колева, като разгледа докладваното от съдия Рубиева въззивно гражданско дело № 2754 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 1879 от 09.03.2020г., постановено по гр. д. № 9142/2017 г.

СГС, І ГО, 14 състав е осъдил „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на И. Г. И., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от 1

ЗЗД, сума в размер на 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди по повод настъпило на 19.07.12г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил исковата претенция за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв. като неоснователна, както и за законна лихва за периода от 19.07.2012г. до 17.07.2014г. като погасена по давност. С решението СГС, І ГО, 14 състав е осъдил „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на И. Г. И., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 6 847, 43 лв., обезщетение за имуществени вреди по повод настъпило на 19.07.12г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2014г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил исковата претенция за разликата над 6847, 43 лв. до пълния предявен размер от 13 694, 86 лв. като неоснователна, както и за законна лихва за периода от 19.07.2012г. до 17.07.2014г. като погасена по давност. С решението СГС, І ГО, 14 състав е осъдил „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на 58, 40 лв. – разноски по делото. С решението СГС, І ГО, 14 състав е осъдил „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на И. Г. И., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 3853, 88 лв. – разноски по делото. С решението СГС, І ГО, 14 състав е осъдил И. Г. И. да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 242, 50 лв. – разноски по делото.

Срещу решението в отхвърлителните му части е подадена въззивна жалба от ищцата, чрез процесуалния й представител, с релевирани оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и постановяването му при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В жалбата се излага възражение, че съдът неправилно е приел за основателно възражението за съпричиняване. Поддържа се, че гражданският съд е следвало да се съобрази с мотивите на оправдателната присъда и установената в тях фактическа обстановка, като не е следвало да извършва нова преценка относно противоправното поведение на ищцата. В жалбата се твърди, че разликата във фактическата обстановка между обвинителния акт и тази, възприета в присъдата, е ирелевантна за гражданския съд и не представлява основание за пререшаване на въпроса относно вината на оправданата вече ищца. Независимо от това, се релевира възражение, че не е налице основание да се приеме, че ищцата е нарушила чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 43, т. 4 от ЗДвП, тъй като поведението на пострадалата-ищца вече е било изследвано в хода на наказателното производство, като е прието, че ударът между двата автомобила не е настъпил в насрещната лента за движение за пострадалата, а в тази, в която се е движила. С оглед на това се поддържа, че се явява произволен изводът на първоинстанционния съд, че с предприетото изпреварване И. е допринесла за настъпване на процесното ПТП. Сочи се, че в първоинстанционното решение не е обсъдена и скоростта 2 на движение на л.а. „Ауди А6“ – 106 км/ч, съгласно САТЕ, както и че предприетата от ищцата маневра е разрешена за участъка на ПТП. В жалбата се прави оплакване, че заключението на САТЕ не е следвало да бъде кредитирано от съда, въпреки че не е било оспорено от страните, а е следвало да бъде обсъдено заедно с останалите доказателства по делото. Релевира се възражение, че изводите на експерта са колебливи относно поведението на пострадалата, като вещото лице си е служило със значителен брой предположения при изготвянето на експертизата. Твърди се още, че ищцата, с рязкото си прибиране в полагащата й се лента, е изпълнила своите законови задължения, тъй като по този начин е направила опит да предотврати челен удар с насрещно движещия се автомобил. Поддържа се, че ищцата не е била длъжна да предположи за неправомерното поведение на водача на л.а. „Ауди А6“, изразяващо се в движение с несъобразена скорост от 106 км/ч. Излага се довод, че в експертизата е посочена причината за настъпване на процесното ПТП, която е, че л.а. „Ауди А6“ се е движил със скорост над разрешената за пътния участък, като ако не бил извършил това нарушение удар между двата автомобила не би настъпил, тъй като л.а. „Фолксваген“ би имал достатъчно време да се прибере в своята пътна лента и да се разминат без последици.

Прави се довод, че съдът не може по собствена инициатива да установява факти, които не са поддържани от ответника и като е направил това, той е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се възражение, че неправилно съдът е отхвърлил претенцията за присъждане на лихва за забава от 19.07.12г. до 18.07.14г., като погасена по давност. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи исковете, така както са предявени. Предявява се претенция за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, е подала отговор, с който заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивницата, представлявана от пълномощника си, моли съда да уважи подадената въззивна жалба, да отмени решението в обжалваните части, като уважи исковете както са предявени. Въззиваемият изразява становище в писмена молба, като моли съда да остави без уважение подадената въззивна жалба и потвърди първоинстанционното решение. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на насрещната страна.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.

По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявените 3 обективно съединени искове са с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 80 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди и в размер на 13 694,26 лв. за претърпените от нея имуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 19.07.2012г., ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 14 състав е уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата в размер на 80 000 лв., а това за имуществени вреди в размер на 13 694, 86 лв. Така определените размери на обезщетенията са намалени съразмерно на приетото за основателно възражение на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 50 % съответно на 40 000 лв. и на 6847, 43 лв.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която са уважени предявените от ищцата искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата от 40 000 лв. и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 6 847, 43 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.07.2014г. до окончателното плащане.

С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила на пресъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищцата, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.

С оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, спорът на страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху основателността и размера на възражението за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат.

По възраженията в жалбата съдът приема следното:

С присъда № 103 от 09.10.2018г. по н.о.х.д. № 36/2018г. на РС – Омуртаг, Д. М. С. е признат за виновен за това, че на 19.07.2012г., около 16.00 4 ч., на първокласен път I-4 /ПП I-4/ София – Варна, на километър 196.500 в посока гр. София, на около един километър след разклона за с. ***, общ.

Омуртаг, при управление на л.а. „Ауди А6“, с рег. № ***, при условията на независимо съпричиняване с И. Г. И. от гр. ***, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 2 изр. 2 от ЗДвП и чл.

16, ал 1, т. 1 от ЗДвП и движейки се със скорост от около 107 км/ч не намалил скоростта си и не спрял при възникнала опасност за движението, като не запазил движението в своята дясна пътна лента и навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което се блъснал в насрещно движещия се л.а. „Фолксваген“, с рег. № ***, управляван от И. Г. И., и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. Р. Н. от гр. *** и тежка телесна повреда на Х. Е. Н. от с. ***, общ. *** – престъпление по чл. 343, ал. 3. б „а“, вр. чл. 1, б „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Със същата присъда И. Г. И. е призната за виновна за това, че при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, при условията на независимо съпричиняване с Д. М. С. от с. ***, общ. ***, нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, предприемайки изпреварване на л.а. „Субару Албек“, като създала опасност, навлизайки в пътната лента, предназначена за насрещно движение, при наличие на насрещно движещ се автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***, на разстояние, което не й позволява да извърши безпрепятствено връщане в собствената лента, и се блъснала в насрещно-движещия се л.а. „Ауди А6“ и по непредпазливост причинила тежка телесна повреда на Х. Е. Н. от с. ***, общ.

*** – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 42, ал.

2, т. 2 от ЗДвП.

С влязла в сила присъда № 6 от 26.03.2019г. по в.н.о.х.д. № 13/2019г. по описа на ОС-Търговище, е отменена първоинстанционната присъда на РСОмуртаг в частта, в която подсъдимата И.Г. И. е призната за виновна за извършване на гореописаното престъпление и последната е призната за невинна и е оправдана. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.

Основателни са възраженията на жалбоподателката, че първоинстанционният съд е следвало да се съобрази с мотивите на оправдателната присъда и установената в тях фактическа обстановка при произнасянето си и че не е следвало да бъде извършена нова преценка относно противоправното й поведение, тъй като гражданският съд е обвързан с изводите на наказателния съд в оправдателната присъда.