Решение № 160 от 05.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Атанаска Ан. Анастасова

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Тихомира П. Калчева в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300600379 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл.ХХI от НПК.

С Присъда № 204/19.11.2024г. по НОХД № 4523/2024г. по описа на РС – Пловдив, V н.с. подс. Н. Х. Х. - роден на ***, ***, *** гражданство, с висше образование, неосъждан, ***, работещ като ***, група ***“ ***, с адрес за призоваване: ***, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 31.03.2024г. около 19.00ч. в гр. Пловдив, е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 2 бр. градински ратанови люлки на стойност 578 лв. от владението на собственика - „В.Т.“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от Р.К.Х., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел ***, с рег. № ***, собственост на Н. Х., и кражбата е извършена в качеството му на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение на основание Акт за встъпване в длъжност от дата 19.03.2024г., съгласно който със Заповед на Директора на ОДМВР – Пловдив с № 317з-2854/14.03.2024г. е встъпил в длъжност мл. инспектор в група ***“ към отдел „***, считано от 18.03.2024г., като деянието не е довършено, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 6 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на така 1 наложеното на подс. Х. наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Постановено е веществените доказателства: СД, находящ се на л.94 от ДП и 1 бр. флаш памет, графитено черна на цвят, да останат по делото до изтичане срока за неговото съхранение.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Х. е осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 167,94 лв. по сметка на *** в полза на бюджета на държавата, както и сумата от 20 лв., представляваща разноски в съдебна фаза на делото по сметка на РС - Пловдив в полза на бюджета на ВСС.

Срещу присъдата е постъпила жалба от подс. Х., в която се навеждат доводи за неправилност и се твърди, че същата е постановена в противоречие със събраните доказателства и при недоказаност на обвинението. Иска се да бъде отменена и вместо нея постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като е направено алтернативно искане за връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда.

Представителят на ОП – Пловдив по изложените от него съображения моли жалбата като неоснователна да се остави без уважение, а първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна да се потвърди.

Въззивната жалба се поддържа от адв. Е. в съдебно заседание, като излага съображения, въз основа на които моли съда да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае, респ. да се уважи алтернативно направеното искане за връщане на делото на първата инстанция.

Подс. Х. поддържа казаното от неговия защитник и желае да бъде признат за невинен или делото да се върне за повторно разглеждане.

Пловдивски окръжен съд, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата, както и в съдебно заседание, и служебно провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.

314 от НПК, намира следното:

Жалбата е подадена в законния срок от лице сред изброените в чл. 318 от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав на въззивния съд изцяло възприема фактическата обстановка, изложена от първия съд, при която се установява извършването на деянието, участието на подсъдимия, механизма на неговото осъществяване, причините за това, личността на подсъдимия, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, както следва:

Подс. Х. е роден на ***, ***, *** гражданство, с висше образование, неосъждан, ***, работещ като ***, група ***“ ***, с адрес за призоваване:

2

***, ЕГН **********.

Подс. Х. бил дългогодишен служител към ***.

Към инкриминираната дата - 31.03.2024г. подсъдимият притежавал качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК, тъй като на 19.03.2024г. същият встъпил в длъжност „*** в група ***“ към отдел „***“ при ***. Към същата дата такава длъжност заемал и св. Т.М..

На 31.03.2024г. около 19:00ч. св. М. бил на смяна с подс. Х. като охрана на обект, в който се съхранявали веществени доказателства, а именно складова база, находяща се в ***. Складовата база била собственост на „К.И.“ ЕООД, със собственик и управител св. Н.Х.. Същата се отдавала под наем на дружеството „В.Т.“ ЕООД, което било собственост на св. К.Х..

Складовата база представлявала оградено дворно място, върху което имало изградени закрити складови помещения, както и открити такива навеси.

Разполагала с един единствен вход/изход за хора и автомобили, обособен откъм ул. „Г.Г.“. Имало и едно офисно помещение, което не било запечатано и до което свободен достъп имали освен полицейските служители, охраняващи обекта, и св. Н.Х.. В същото се намирала кафе–машина – лична собственост на последната.

На неустановена по делото дата, предхождаща инкриминираната такава, св. Н.Х. посетила складовата база, за да си вземе кафе-машината. Тогава на смяна бил подс. Х., който за да предостави на свидетелката кафе-машината поискал от нея бележка за закупуването й. По повод на това между двамата бил проведен кратък разговор, като св. Н.Х. взела машината за дома си.

В посочената складова база, в хода на наказателно производство по досъдебно производство № 38/2024г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при *** били установени и иззети веществени доказателства. Във връзка с охраната на същите, както и в изпълнение изискванията на чл. 10 от Инструкция № 8121з – 929/02.12.2014г. за ППД, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, била издадена Заповед № 317з-779/23.01.2024г. на Директор на ***. В базата освен веществени доказателства се съхранявали и движими вещи, собственост на дружеството „В.Т.“ ЕООД.

Съгласно посочената заповед бил обособен денонощен, двусменен, подвижен пост от сектор „Специализирани полицейски сили“ при *** за охрана на веществени доказателства по образувано наказателно производство по досъдебно производство № 38/2024г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ***. Охраната на склада, където се намирали веществените доказателства, се осъществявала от двама полицаи. Същата била с начален момент от 23.01.2024г. до отпадане на необходимостта. Съгласно заповедта длъжностните лица – ***, определени да охраняват склада, имали достъп до него и вещите там, но последните не им били поверени поотделно или заедно да ги пазят и управляват, а единствено да ги охраняват. Така подс. Х. и св. М., в качеството им на ***, имали достъп до помещенията в склада, където били веществените доказателства и движими вещи, собственост на дружеството „В.Т.“ ЕООД.

3

На инкриминираната дата, възползвайки се от качеството си на длъжностно лице, имащ свободен достъп до склада, подс. Х. взел решение да отнеме без съгласието на собственика – представляващия дружеството „В.Т.“ ЕООД, намиращи се под навес в складовата база два броя еднакви по вид градински ратанови люлки на обща стойност 578 лв. от владението на собственика – посоченото дружество с управител св. К.Х. с намерение противозаконно да ги присвои.

В изпълнение на взетото решение, подс. Х. натоварил на собствения си л. а. „Мерцедес“ с peг. № ***, с който същия ден се придвижил до работното си място, описаните по–горе две ратанови люлки. Самите ратанови люлки били неизползвани, нови и представлявали ратанова седалка тип „гнездо“ с метална конструкция към нея, опаковани по отделно. Една от седалките подс.

Х. поставил върху тавана на автомобила, опакована с брезент и завързана с въжета заради обема си, а другата била в багажното отделение на същия, заедно с двете метални конструкции.

Около 19:00ч. подс. Х. потеглил към изхода на базата, за да напусне територията на същата. В този момент, св. Н.Х. заедно със св. Р.Б. се прибирала към дома си в гр. Пловдив, ул. „Г.Г.“ № ***, който се намирал срещу процесната складова база.

Наближавайки, св. Н.Х. забелязала управлявания от подс. Х. лек автомобил с натоварените върху него люлки да се движи, като бил почти до изхода на обекта. На свидетелката й направило впечатление, че водачът на автомобила бил униформен полицай. Виждайки автомобила на подсъдимия, св. Н.Х. се ядосала и застанала пред автомобила, като целта й била да препятства излизането му от територията на склада. Същата повишила тон на подс. Х., питайки го какво прави. Подсъдимият се опитал да я успокои, казвайки й, че са се разбрали за люлките, като я помолил да не вика и да не се обажда на тел.112. Заявеното от подс. Х. още повече афектирало св. Н.Х., тъй като между тях нямало уговорка същата да му предостави процесните градински люлки. Затова свидетелката се обърнала към св. Б. с молба да подаде сигнал на тел.112. Такъв сигнал бил подаден и от св. К., малко по– рано, по молба също на св. Н.Х..

Поведението на св. Н.Х. мотивирало подс. Х. да се върне, като паркирал автомобила си до навеса, от който бил взел люлките, и разтоварил същите.

Връщането на подсъдимия с автомобила и разтоварването на люлките било заснето с мобилния телефон на св. Б., като изготвените в тази връзка снимки и видеоклип били прехвърлени от св. Н.Х. върху 1 бр. флашпамет графитено черна на цвят с подвижно капаче и надпис „8GB“. Същата била предадена от свидетелката по досъдебното производство с Протокол за доброволно предаване от 03.04.2024г.

Междувременно, малко след като подсъдимият разтоварил люлките, в складовата база пристигнала и св. Е. К..

Във връзка с подадените сигнали на тел.112, на място пристигнали свидетелите Н. Г. и С.К. – *** при Първо РУ „Полиция“ към ***. Същите 4 констатирали подс. Х. и св. М., като служители на ***, и че съгласно график с рег. № 2372р-3735/28.02.2024г. били определени за работа на 31.03.2024г. за времето от 08:00ч. до 20:00ч. за охрана на складовата база. На място били установени и свидетелите Н.Х., Р.Б. и Е. К..

В присъствието на свидетелите К. и Г., подс. Х. заявил, че не е имал намерение да открадне люлките, а натоварил същите, защото имал уговорка със св. Н.Х. да ги вземе. От своя страна, свидетелката категорично отричала да е имало такава уговорка помежду им.

Свидетелите К. и Г. докладвали за установеното при проверката на Дежурен ОДЧ, като малко по–късно пристигнали служители на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР, които отвели подсъдимия.

Изложената фактология първоинстанционният съд е приел за установена на основание:

- гласните доказателствени средства, а именно частично от обясненията на подс. Х., дадени в хода на съдебното следствие, както и от показанията на св. Н.Х., дадени в хода на съдебното следствие – изцяло; показанията на св.

Р.Б., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 от НПК – изцяло; показанията на св. Е. К., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 от НПК – изцяло; показанията на св. С.Н., дадени в хода на съдебното следствие – частично; показанията на св. И.П., дадени в хода на съдебното следствие – частично; показанията на св. С.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 от НПК – изцяло; показанията на св. Н. Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 от НПК – изцяло; показанията на св. Т.М., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 от НПК – частично; показанията на св. К.Х., дадени в хода на съдебното следствие – почти изцяло, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 НПК – частично;