Решение № 157 от 02.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Благоевград, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20251200501235 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Симитли, с адрес: гр.**, против решение №537/28.06.2025г на РС-Благоевград по гр.д.

№3034/24г по описа на с.с., с пр. осн.чл.258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение е уважен предявеният установителен иск по чл.124 ГПК, ведно с всички произтичащи от това последици.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция, ведно с разноските по делото. Липсват доказателствени искания.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата въпреки предоставената възможност за това.

Съдът като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради 1 това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно е установила, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.09.1995г П.Й. е прехвърлил на ищцовия наследодател В. В., починал на **г (вж.у-ние за н-ци №1417/01.04.24г) правото на собственост върху нива с площ от 500 кв.м., находяща се в с.**, при съседи: С.Я. и С.Д., като от договора е видно, че същият е сключен в обикновена писмена форма.

С молба-декларация от 25.06.2024г ищецът И.В. е посочил пред ответната община, че няма документ за собственост на процесния поземлен имот с идентификатор №*** по КККР на гр.Симитли и е поискал извършването на обстоятелствена проверка и признаване на правото на собственост по отношение на въпросния недвижим имот.В тази връзка на 27.08.2024г ответната община е издала удостоверение, по силата на което процесният поземлен имот е земя по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, предадена на община Симитли с протокол №11/24.07.2008г на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, като за него няма съставен АДС до 01.06.1996г.Такъв е съставен след депозиране на настоящата искова молба – АДС №4361/10.12.2024г, с който, на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 ЗОС във вр. с чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и протоколно решение №11/24.07.2008г на комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, процесният имот е актуван като частна общинска собственост.

Съгласно съдебно-техническата експертиза нивата от 500 кв.м. в м.“Масларци“, описана в частния писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.09.1995г, е част от процесния имот с идентификатор ***. Вещото лице сочи, че в Общинска служба „Земеделие“гр.Симитли е подавано заявление от П.Й. за нива в м.“Масларци“, но процедурата по възстановяване на земеделски земи не е приключена, като няма издадена скица и решение на Поземлената комисия.

При огледа на място, експерта е установил, че процесният имот се ползва като зеленчукова и овощна градина, с измерена площ от 1412 кв.м., очертана в приложение №1 със зелен линии, като зеленчуковата градина е оградена с дървен плет и бодлива тел, онагледено с три снимки на процесния имот(вж. и обясненията в о.с.з.). Останалото е овощна градина с овощни дръвчета, като процесното място е стопанисвано и не представлява пустеещо място.

2

От агро-техническата експертиза се установи, че в границите на процесния имот има общо 19 броя плодни дръвчета, от които:9 сливи, 6 ябълки, 3 дюли и 1 череша. Възрастта им варира от 6 години до над 45 години, като най-старото дърво е култивирана ябълка на над 45 години. Вещото лице е установило още от оглед на имота че е поддържан за потребителските нужди и по предназначени. Доказателство за поддържането на овощните дървета е наличието и на вторична корона за тях. Освен това, мулчирането на терена представлява мероприятие в земеделието, при което се изчистват растенията и се оставят отгоре, за да се използват като хранителни вещества, допълнително аргументират изводите му. Според експерта процесната градина е поддържана, за да има този вид насаждения в планински условия в настоящото си състояние, като това не се постига за една година, тъй като самото овощно дърво расте 5 години след създаването до плододаването..

Анализирани са и свидетелските действителните отношения между страните. показания, които разкриват

Св. С.Д. (сестра на ищеца) посочва, че знае за процесното място в с.Градево, което се е владяло още от тяхната баба и дядо, Масларската махала.

Поддържа, че това е място, където има къща с дворно място, на баира.

Свидетелката описва имота като тя го възприема като ливада с овощни дръвчета – сливи, ябълки, круша, имало и череша преди. Твърди, че мястото е около 1, 5 дка – 2 дка. Там има и зеленчукова градина, засаждана от брат й (ищецът) и снаха. Брат й не е спрял да поддържа мястото, което преди него било поддържано от баба й и дядо й, починали преди 30г, и от родителите на свидетелката и ищеца, починали преди 22-23 години. След смъртта на последните, ищецът заедно със съпругата си обработвали и се грижели за процесното място. Докато били живи родителите им, те оградили имота. Сега също имало ограда, но една част била паднала.

Св. С.М. твърди, че ищеца има имот в с.Градево, мах. „Масленци“.

Твърди, че е агроном няколко пъти ходил на имота да присажда круши, череши и сливи: за първи път е отишъл в имота преди 4-5 години и там имало стари овощни дръвчета – ябълки, круши, сливи и череша в долния край.

Когато отишъл за първи път дърветата плододавали, като дънерите на някой от тях били начукани от кълвачи, но имало няколко млади фиданки – сливи и круши, които били на 2-3 години. Отивайки първия път в горната част на 3 имота имало ограда, а в долната откъм пътя нямало. Според него процесният имот е над 1 дка, но няма 2 дка. Твърди, че ходил в имота още 3-4 пъти, като в него нямало храсталаци, изчистено било, дърветата били поддържани.

Св. В.К. заявява, че ищецът го е водил на процесното място в с.Градево 23 пъти, като първият път бил преди около 15г, като имотът се намира високо, в подножието на планината. Когато отишли в имота имало дървета от ябълки, които не били млади и поляна. Според него бил дворно място до къщата на ищеца, намираща се до процесния имот. Поддържа наличието на ограда около мястото – телена ограда, като на места била паднала. Имало място със зеленчукова градина, където имало посадени домати и краставици.

При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките на иска по чл.124, ал.1 ГПК, признавайки ищеца за собственик на процесния недвижим имот по силата на упражнявано давностно владение до размера на владяната от него част от 1412 кв.м., очертана със зелени линии в приложение №1 към съдебно-техническата експертиза. Изложените от районния съд съображения в тази насока се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на доказателствения материал, закона, теорията и константата съдебна практика. Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК препраща към първоинстанционните мотиви.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, според които неправилно РС е приел, че протоколът по чл.19 ЗСПЗЗ и актът за общинска собственост не доказват правото на собственост на общината. Във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Съобразно константната практика на ВКС при предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва ищцовите права, носи по правилото на чл.154 ГПК тежестта да докаже наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца.

Ако ответникът оспорва ищцовите претенцииу твърдейки че имотът попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че същият е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи тежестта да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките 4 за издаване на акт за общинска собственост (вж. О№613/10.02.2025г на ВКС по гр.д.№2483/24г,I гр.о., Р№50024/11.07.2023г на ВКС по гр.д.№1761/22г, Р№798/16.11.2010г на ВКС по гр.д.№3303/2008г на ВКС, I гр.о., Р№21/04.02.2011г на ВКС по гр.д.№1327/2009г, II гр.о., Р№249/04.07.2011г на ВКС по гр.д.№621/2010г, I гр.о. и др.). В случая по делото не е доказано от страна на ответника, че процесният имот е бил включен в ТКЗС, поради което не е имало основание същият да бъде включен от ответната община в остатъчния фонд по чл.19 ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши кооперативни земеделски земи и невъзстановени по реда на ЗСПЗЗ. Оттук и доводите на жалбоподателя в подадената жалба, че протоколът по чл.19 ЗСПЗЗ и актът за частна общинска собственост представляват доказателства за правото на собственост на общината, са несъстоятелни.

Неоснователни са и доводите на общината, че имотът е частна общинска собственост, за която не тече придобивна давност в определени периоди по силата на закона и мораториумите, въведени с параграф 1 от ЗИДЗС, ДВ, бр.46/06г. Действително, по силата на цитираната норма придобивната давност по отношение на имоти общинска собственост е спряна, но тази забрана, както е посочил правилно и РС, е неотносима по делото, доколкото не е установено, че имотът следва да бъде включен в остатъчния фонд на общината по чл.19 ЗСПЗЗ, поради което не представлява общинска собственост.

Не наира опора в закона и данните поделото и въззивното възражение, че ищецът не е доказал упражняванутга в изискуемия от закона срок явно и непрекъснато владение над имота в изискуемия от закона срок досежно коментираната част от имота, очертана със зелени линии в приложение №1 към съдебно-техническата експертиза.В тази насока следва да се посочи, че свидетелите установяват по категоричен начин, че въпросната част от имота се е ползвала първоначално от родителите на ищеца, а впоследствие от ищеца около 22-23 години (вж.св.С.Д.,св.В.К. и др.), като начинът на упражняване на фактическата власт - заграждане на имота, ползването му за зеленчукова и овощна градина, показва ясно манифестирана в правното пространство, воля и намерение за своене на недвижимия имот. Въпросните обстоятелства, установени от свидетелите се потвърждават и от заключенията на съдебнотехническата и агро-техническа експертиза, които са единодушни, че ищецът е оградил въпросната част от процесния имот, както и че въпросната част се 5 полза за зеленчукова и овощна градина, т.е.е стопанисва се и не представлява пустеещо място. В този смисъл, законосъобразно районният съд е приел, по арг. от чл. 69 ЗС, че е налице упражняване от ищеца на фактическа власт върху вещ през изискуемия от чл.79, ал.1 ЗС период от време, с ясно изразено намерение за своене на вещта, с което е осъществен фактическият състав на придобивната давност като способ за придобИ.е на вещни права.

Същевременно установеното по делото обстоятелство, че ищецът е владял само въпросната част от имота, а не целия поземлен имот, съвсем не изключва придобИ.ето на тази част по давност. Предвид характера на поземления имот – земеделска земя, не съществува в случая забрана за придобИ.е на реални части от имота, тъй като ЗСПЗЗ не установява минимални площи, в които могат да се притежават земеделски земи аналогично на разпоредбите на чл.19 ЗУТ и чл.200 ЗУТ, като не е налице и забраната по чл.72 ЗН вр. с чл.7 ЗСПЗЗ за придобИ.е на реална част от земеделски имот по давност, защото придобИ.ето на реална част от имот по давност не е сред посочените в тези законови норми способи за придобИ.е, по отношение на които се прилага въпросната забрана (вж.Р№36/09.09.2020г на ВКС по гр.д.№3117/19г, I гр.о., Р№107/29.03.2010г на ВКС по гр.д.