Решение № 20 от 29.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601486 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

С определение № 5363/30.10.2025г. по НЧД № 6305/2025г. Софийски градски съд - Наказателно отделение, 39 състав е приел за изпълнение присъда от 12.04.2024г. по дело № Т 20227360 на Кралски съд на Ууд Грин, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с която българският гражданин А. А. А. е признат за виновен за извършени престъпления, както следва: заплаха с убийство, извършено на 06.07.2022г., квалифицирайки го като престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК на Република България и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от две години нападение, причинило телесна повреда, извършено на 06.07.2022г., квалифицирайки го като престъпление по чл. 130, ал.1 от българския НК и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от 15 месеца заплаха с убийство, извършено на 29.08.2022г., квалифицирайки го като престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК на Република България и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от две години 1 нападение, причинило телесна повреда, извършено на 29.08.2022г., квалифицирайки го като престъпление по чл. 130, ал.1 от българския НК и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от 18 месеца умишлено удушаване, извършено на 29.08.2022г., квалифицирайки го като престъпление по чл. 130, ал.1 НК на Република България и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет месеца заплаха с убийство, извършено на 30.08.2022г., квалифицирайки го като престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК на Република България и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от две години опит за убийство на жертва на възраст над една година, квалифицирайки го като престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 от НК на Република България и определяйки му наказание лишаване от свобода за срок от 20 години нападение с цел грабеж, извършено на 30.08.2022г., квалифицирано като престъпление по чл. 199, ал.1, т.3 вр. чл. 198, ал.1 НК, за което му е определено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години.

Така постановените от състава на Градски съд наказания са групирани на основание чл. 23, ал.1 НК и на А. е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 20 /двадесет/ години. На основание чл. 59, ал.1 НК е приспаднато времето на предварително задържане на осъдения, считано от 31.08.2022г. до влизане на определението в сила.

Определен е и първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. Със съдебния акт е оставено без уважение искането за приемане за изпълнение на постановената в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия присъда в частта, с която А. А. е признат за виновен за притежание на нож или остър предмет, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, както и относно удълженото наказание за срок от три години за условно освобождаване.

Срещу съдебното определение е подадена въззивна жалба от А. А. чрез упълномощен от него защитник. В нея се излагат твърдения за неправилно приложение на материално правните норми от НК на Република България, както и немотивиране от съда на позицията му за това. Отправят се упреци 2 към първоинстанционния съд за неправилна индивидуализация на наказанието по обвинението за извършено деяние, квалифицирано като опит за убийство с определянето на максималния, визиран в санкционната част на тази разпоредба, срок от 20 години лишаване от свобода, а не такъв с по-нисък размер в рамките на определения от закона. В жалбата се изразява недоумение защо при определяне размера на търпимото общо най-тежко наказание, съдът е наложил най-високия от групираните наказания, а не такъв с по-нисък размер. Изразяват се претенции при приложението на чл. 59 НК да се приспаднат всички периоди, през които А. е бил фактически задържан и лишен от свобода с изрично посочване на техните начални и крайни дати. В заключение се отправя искане към въззивния съд да измени атакувания акт като наказанието за опит за убийство се определи в размер между 10 и 12 години лишаване от свобода, при приложението на чл. 59 НК да се посочат изрично началните и крайни дати на фактическо задържане на А. А., което бъде приспаднато изцяло и да се коригира определения режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на осъдения - адв. Б., възпроизвежда доводите, изложени във въззивната жалба. Допълва, че при преценка на фактическата обстановка, касаеща обвинението за опит за убийство, следва да се обсъди дали изобщо е налице умисъл у нейния подзащитен за убийство. В заключение моли да бъде изменено определението на Софийски градски съд като наказанието за опит за убийство бъде отмерено към законовия минимум - 1012 години лишаване от свобода.

В своята пледоария прокурорът от Апелативна прокуратура изразява позицията си, че при законосъобразно проведено първостепенно производство по реда на глава 36, раздел I НПК съдът е постановил правилен акт, квалифицирайки всяко едно от деянията, за които българският гражданин е осъден от Кралски съд на Ууд Грин, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, определяйки първоначалния режим за изтърпяването му и приспадайки времето на неговото предварително задържане по наказателното производство. Относно упрекът на защитата за липса на мотиви, подчертава, че атакуваният акт е определение, а не присъда и въпреки това съдът бил изложил обстойни аргументи за всяко едно от престъпленията. Цитирайки приложимите процесуални норми, прокурорът заявява, че Градски съд 3 законосъобразно е определил както размера на наказанието по обвинението за опит за убийство, така и общото най-тежко наказание след приложение на чл.

23 НК. Предлага атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.

Осъденият А. А. поддържа изцяло аргументите на своя процесуален представител, изразявайки желание да бъде намалена присъдата му. При дадената му възможност за последна дума заявява, че е направил грешки, за които се разкайва и отново моли да бъде намален размера на определеното му наказание, за да се грижи за свои деца и внуци.

За да се произнесат по настоящото производство както първостепенният, така и настоящият състав на съда следва да вземат предвид разпоредбите на вътрешното законодателство – чл.453 – чл.457 НПК и тези на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, съставена в Страсбург на 21.03.1983г., ратифицирана от нашата страна и обнародвана в ДВ бр.

39/10.05.1994г., както и допълнителния протокол към нея, ратифициран със закон, приет на 28.01.2004г., в сила за Република България от 01.07.2004г.

Този съдебен състав, изслушвайки страните и съобразявайки съдържимото в атакуваното определение и материалите по делото, установи следното:

С присъда от 12.04.2024г. по дело № Т 20227360 на Кралски съд на Ууд Грин, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия българският гражданин А. А. А. е признат за виновен в извършване на няколко престъпления: заплаха с убийство, извършено на 06.07.2022г. - престъпление по чл.16 от Закон за престъпленията срещу личността от 1861 година нападение, причинило телесна повреда, извършено на 06.07.2022г. престъпление по чл.47 от Закон за престъпленията срещу личността от 1861 година заплаха с убийство, извършено на 29.08.2022г. - престъпление по чл.16 от Закон за престъпленията срещу личността от 1861 година нападение, причинило телесна повреда, извършено на 29.08.2022г. престъпление по чл.47 от Закон за престъпленията срещу личността от 1861 година умишлено удушаване, извършено на 29.08.2022г. - престъпление по чл.

75А, параграф 1, б. „а“ и параграф 5 от Закон за тежките престъпления от 4

2015 година заплаха с убийство, извършено на 30.08.2022г. - престъпление по чл.16 от Закон за престъпленията срещу личността от 1861 година опит за убийство на жертва на възраст над една година на 30.08.2022г.престъпление по раздел 1, параграф 1 от Закона за опитите за извършване на престъпление от 1981 година нападение с цел грабеж, извършено на 30.08.2022г. - престъпление по чл.8, параграф 2 от Закона за кражбите от 1968 година притежание на предмет с острие - престъпление по чл. 139, параграф 1 от Закона за наказателно правосъдие от 1988 година

По отношение на така описаните престъпления решаващият съд е наложил на българския гражданин А. наказания лишаване от свобода, както следва: за всяка от заплахите с убийство на 06.07.2022г., 29.08.2022г. и 30.08.2022г. - в размер на по 2 години, за нападението, причинило телесна повреда - това, извършено на 06.07.2022г. - в размер на 15 месеца, а това, осъществено на 29.08.2022г. - 18 месеца, за умишлено удушаване - 18 месеца, за нападение с цел грабеж - 4 години, за опит за убийство на жертва на възраст над една година - 26 години с удължен срок на условно освобождаване от 3 години и за притежаване на предмет с острие - 1 година. С присъдата си от 12.04.2024г. съдът е постановил А. да изтърпи общо наказание от 26 години лишаване от свобода.

Българският гражданин е бил задържан под стража от 31.08.2022г. до 11.04.2024г., а на 12.04.2024г. е започнало изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода” като на 12.09.2025г. А. А. е трансфериран на територията на Република България и постъпил в затвора - ***, където пребивава и към настоящия момент.

При приспособяване на получената за изпълнение присъда от 12.04.2024г. по дело № Т 20227360 на Кралски съд на Ууд Грин, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия компетентният състав на Софийски градски съд е съобразил, че са налице изискуемите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.453 и чл. 454 от НПК на Република България.

Осъденото лице А. А. на 07.01.2025г. е дал съгласие да бъде предаден на държавата си по произход, за да продължи в нея изпълнението на наложеното 5 му наказание, въпреки че подобно съгласие не е било задължително условие за трансфера поради спецификата на настоящия случай - налице е нареждане за неговото депортиране от територията на Обединеното кралство и забрана за завръщането му докато е в сила заповедта - нареждането за отстраняването на А. като чуждестранен престъпник на основание Закон за имиграцията от 1971 година и Закон за границите на Обединеното кралство от 2007г. е издадено на 18.12.2024г. за и от името на Държавния секретар на Министерството на вътрешните работи. Първостепенният съд се е занимал и с въпросите, които следва да реши съгласно визираното в чл. 457, ал.3 - ал.5 от НПК на Република България, давайки им в преимуществената си част правилни отговори.

Тук е мястото да бъде посочено, че не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за липса на мотивиране от страна на Градски съд на извода му кои норми от приложения български наказателен закон са съответни на тези, квалифициращи деянията, в чието извършване А. е признат за виновен и осъден от съда в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. За да извърши своята преценка, българският съд е обвързан с изложеното в приетата за изпълнение присъда. Съобразявайки маниера на формулиране на мотивите и използвания от съдията при Кралски съд на Ууд Грин в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия подход, контролираният български съд възможно най-адекватно е успял да подведе изложените факти за всяко едно от деянията под приложимата материално правна норма от българския наказателен закон.

Така по отношение на деянията, осъществени на 06.07.2022г. - заплаха с убийство и нападение, причинило телесна повреда - субсумирани под състава на престъпление по чл.16 от Закон за престъпленията срещу личността от 1861 година и по чл.47 от Закон за престъпленията срещу личността от 1861 година, достъпната за българския съд фактология се изчерпва с описание на нахлуване на А. А. в перално помещение, в което е работила неговата съжителка А. Я. като той неколкократно я ритнал, отправяйки междувременно към нея заплахи с убийство и обиди. Напълно правилно изпълняващият съд е определил извършеното като деятелност, покриваща състав на престъпления по чл. 144, ал.3, т.1 НК и по чл. 130, ал.1 НК и съобразявайки визираното в тези норми наказание - съответно лишаване от свобода до шест години и лишаване от свобода до две години или пробация е приел, че отмерените от 6 съда в Ууд Грин Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия наказания лишаване от свобода не следва да се редуцират, а да се определят на 2 години лишаване от свобода и 15 месеца лишаване от свобода.