Определение № 1007 от 08.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1007 гр. С.З., 08.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500525 по описа за 2023 година Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 229, ал.1, т.4 и т.7 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от от Б. З.-САК, като адвокат и пълномощник на М. С. З. със съд.адрес: гр.С., ж.к.“********, адвокатска кантора „М. и З.“ против Определение под №1288 от 15.06.2023r. пo гр.д. с № 813/23г. по описа на РС-К.. В срок обжалват пред съда Определение № 1288 от 15.06.2023г., с което е спряно гореописаното дело по депозираната от ответното дружество молба с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК Не споделят мнението, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК за спиране на настоящото производство. В настоящия случай ответното дружество се позовава на образувано пред СЕС дело по преюдициалното запитване относно приложението на правото на Европейски съюз. Съдът се позовава на чл. 633 от ГПК, съгласно който решението по преюдициално запитване е задължително за националните правоприлагащи случаи. Аналогично е когато пред ВКС е образувано тълкувателно дело по правен въпрос, който е от значение за спора, с който съдът е сезиран. Трайна и безспорна е съдебната практика, че първоинстанционният и въззивният съд не могат да спират производството по делото при образувано тълкувателно дело пред ВКС по правен въпрос, който е от значение за спора, с който са сезирани. В този смисъл Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. На следващо място единственото основание за спиране на съдебни производство при образувано тълкувателно дело е в разпоредбата на чл. 292 ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, 1 а тя не е приложима извън касационното производство, отново Тълкувателно решение № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. Аналогичен е и институтът на преюдициалното запитване, съгласно който националният съд е задължен да отправи преюдициално запитване по искане на страната единствено, когато спорът ще бъде разрешен пред последната инстанция, каквато не е районният съд.

На следващо място, посочените въпроси не са относими към настоящия казус. Преюдициалното запитване касае отново договора за кредит от типа „бърз кредит“, като в конкретния случай в същия са включени такси „Фаст“ и „Флекси“. По втория въпрос. В случай, че настоящият състав приеме, че договорът за поръчителство е следвало да бъде включен в ГПР, то разходите по кредита ще бъдат многократно над допустимия размер от 50 %./съгласно ОЛП към датата на сключването на договора/. Предвид горното, то освен посочен грешен лихвен процент, ще е налице и хипотезата в която разходът по кредита надхвърля многократно допустимият такъв съгласно чл. 19 ал. 4 ЗПК.

Относно последният въпрос, касаещ разпоредбата на чл. 78 ГПК е налице, както практика на СЕС - Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С- 259/19 на Съда на Европейския съюз, така и на ВКС. Прието е, че разпоредбата на чл. 78 ГПК създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се прилага в конкретния случай.

Предвид гореизложеното молят да се отмени Определение № 1288 от 15.06.2023г., с което е спряно производството по гр. д. № 813/23г. на PC К. като неправилно и незаконосъобразно.

Подробни съображения за това са изложени в частната жалба на жалбоподателя с вх. № 7781/22.06.2023г., депозирана по гр. дело с № 813/20232г. чрез РС-К..

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв не е постъпил от другата страна по делото.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата и доводите на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 от ГПК и се явява 2 процесуално допустима.

С Определението си под № 1288 / 15.06.2023 г., постановено по гр. д. с № 813/2023 г., Районен съд К. Загора е СПРЯЛ производството по същото гражданско дело с №813/2023г. до приключване на дело № С-714/22 по описа на Съда на Европейския съюз, на основание чл.633 във вр. с чл.631, ал.1 от ГПК.

За да постанови обжалваното си определение, с което е спряно производството по гр.дело № 813 / 2023г. по описа на КРС, първоинстанционният съд е приел и съдебния състав се е позовал именно на образуваното пред СЕС дело по преюдициалното запитване относно приложението на правото на Европейски съюз. Съдът се позовава и на чл. 633 от ГПК, съгласно който решението по преюдициално запитване е задължително за националните правоприлагащи случаи и органи и в РБ.

Окръжният съд намира, че производството по гр.дело под № 813 / 2023г. по описа на К. РС е образувано въз основа на предявена от ищцата М.

С. З., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „*******, общ. К., обл. С.З., чрез пълномощника адв. Б. З., САК ИСКОВА МОЛБА против ответника „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„**********, представлявано от П.Д., общ. С., обл. С. по искова молба с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 55, л. 1 ЗЗД.

При извършената служебна справка, съдът установи, че действително е образувано дело с №С-714/22 по описа на Съда на Европейския съюз, по отправеното преюдициално запитване от СРС от 22.11.2022г. за въпросите: Следва ли чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, уговорени към договор за потребителски кредит, като такси за възможност за отлагане и намаляване на вноски, представляват част от годишния процент на разходите по кредита?; -Следва ли чл.10, параграф 2 б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишния процент на разходите в договор за кредит, сключен между търговец и потребител, следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си правило, предвидени за непосочване на годишния процент на разходите в договор за потребителски кредит?; - Следва ли чл.22, параграф 4 на Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция за нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на годишния процент на разходите?; - Член 6, параграф 1 и чл.7 параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът за ефективност трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в случаите на 1) 3 частично уважаване на претенция за недължимостта на суми в следствие на установяване на неравноправен характер на договорна клауза 2) практическата невъзможност или прекомерна трудност в упражняване на правата на потребителите по конкретизиране на размера на претенцията; 3) във всички случаи, когато е налице неравноправна клауза, включително в случаите, когато наличието на неравноправна клауза не се отразява пряко на размера на претенцията на кредитора изцяло или частично или не е свързана пряко с предмета на делото?

Съдът, като взе предвид, че предявеният иск е за прогласяване нищожността на договора поръчителство, сключен между ищеца и ответника, както и приложимите по казуса ЗЗП и ЗПК счита, че отговорите на въпросите по преюдициалното запитване до СЕС са относими категорично към предмета на настоящото дело. Освен това, съгласно чл.633 от ГПК решението на СЕС по отправено преюдициално запитване е задължително не само за съда, който е отправил запитването, но и за всички съдилища и учреждения в Република България.

Предстоящото произнасяне по реда на чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 и следващите от ЗПК по същество обосновава именно извода за спиране на производството на осн. чл.229, ал. 1, т.7 ГПК във вр. с чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. Видно от депозираните от страна на ищцата доказателства и при извършената служебна справка съдът установява, че действително е образувано дело с № С-714/22 по описа на Съда на Европейския съюз, по отправеното преюдициално запитване от СРС от 22.11.2022 г. за горепосочените въпроси.

Съдът като взе предвид, че предявеният иск е за прогласяване нищожността на клаузите в договора за потребителски кредит, сключен между ищеца и жалбоподател М. С. З. и ответника и въззиваем „Ф. Б.” ЕООД и при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клауза в договора въз основа, на която е сключен договора за поръчителство, както и приложимите по казуса ЗЗД и ЗПК счита, че отговорите на въпросите по преюдициалното запитване до СЕС са относими към предмета на настоящото дело.

Освен това, съгласно специалната и императивна разпоредба на чл. 633 от ГПК решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване е задължително не само за съда, който е отправил запитването, но и за всички съдилища и учреждения в Република България.

Като взема предвид гореизложеното и въззиввния съд намира искането за спиране на производството по настоящото дело за основателно и поради което същото е било правилно уважено от първоинстанционния съд.

Въззивният съд приема, че правилно и обосновано първостепенният Районен съд е преценил, че и служебно, следва да постанови спиране на делото при така заведеното дело пред СЕС съответно с № С-714/22 по описа на Съда на Европейския съюз, по отправеното преюдициално запитване от 4

СРС от 22.11.2022 г. за въпросите, подробно описани по-горе. Изцяло в същия смисъл разпорежда и специалната разпоредба на чл.633 от ГПК.

Налага се категоричния извод, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е спрял производството по делото в неговата цялост, като въззивната инстанция намира, че следва да остави без уважение частната жалба на жалбоподателката.

В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло обжалваното Определение на РС- К..

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение с № 1288/15.06.2023 год, с което е спряно производството по гр. д. № 20235510100813 по описа на РАЙОНЕН СЪД – К., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВКС на РБ гр. С., чрез ОС гр. С.З., при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5