Решение № 117 от 10.09.2019, Районен съд - Царево

Р Е

Ш Е Н

И Е

№: 10.09.2019 год. Град Царево

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Царевският районен съд, наказателен състав

На втори септември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание, в следния състав: Председател: Минчо Танев Секретар: Нели Стоянова като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД № 224 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от А.В.А., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 18-4635-000447 от 20.12.2018 год. на Началника на РУП- Приморско, с което на основание чл. 175, ал. 4, предл. 1 от ЗДвП, на А.В.А., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500.00 лева, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление.

Изтъкват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на административно наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния закон.

Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен представител- адвокат. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По делото бяха събрани множество писмени доказателства.

Разпитани са актосъставителят.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.08.2018 год. актосъставителят- служител на РУП-

Приморско, спрял за проверка жалбоподателя който управлявал МПС „мотопед“ и установил, че управлявано от жалбоподателя МПС не е регистрирано и няма регистрационни табели, както и че водача извършва нарушението повторно. Констатираното нарушение мотивирало актосъставителя, да състави акт за установяване на административно нарушение № 464031 от 16.08.2018 год. в който било описано извършеното нарушение ясно, точно, подробно и изчерпателно. АУАН бил връчен на жалбоподателя лично и приет без възражения. Материалите по преписката били изпратени на РП- Царево за образуване на НП /прекратено от прокуратурата/. Наказващият орган- Началника на РУП-Приморско- въз основа на съставения АУАН и постановлението за прекратяване на НП, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и санкционирано по чл.

175, ал. 4 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител.

Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда констатира следното:

При установяване на нарушението и при издаване на атакуваното наказателното постановление, административно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура.

На първо място, от съдържанието на атакуваното НП е видно, че за описаното нарушение е било образувано бързо производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Едновременно с това обаче, в оспорваното НП се сочи, че същото се издава на две основания: първо въз основа на съставения АУАН и н следващо място, на основание постановлението за прекратяване на НП. При това положение, се налага извода, че за едно и също деяние, са били образувани и водени две наказателни производства, за идентични нарушения, срещу едно и също лице, без което и от тях да е било прекратено, което е съществено процесуално нарушение. При наличие на образувано наказателно производство за престъпление от общ характер, производството по съставения акт за установяване на нарушение е следвало да бъде прекратено с нарочен акт на административнонаказващия орган, което обаче не е сторено, а докато било висящо и наказателното производство фактически и юридически се водели две производства с характер на наказателни процедури спрямо едно и също лице за едно и също деяние. Отделно от това, при прекратяване на производството от прокурора и изпращане материалите на административнонаказващия орган по компетентност, последният при издаване на обжалваното НП се позовал както на съставения от служител на пътна полиция акт за установяване на нарушение, така и на постановлението на прокурора. При това положение, Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да се бъде отменено само на това основание.

Ако наказващият орган се позовал на изключението от правилото, регламентирано в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно, че издава наказателно постановление въз основа на влязло в сила постановление за прекратяване на наказателно производство, същото следва да се издаде без съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В обсъжданото НП са смесени двете законови възможности за издаване на НП, т.е. общият случай, при който това става след съставен акт за установено нарушение и при позоваване на изключението от това правило. Тези процедури обаче са приложими в условието на алтернативност и прилагането им заедно, при издаване на едно наказателно постановление опорочава последното, тъй като противоречи на цитираните императивни норми на закона, съдържащи основни производствени правила.

На следващо място, жалбоподателя е санкциониран за деяние извършено повторно, но по делото АНО- чиято е доказателствената тежест- не е ангажирал нито едно достоверно доказателство, което да установи повторността на деянието.

По изложените съображения, съдът счита, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление в тази му част.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р

Е Ш И

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-4635-000447 от 20.12.2018 год. на Началника на РУП- Приморско, с което на основание чл. 175, ал. 4, предл. 1 от ЗДвП, на А.В.А., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500.00 лева, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

СЪДИЯ :