Решение № 8 от 08.01.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Перник, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221700100614 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от Г. Б. В. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД за заплащане: 1/ на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от 150 000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Й. К. В. на *** при ПТП на *** около 21.50ч. в гр. *** на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ (при бившия завод „***“), причинено виновно от Ц. Р. Ц. при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с peг. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2022г. - датата на изтичане на законоустановения срок за произнасяне от страна на застрахователя, до окончателно изпълнение на задължението.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът по подробни доводи и възражения оспорва исковете изцяло по основание и размер. Оспорва обективирания в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***, механизъм на настъпване на ПТП, както и пряката причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилия вредоносен резултат.

Оспорва вината на водача на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4 Авант“ с рег. № ***, като твърди, че ПТП е възникнало по вина на пострадалия - пешеходец, който без да се съобрази с правилата за движение по пътищата е навлязъл на пътното платно на нерегламентирано за това място, където няма пешеходна пътека, при ограничена видимост и без да се съобрази с разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост на 1 движение, като с това е станал единствена причина за възникване на произшествието и вредоносния резултат. Водачът на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4 Авант“ с рег. № *** не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Ударът е настъпил в опасната зона за спиране на водача на автобуса и същият не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. Прави възражение за прекомерност на претендирания размер на обезщетението тъй като заявеното в исковата молба по отношение на настъпилите вреди, както и на претърпените болки и страдания не е доказано да отговаря на обективната действителност. Претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди от 150 000.00 не е адекватно и съразмерно на претърпените от нея болки и страдания и не кореспондира с претърпяното. Обезщетението не е съобразено и със съдебната практика, нито със социално - икономическата обстановка в страната към релевантния за казуса момент, а именно - 14.06.2022 г. и твърди, че претенцията е силно завишена. В условията на евентуалност релевира възражение, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същият е имал обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на ПТП. Налице е съпричиняване, тъй като наследодателят на ищцата без да се огледа внезапно е навлязъл в платното за движение, като е предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място, където няма пешеходна пътека, при ограничена видимост и без да се съобрази с разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост на движение. С това си поведение той е нарушил разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1, 2 и 3, чл. 114, т. 1 и 2 от Закона за движението по пътищата. Това са императивно установени задължения за всеки пешеходец, с които в конкретния случай пострадалият не се е съобразил и е нарушил съзнателно и умишлено, предвид което е налице основание за намаляване на обезщетението. Оспорва изцяло акцесорните искове с пр. осн.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху застрахователните обезщетения. Претенция за лихви е отправена за първи път едва с връчването на препис от исковата молба на ответника.

В този смисъл, за дата, от която се дължи лихва за забава за претендираните неимуществени, следва да се счита датата на която е уведомен за предявената претенция за лихви, а именно 23.11.2022 г.

Третото лице помагач Ц. Р. Ц. по подробно изложени доводи и съображения оспорва исковете по основание и размер.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Обстоятелствата по конкретното пътно-транспортно произшествие се установяват от писмените доказателства /ДП № 57/2022 г. по описа на ОДМВР - Перник, пр. пр. № 1357/2022г. на ОП – Перник, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***, както и от съдебно – автотехническата експертиза /САТЕ/ и съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/. От приетото по делото заключение на САТЕ и поясненията на вещото лице в с.з, 2 което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило на ***, в тъмната част от денонощието, като водачът на л.а. „Ауди“ се движи в гр. ***, по ул. „***” с посока от кв. ***към кв. ***. 3,35 секунди преди ПТП, в условията на суха пътна настилка и неработещо изкуствено осветление, при скорост от около 40 км/ч и приближаване към ляв завой, фаровете на автомобила вече са осветили пешеходеца Й. В., който преминава през дясната граница на улицата, предприемайки напречно пресичане при скорост, отговаряща на спокойно бягане. Въпреки физическата възможност да забележи пресичащия пешеходец, водачът на автомобила продължава равномерното си движение, като в неясен момент се отклонява към насрещната лента. В резултат от големината и посоката на скоростите за двамата участници, на разстояние от 9,5 метра след пешеходната пътека и на около 0,5 метра в дясно от осовата линия, траекториите им се пресичат. Първоначалният контакт настъпва при предния десен калник на МПС като пострадалият контактува за разстояние от почти 3,3 метра с дясна страна на МПС. След преустановяването на контакта с МПС, тялото на пострадалия пада върху настилката, най-вероятно върху лявата си страна, извън коридора на автомобила, без осъществяване на прегазване. След контакта с терена, при минимално плъзгане, пострадалият се установява в близост до осовата линия, обърнат с лице към настилката. След удара водачът на МПС продължава своето движение, без действия за спиране, като в последствие се връща на местопроизшествието. Опасната зона за спиране /пълния спирачен път/ на л.а. „Ауди”, при конкретните пътни условия и скоростта му на движение, е била 28,64 метра. Вещото лице сочи още, че водачът на л.а. „Ауди“ дори при включени къси светлини, и скорост от около 40 км/ч, водачът е разполагал с възможността да забележи навлизащия пешеходец в момент, когато надлъжното разстояние между тях е било по-голямо от опасната зона за спиране на л.а. „Ауди“, като по този начин водачът на МПС е разполагал с възможността да спре преди мястото на удара при действителната си скорост и да предотврати настъпването на ПТП или да заобиколи пострадалия пешеходец поддържайки траектория на автомобила около средата на прилежащата му пътна лента. Основното технически неправилно действие от страна на водача е било липсата на действия за спиране на МПС, в условия при които той е разполагал с достатъчна надлъжна видимост към пострадалия, както и технически неправилно действие от страна на водача и избраната от него траектория непосредствено преди удара. От заключението се установява още, че от техническа гледна точка липсват данни пострадалият да не е разполагал с геометрична видимост към приближаващите от лявата му страна автомобилни светлини. В случай, че пострадалият е бил извън платното за движение, изчаквайки преминаването на наближаващите автомобилни светлини, удар не би настъпил От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че непосредствената причина за смъртта на Й. К. В. е тежката черепно-мозъчна травма, като роля в генезата на настъпването на смъртта имат и острата и значителна кръвозагуба и аспирацията на кръв в дихателните пътища. Вещото лице сочи още, че такава травма може да се получи при процесното ПТП, при което пострадалият е бил пешеходец, от удари с или върху твърди предмети със значителна травмираща сила /като пешеходец 3 блъснат от лек автомобил/, т. е. налице е причинно-следствена връзка между процесното ПТП, причиненото увреждане и настъпването на смъртта.

От представеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, се установява, че ищцата е майка на починалия при ПТП Й. К. В., и в това си качество е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Следователно тя е легитимирана да иска обезщетението и направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента.

От показанията на св. Н. В. се установява, че приживе ищцата и синът й са имали прекрасни отношения. След като преди пет години синът й се разделил със съпругата си, ищцата и синът й били в едно домакинство, ищцата му готвела и той се грижел за нея, когато имала нужда. Ищцата не си ляГ. вечер преди синът й да се прибере от работа.

Свидетелят сочи още, че смъртта на сина й се е отразила много тежко на ищцата – един месец след смъртта на сина си тя не можела да става, имала световъртеж, лежала в болница, често плачела и е в траур, мъката й не отминава и към настоящия момент.

При събраните в настоящото производство доказателства следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно: претърпени от ищцата /увредено лице по см. на чл. 478, ал. 2 КЗ/ вреди от смъртта на нейния син Й. К. В. на *** от ПТП на ***, причинено по вина на застрахования при ответното дружество водач на моторно превозно средство Ц. Р. Ц.. С оглед на това, прекият иск срещу застрахователя е доказан по основание.

Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болките и страданията, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

В резултат на процесното ПТП е починал син на ищеца. Установи се, че към датата на пътния инцидент починалият е бил на ***г. Съдът приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, степента на родство, емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на това ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата на своя най - близък човек, които вреди са в пряка причинно – следствена връзка с виновното противоправно деяние на водача Ц. Р. Ц., управлявал л. а.

„Ауди“, модел „А4“ с peг. № ***. Доколкото смъртта поставя край на живота като найценно човешко благо, което прави вредите от настъпването и от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала, то за това житейско събитие следва да се определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са довели до слагане на край на живота. Загубата на син, към който ищцата е била силно привързана, ще я съпътства през целия и живот. Тази загуба е била внезапна, като впоследствие родителят е лишен както от емоционалния контакт със своя син, така и от 4 неговата морална подкрепа. По делото се установи, че между тях е съществувала силна духовна връзка, взаимност и уважително отношение. Следователно, болките и страдания, които ищцата ще продължава да изпитва от загубата на починалия си син, трябва да бъде отчетена при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение. Съдът намира, че справедливостта изисква на ищцата да бъде определено обезщетение в размер на сумата от 150 000 лв.