Решение № 16149 от 14.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16149 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110127806 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. С. срещу „..“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ../20.03.2023 г., поради противоречието му със закона, под евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 5 от сключения между страните договор за потребителски кредит № ../20.03.2023 г., поради неравноправния й характер, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 5,00 лв. – частична претенция от общо дължимото вземане в размер на 120 лв., представляващо получено без основание от ответника плащане по договор за потребителски кредит № ../20.03.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 20.03.2023 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № .., по силата на който му била предоставена в заем сумата от 500 лв., която следвало да върне ведно с дължимата възнаградителна лихва в размер на 11,75 лв., при уговорен ГПР от 49,74%. В 1 чл. 5 от договора било предвидено, че кредитът се обезпечавал с поръчителство от „Multitude Bank”. След усвояване на сумата по кредита ищецът установил, че кредитодателят му начислил и такса за обезпечението, предоставено от дружеството - гарант, в размер на 108,25 лв. Твърди, че е погасил изцяло задълженията си по договора. Счита, че договорът е недействителен поради липсата на съгласие, неспазена форма, както и поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Отбелязва липсата на яснота относно начина на формиране на ГПР по кредита, като твърди, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действително приложимия. Счита, че разходите за възнаграждение в полза на поръчителя следва да бъдат съобразени при изчисляване на ГПР по кредита. Излага доводи относно заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че договорът бил сключен във вреда на потребителя, като същият противоречал на изискванията за добросъвестност. Излага доводи за неравноправност на клаузата по чл. 5 от договора, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на поръчителство. В тази връзка, моли съда да прогласи нищожността на процесния договор за потребителски кредит, евентуално на клаузата по чл. 5, както и да осъди ответника за сумата от 5 лв. – частично вземане от общо дължимото в размер на 120 лв., представляващо платена без основание сума по договора, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди, че сключването на договор за гаранция не представлява задължително условие за отпускане на кредита. Сочи, че договорът за гаранция представлява отделна услуга, предоставена от трето лице, поради което уговореното възнаграждение не следва да бъде съобразено при изчисляване на ГПР по кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

С определение от 01.12.2025г. са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: че помежду им е 2 сключен договор за потребителски кредит № ../20.03.2023 г., по силата на който ищецът е усвоил предоставената в заем сума от 500 лв.

С протоколно определение от 02.06.2026г. е допуснато изменение на размерът на исковата претенция, като същата се счита предявена за сумата от 120 лева, която е окончателен размер на същата.

Въз основа на сключения договор за потребителски кредит № ../20.03.2023г., ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 500 лева, като така възникналото правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл.5 от сключения между страните договор за кредит изпълнението на задълженията по същия се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude bank”, като въз основа на посочената клауза е сключен договор за гаранция (поръчителство) между ищеца и „Multitude bank”, като е уговорено възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 108,25 лева, разсрочено съобразно погасителния план към договора за кредит, поради което двата договора следва да бъдат разглеждани в тяхната взаимовръзка.

Съдът намира, че уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. В случая предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора за кредит, като „Multitude bank”е посочен за възможен поръчител от самия кредитодател, т.е. тези разходи са пряко свързани с договора за кредит и са били известни на кредитора при сключването му.

Следователно възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, 3 потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Видно от представения договор за потребителски кредит със същия е уговорено, че след като се избере обезпечението на кредита да е чрез поръчителство от „Multitude bank”, обезпечението не може да се отмени, нито от получателя, нито от лицето, предоставило обезпечението, като заплащането на възнаграждението е уговорено във фиксиран размер от 108.25 лева, разсрочено съобразно погасителния план към договора за кредит. Поради това следва да се приеме, че така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора за кредит, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая, ако към параметрите на договора се включи и таксата към дружеството поръчител, то ГПР би бил в размер многократно надвишаващ установения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер – 4104,92%, което се установява от приетото по делото заключение на съдебно счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно дадено и възприема изцяло.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Следователно договор за потребителски кредит № ../20.03.2023 г. се явява нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. На основание чл.23 ЗПК заемателят дължи само чистата стойност на кредита в размер на предоставената заемна сума.

4

При този извод на съда не следва да се разглежда предявената при условията на евентуалност искова претенция за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.5 от Договора.

От кредитираното заключение на ССчЕ се установява, че ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 620 лева по договора за кредит, при което сумата от 120 лева надвишаваща главницата по договора е платена без правно основание.

Основателен е и предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от 120 лева, съобразно допуснатото увеличение по реда на чл.214 ГПК в о.с.з. на 02.06.2026г.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 864,68 евро, от които 100 лева/51,13 евро платена държавна такса, 200 евро – депозит за изготвяне на експертиза и 1200 лева/613,55 евро с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за реално плащане.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от В. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, .., срещу „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. .., на договор за потребителски кредит № ../20.03.2023 г., поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 и чл.23 от ЗПК „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

.., да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, .. сумата в размер на 120 лева/61,36 евро, недължимо платена п о договор за потребителски кредит № ../20.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от 15.05.2025г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 864,68 евро.

5

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6