Решение № 1437 от 23.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1437 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Лилия Ат. И.а като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20251100901268 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Логитурк Улусларарасъ Ташъмаджълък Денизджилик Санайи Ве Тиджарет Лимитед Ширкети“ – Турция срещу „Ес Ти Ем Груп“ ЕООД - България, с която са предявени осъдителни искове, както следва: иск по чл.372 от Търговския закон (ТЗ) за заплащане на сумата 24250.00 евро главница по четири договора за превоз по поръчки с номера 50241003331/07.12.2024г., 50241003406/12.12.2024г., ***/12.12.2024г. и 50241003410/12.12.2024г., за които са издадени фактури

№ TR

02024000000059/16.12.2024г. и № TR 02024000000060/16.12.2024г., както и по фактура № TR 02024000000007/09.04.2025г., с която е била начислена такса престой, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.06.2025г., до окончателното плащане; иск по чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 1192.54 евро – лихва за забава за периода 09.02.2025г. -29.06.2025г.

Ищецът твърди, че е изпълнил автомобилен транспорт на стоки, възложени му от ответника с четири договори за превоз по следните поръчки: 50241003331/07.12.2024г., 50241003406/12.12.2024г., ***/12.12.2024г. и 50241003410/12.12.2024г., на обща стойност 44500 евро. Пояснява, че възложителят е следвало да заплати 50 % от договореното възнаграждение авансово, което е сторил, а остатъкът от 22250 евро е следвало да преведе при разтоварване на стоките. Заявява, че е доставил стоките, 1 както следва: на 08.02.2025г., на 11.02.2025г., на 15.02.2025г. и на 24.02.2025г., но плащане на остатъчната цена не последвало, въпреки провежданите разговори в тази насока. Подчертава, че с оглед престоя на товара на възложителя била начислена и такса в размер на 2000 евро, която също се търси, тъй като не била заплатена.

Претендира и мораторна лихва върху главницата с твърдение, че ответникът е в забава по отношение на задължението си за срочно плащане на възнаграждението и на таксата престой.

Ответникът оспорва да е надлежна страна по така предявените искове с аргумент, че договорите са сключени с друго дружество – „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД, който е получател и по съставените от ищеца фактури, съответно това е и дружеството, извършило авансовото плащане. Пояснява, че първоначално заявките за транспорт са били изпратени от „Ес Ти Ем Груп“ ЕООД поради грешка, поради което са били предоговорени от името на „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД като възложител на поръчките, за което страните са подписали нови договори. Сочи, че с оглед на това фактурите, издадени от превозвача са с получател „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД, поради което ищецът не може да претендира плащане от „Ес Ти Ем Груп“ ЕООД, тъй като това дружество не е възложител по договорите. Предвид изложеното, прави искане за прекратяване на производството по делото, като образувано срещу ненадлежна страна. При условията на евентуалност, поддържа неоснователност на исковете със същите доводи.

Допълнително посочва, че е налице забава в изпълнението на превоза, която надхвърля 30 дни, тъй като пратките са пристигнали крайната си дестинация през м.02.2025г. при договорен краен срок за разтоварване 31.12.2024г. Поддържа да са налице и други съществени отклонения от поръчката, а именно: непредоставяне на информация относно местонахождението на товарите, както и неизпълнение указанията на възложителя, изразяващи се в забрана за разтоварване преди потвърждение. В тази връзка пояснява, че превозът бил организиран от българското дружество по поръчка на трето за спора лице - Global Freight Agency - Белгия, което не е заплатило възнаграждение за това, именно поради забавата в превоза, за което отговарял изпълнителя, а последният, като извършил разтоварване по местоназначение на товара, без да е получил разрешение от „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД, е осуетил възможността на българското дружество да получи възнаграждението си от белгийското дружество. Ето защо, заявява възражение за пълно неизпълнение на договорите за превоз, с което отрича правото на ищеца да търси заплащане на възнаграждение. Оспорва начислената такса престой, като подчертава, че престоят бил наложен от извършено от турския превозвач пренатоварване на стоката на територията на **********без разрешение от възложителя, който дори не е получил фактурата за тази такса. С оглед горното, прави искане за отхвърляне на исковата претенция в цялост.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа, че ответник е „Ес Ти Ем Груп“ ЕООД, тъй като това дружество фигурира като съконтрахент в договорите, 2 приложени към исковата молба. Сочи, че логото на това дружество е поставено и върху заявките-договори, представени от ответника към отговора на исковата молба, като в съдържанието на тези договори също се сочи, че контролът по изпълнението е на „Ес Ти Ем Груп“ ЕООД, Ето защо, счита, че надлежна страна по материалното правоотношение е именно сочения ответник. В писмените си бележки поддържа, че не е давал съгласие за замяна на възложителя, поради което вземанията се дължат от соченото дружество.

С допълнителния отговор ответникът подчертава, че съгласието за замяна се потвърждава с положените от страна на дружеството превозвач подписи на договорите с „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД, с издаването на фактури на името на това дружество като получател, както и с приемането на авансовото плащане по фактурите, направено именно от „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

От страна на ищеца по делото са били представени четири броя заявки за транспорт, както следва: заявка № 50241003331/07.12.2024г. за превоз на стоки по направление Казахстан –Унгария със срок за изпълнение 25.12.2024г. и възнаграждение 10000 евро без ДДС; заявка № 50241003406/12.12.2024г. за превоз на стоки по направление Казахстан –Унгария със срок за изпълнение 31.12.2024г. и възнаграждение 11050 евро с ДДС; заявка № 0241003408/12.12.2024г. за превоз на стоки по направление Казахстан – Унгария със срок за изпълнение 31.12.2024г. и възнаграждение 11050 евро с ДДС; заявка № 50241003410/12.12.2024г., за превоз на стоки по направление Казахстан –Унгария със срок за изпълнение 31.12.2024г. и възнаграждение 11050 евро с ДДС.

Общата стойност на така договореното възнаграждение се твърди, че е 44500 евро, което обосновава и извод, че по първата заявка договореното възнаграждение вероятно е с ДДС. В заявките, които по същество съставляват договорите за превоз, тъй като съдържат съществените елементи на това правоотношение, е посочено, че възнаграждението за транспортната услуга е платима на два пъти – 50% авансово и 50% в деня на разтоварване. Заявките са двустранно подписани, възложителя по тях е „Ес Ти Ем Груп“ ЕООД. Налице е писмо от превозвача до възложителя от 05.12.2024г., с което е посочено, че превозите по дестинацията са затруднени, поради което съгласието на възложителя с евентуалната забава е условие за потвърждаване на заявката, т.е. приемане на поръчката за изпълнение. Писмо отговор не е представен по делото.

3

От страна на ответника са представени същите номера на заявки за транспорт за същото тегло на товара и по същото направление, но по тях възложител е „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД. Тези заявки също са двустранно подписани. В документите на чужд език е поставено логото на „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД, а в дадения превод – логото на „Ес Ти Ем Груп“ ЕООД. В съдържанието на договорите е посочено, че контролът по изпълнението, съответно указанията до превозвача са право на „Ес Ти Ем Груп“ ЕООД. Срокът за разтоварване във всяка от заявките е зачеркнат, без отбелязване на автора на поправката.

Прието като доказателства е писмо от 13.12.2024г., изпратено от Д.В. от адрес на електронна поща с домейн strm-group.bg, адресирано до М.О.. В същото е посочено, че във връзка с процесните заявки, индивидуализирани по номера, е било констатирано, че погрешно са дадени от „Ес Ти Ем Груп“ ЕООД вместо от „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД.

Отправено е искане за коригиране на заявките, като за възложител да се има предвид дружеството „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД, както и искане коригираните заявки да бъдат изпратени на възложителя подписани, ведно с фактурата за авансовото плащане.

Отговор по това писмо няма представен.

Приложени са били следните документи: фактура № TR 02024000000059/16.12.2024г. на стойност 10000 евро, с падеж на плащане – 23.12.2024г., за превоз на стоки от Достик – Казахстан до Будапеща Унгария; фактура № TR 02024000000060/16.12.2024г. на стойност 34500 евро за превоз на стоки по същото направление и със същия падеж за плащане; фактура № TR 02024000000007/09.04.2025г. на стойност 2000 евро – такса престой.

Общата стойност на транспортната услуга е 44500 евро, а с таксата престой – 46500 евро. Издател на фактурите е „Логитурк Улусларарасъ Ташъмаджълък Денизджилик Санайи Ве Тиджарет Лимитед Ширкети“ – **********а техен получател е „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД – България.

Прието е платежно нареждане за извършеноавансово плащане за превоза в размер на 50 % от договореното възнаграждение или за сумата от 22250 евро, платени на превозвача турско дружество на 16.12.2024г. от „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД, което обстоятелство е отразено на гърба на банковия документ.

По делото няма спор и се признава, че товарите по четирите поръчки са били разтоварени в склад на получателя – белгийското дружество Global Freight Agency, находящ се в Унгария, на дати, както следва 08.02.2025г., 11.02.2025г., 15.02.2025г. и 24.02.2025г.

Не се твърди и не се представят доказателства за изплащане на превозвача на 4 остатъчната стойност от договорено възнаграждение.

Спори се относно това кое лице е възложител по материалното правоотношение.

За изясняване на спора ищецът е приложил извлечение от счетоводните си документи относно отразяване на вземането си, от които е видно, че задълженото лице е „Ес Ти Ем Груп“ ЕООД.

Изслушан е бил свидетеля Х.П. – служител на „Ес Ти Ем Груп“ ЕООД, която е заявила, че двете дружества ползват една и съща материална база и кадри, като разделението между тя е в релациите за транспорт, които възлагат. Пояснява, че „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД отговаря за превозите между Европа и Азия и признава, че първоначално заявките до турския превозвач са били изпратени от името на „Ес Ти Ем Груп“ ЕООД по погрешка, тъй като това дружество възлага транспорта на стоки само в границите на ЕС, поради което са поискали повторно подписване на същите заявки от превозвача, но с възложител „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД, което е било направено.

Твърди, че е осъществявала комуникацията по четирите процесни превоза и е известила насрещната страна за необходимостта от промяна на възложителя. Заявява, че самите превози са били осъществени с голямо закъснение, поради което възложителят „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД не е получил плащане от дружеството, по чието възлагане е предприел сключването на договора с ищеца, като подчертава, че ищецът по време на изпълнение на превоза не е давал коректна информация за местонахождението на товара, съответно не е спазил инструкциите на българското дружество да предаде товара на крайния получател само след нареждане от българския възложител.

Приета е била съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след преглед на материалите по делото, вкл. извлеченията от счетоводството на ищеца, и справка в счетоводството на ответника и на „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД, е дало заключението, че:

От приложените по делото извлечения от счетоводството на ищеца се вижда, че вземането е отразено като дължимо от „Ес Ти Ем Груп“ ЕООД, но в издадените именно от превозвача ищец фактури получателят е „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД;

Авансовото плащане по четирите заявки за транспорт е направено от „Ес Ти Ем Роуд“ ЕООД на 16.12.2024г., като в основанието е посочено, че това е половината от договореното възнаграждение, за което на същата дата са издадени фактури от изпълнителя № TR 02024000000059 и № TR 02024000000060;