Определение № 248 от 03.04.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Перник, 02.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500142 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕВРОБУС ТРАНС“ ООД против Определение № 4154/20.12.2023 г. по гр. дело № 1601/2023 г. на Районен съд Перник , с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК от ищеца ЕВРОБУС ТРАНС“ ООД за изменение на Решение № 926/05.10.2023 г., постановено по гр. д. № 1601/2023 г. по описа на РС Перник, в частта му за разноските.

В жалбата по подробни доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, а освен това същото е напълно необосновано, се иска отмяната му и вместо него се постанови друго, с което се уважи молбата на ищеца за изменение на решението на РС - Перник в частта за разноските и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество изцяло направените от същото разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответната по жалбата страна - „ТИМ -ХИДРОИЗОЛАЦИИ“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли оставянето й без уважение и да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Гр. дело № 1601/2023 г. на Районен съд Перник е приключило с Решение № 926/05.10.2023 г., с което е признато за установено по иск на „Евробус транс“ ООД, с ЕИК:

204428954, против „ТИМ Хидроизолации“ ЕООД, с ЕИК: 205620402, че ищцовото дружество „Евробус транс“ ООД е собственик на основание сключен договор за покупко продажба на МПС с трето за делото лице /дружеството „Пърфект Продакшънсървис“/ на товарен автомобил марка „Мерцедес“ и модел „Спринтер 316 ЦДИ“, регистриран от ищеца „Евробус транс“ ООД на *** г. като автомобилът е с номер на рама ***, двигател № ***, с 1 рег. № ***, а към настоящия момент е с рег. № *** и номер на рама ***, който товарен автомобил е иззет като веществено доказателство по ДП № 59/2022 г. по описа на *** РУ към ОДМВР П., пр.пр. № 424/2022 г. по описа на РП П.. Със същото решение на страните не са присъдени разноски. По повод молба от ищеца по чл. 248 ГПК, с обжалваното определение РС е отхвърлил искането му за изменение на решението в частта за разноските, като същите са останали в тежест на ищеца.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са кумулативно посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Ответникът в отговора на исковата си молба и от последващото му процесуално поведение следва да се приеме, че волята му е да признае безусловно иска, поради което е налице една от кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да признае иска.

Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска, е налице задължителна практика на ВКС (Определение № 178 от 28.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3037/2019 г., I г. о., ГК, Определение № 181 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3852/2017 г., II г. о., ГК, Определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., III г. о., ГК, Определение № 71 от 21.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 17/2014 г., III г. о., ГК Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК и др.), с която е прието, че тази предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. Преценката се извършва във връзка с предмета на конкретното дело и въз основа на извънсъдебното поведение на ответника, независимо дали е добросъвестно или не.

В случая ответникът „ТИМ Хидроизолации“ ЕООД е станал причина за завеждане на делото, защото се установява от събраните по делото доказателства, че извънпроцесуалното поведение на представляващото го лице е довело до необходимост от предявяването на този иск. Дружеството „ТИМ Хидроизолации“ ЕООД е заявило, че претендира собственост над т.а. „Мерцедес“, с peг. № *** и заради това с Постановление № 424/2022г. от 29.06.2022г. молбата на ищеца „Евробус транс“ ООД за връщане на процесния товарен автомобил е оставена без уважение, като прокурорът е приел, че са налице разпити на управителя на „ТИМ Хидроизолации“ ЕООД, в които се претендира собственост над инкриминираните леки автомобили, в това число и проведения на ***г. разпит на управителя К. С., в който същият изрично заявява, че дружеството ответник е собственик на процесния товарен автомобил /„На името на фирмата имам няколко превозни средства, които използвам за работа. Товарен автомобил „Мерцедес“ с per. № *** закупих от *** преди около 2 години.“/.

С посоченото постановление е прието, че в случая е налице основание по чл. 113 от НПК за пазене на вещественото доказателство до влизане в сила на решение на гражданския съд, по възникналия спор за собственост над процесния автомобил. Ищцовото дружество е подало жалба срещу Постановление № 424/2022г. от 29.06.2022г., която е оставена без уважение, като цитираното Постановление е потвърдено с Определение от 15.08.2022г., постановено по частно наказателно дело № 1227/22г. по описа на PC-Перник, V наказателен състав.

Извънпроцесуалните претенции на ответното дружество „ТИМ Хидроизолации“ ЕООД като собственик на процесния т.а. „Мерцедес“ се потвърждават и от последваща молба от 30.12.2022г., с която ответното дружество изрично е поискало да му бъде върнат иззетия като веществено доказателство т.а. „Мерцедес“ и модел „Спринтер 316 ЦДИ“, в която молба изрично е посочил, че на ***г. от паркинга пред офиса на дружеството са били иззети 4 бр. фирмени автомобила собственост на "ТИМ Хидроизолации" ЕООД, с ЕИК: 205620402, в това число и „Мерцедес Спринтер“, с peг. № ***. Ответникът изрично е посочил, че този автомобил е бил иззет във връзка с образувано досъдебно производство, като му е било обяснено, че въпросните автомобили, включително и процесният, са били обект на престъпление. По-надолу в молбата си ответникът отново твърди, че процесният автомобил е негова собственост и че е лишен от правото да ползва същия, поради което иска неговото 2 връщане.

В настоящия случай са налице данни и подкрепящи ги доказателства, че ищецът и ответникът са предявили претенции за връщане на иззетия автомобил пред органа на досъдебното производство, т.е. спор за право относно собствеността на вещта, поради което е отказано връщането му на ищцовото дружество - чл. 113 НПК. В случай, че възникне спор за право /относно собствеността, респ. относно всякакви имуществени права, които са свързани с упражняването на фактическа власт върху вещите- чл. 113 НПК, ТР № 2/2014 г. по т. д. № 2/ 2014 г. на ВКС- ОСНК/, вещта, иззета като веществено доказателство, се пази, докато решението на гражданския съд влезе в сила /в този смисъл: Решение № 137/18.02.2019 г. по гр. д. № 2957/2017 г. на ВКС, III ГО, Решение № 136/27.06.2019 г. по гр. д. № 501/2019 г. на ВКС, III ГО и др. /. Именно този спор за собственост, в резултат на което на ищцовото дружество е отказано да му бъде върнат процесният т.а. Мерцедес, е породил правния интерес и нуждата на действителния собственик - ищеца от завеждане на настоящото дело и предявяване на установителния иск за собственост. Следователно заявеното от ответника „ТИМ Хидроизолации“ ЕООД , че претендира собственост над т.а.

„Мерцедес“ в досъдебното производство е достатъчно, за да се породи отговорността на дружеството за разноските по образуваното исково дело. Обстоятелството, че ищецът е обжалвал отказа на прокурора за връщане на процесния т.а., не може да освободи ответното дружеството от отговорност за разноските по делото. Напротив – с потвърдителното Определение от 15.08.2022г., постановено по частно наказателно дело № 1227/22г. по описа на PC-Перник, V наказателен състав, и съдът е приел, че е налице спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства – процесният т.а., възникнал от обективирането на претенциите на ищеца и ответника относно вещественото доказателство, насочени и заявени пред органа на досъдебното производство. Освен това ищецът не е длъжен да се възползва от възможностите да подава жалби срещу отказа на прокурора, след като има на свое разположение сигурната искова защита. Още повече, че от съдържанието на чл. 78, ал. 2 от ГПК следва, че от значение за приложението на тази разпоредба е поведението на ответника, а не това на ищеца /решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 5196/2013 г. на Четвърто Г. О. на ВКС/.

Дори хипотетично да се приеме, че ответникът с молба от 30.12.2022 г. е направил искане процесният автомобил да му бъде върнат, тъй като е поискал връщане на т.а. с рег. № *** и номер на рама * * * и не е бил наясно за извършени върху процесното МПС противоправните действия, изразяващи се в „пренабиване“ на номерата на рамата и ответникът не е бил уведомен, че в хода на разследването е установено, че МПС е предмет на кражба, то това е напълно ирелевантно за преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на делото. Доколкото съгласно Определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., III г. о., ГК, отговорността за разноски е обективна, като не е нужно действията на страната да са виновни и противоправни, както и независимо дали извънпроцесуалното поведение на ответника е добросъвестно или не. В този смисъл твърдяното незнание, че МПС е било предмет на кражба, не може да обоснове липсата на отговорност за ответника да заплати направените от ищцовото дружество съдебни разноски, тъй като именно извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до необходимост от предявяването на настоящия иск за установяване на собственост върху процесното МПС.

С оглед гореизложеното, не са налице и двете кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК и ищецът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което обжалваното определение следва да се отмени, респ. - по този начин следва да се измени по реда на чл. 248 ГПК решението на РС – Перник - в частта му за разноските, като на ищеца следва да бъдат присъдени разноски пред първата инстанция, съобразно представения списък с направени такива. Ищцовата страна е претендирала разноски в размер на общо 2422.80 лева, от които 544.80 лева - държавна такса, 1500 лева - адвокатско възнаграждение и 378 лева - разходи за превод и легализация на документи. Видно от представени по делото 3 платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие, същите са действително извършени. Искането за присъждане на разноски е своевременно направено, което отговаря като съдържание на представения списък по чл. 80 ГПК.

В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4154/20.12.2023 г. по гр. дело № 1601/2023 г. на Районен съд Перник, с което е оставена без уважение молба с вх. № 22475/30.10.2023г. от „Евробус транс“ ООД с ЕИК: 204428954 по реда на чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 926/05.10.2023 г., постановено по гр. д. № 1601/2023 г. по описа на РС Перник, в частта му за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК Решение № 926/05.10.2023 г., постановено по гр. д. № 1601/2023 г. по описа на РС Перник в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА „ТИМ Хидроизолации“ ЕООД, с ЕИК: 205620402, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на „Евробус транс“ ООД, с ЕИК: 204428954, със седалище и адрес на управление: ***, сумата в размер на 2422.80 лв., представляващи направени разноски за първоинстанционното производството.