Решение № 766 от 27.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 766 гр. Бургас, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222100502222 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от ЗАД „Алианц България“ с ЕИК 040638060, заявена чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Цв. Вукова от САК против решение № 61/15.08.2022 год. по гр.д.№ 256/2021 год. по описа на Районен съд-Царево, в частта, с която е отхвърлена като неоснователна претенцията по чл.411, ал.1 от КЗ на въззивника против Община Царево за главницата над уважения размер от 1545,98 лв. до претендирания такъв от 9471,95 лв. като неоснователна и недоказана, както и претенцията за заплащане на мораторна лихва за разликата над уважения размер от 470,68 лв. до пълния предявен размер от 3383,59 лв..

Въззивникът твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Посочва, че решението в частта, с която е прието, че главната претенция е доказана по 1 своето основание, е правилно, но в частта с която е прието, че не всички увреждания по автомобила са в резултат от процесното ПТП, е неправилно. В тази връзка въззивникът счита, че съдът незаконосъобразно е игнорирал събрания по делото доказателствен материал и е достигнал до неправилен извод за размера на вредите само въз основа на заключението на вещото лице, изготвило основното и допълнителното заключение по САТЕ, при положение, че и двете заключения са били своевременно оспорени като непълни и необосновани. Твърди, че експерта не е събрал оферти от оторизирани сервизи за всички вреди, които е следвало за оцени по пазарни цени, а вместо това сам е преценил за кои части и ремонтни дейности да поиска оферти, поради което заключенията са непълни, с големи разлики между експертизата и събраните писмени доказателства по щетата за извършените ремонтни дейности по застрахования автомобил. На следващо място сочи, че експертизата неоснователно и необосновано е премахнала и не е оценила редица детайли подлежащи на ремонт, без да обоснове това, като не е изпълнила задачата да даде действителната стойност по средни пазарни цени, а вместо това е дадено заключение за „икономически най-изгодна оферта“, каквато задача не е поставена. Твърди, че експертизата не е приложила изискването на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с Наредба № 24/08.03.2006г. на КФН и чл.400, ал.1 от КЗ при оценка на щетите. Цитирана е съдебна практика.

Направено е искане атакуваното решение да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част и постановено ново, с което исковете да бъдат изцяло уважени, като се присъдят и разноските по делото. Направено е искане на осн.чл.266, ал.3 ГПК за допускане на тройна САТЕ, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси и за изискване на осн.чл.192 ГПК на пълната преписка по обследване на процесното МПС непосредствено след ПТП-то от „Сервиз Интермарина“ ООД-Бургас.

Въззиваемиата Община Царево е депозирала отговор, заявен чрез процесуален представител адв. Г. Николов от АК-Бургас, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че релевантните по делото факти са безспорно установени, включително е изяснен механизма на процесното ПТП. Намира за неоснователни твърденията в жалбата за допуснати нарушения в хода на съдебното производство и необоснованост на приетата по делото САТЕ. Твърди, че поради настъпила преклузия районният 2 съд правилно не е уважил доказателственото искане на насрещната страна за изискване на цялата преписка от „Сервиз Интермарина“ ООД-Бургас по обследване на процесното МПС. Относно експертизата приета от районния съд е посочено, че последната правилно е кредитирана като пълна, ясна и обоснована, че не са налице съмнения за нейната правилност, поради което законосъобразно е отказано допускане на тройна САТЕ. Направено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено и на въззиваемия да бъдат присъдени разноските по делото. Възразено е срещу доказателствените искания на въззивника, с твърдение, че не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.

С определението си по чл.267 от ГПК по доказателстваните искания въззивният съд е приел, че искането по чл.192 от ГПК е било направено в пето по ред о.с.з от 12.07.2022 год., в което е бил даден и ход на съдебните прения и предвид настъпилата преклузия, правилно е отказано от районния съд, като за него не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК. По другото доказателствено искане е счетено, че районният съд е допуснал процесуално нарушение като след оспорването на единичната експертиза и направеното искане, е отказал да допусте тройна САТЕ, поради което на осн. чл.266, ал.3 от ГПК е уважено искането на въззивника за допускане на тройна САТЕ .

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, с интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.

Решението в обжалваната част е постановено по разгледаните от районният съд обективно съединени искове с правно основание чл.411, вр.чл.

410, ал. 1, т. 2 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която Община Царево е осъдена да заплати на ЗАД „Алианц България“ с ЕИК 040638060, сумата от 1545,98 лева - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета №0300-14020500755 на основание застрахователна полица №13‐0300/020/5000364 /01 от 04.02.2014г., сключена към застрахователна полица № 130300/020/5000364 от 11.12.2013г., за вреди по МПС настъпили при самостоятелно ПТП - пропадане в необозначена дупка на пътя към централен плаж на 11.08.2014 г. около 01,00 ч. в района на гр.Царево до х-л 3

Алексанрдия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска - 01.06.2021 год. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва в размер на 470,68 лева за периода от 01.06.2018 год. до 01.06.2021год.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред въззивния съд страните не спорят относно приетия механизъм за настъпване на ПТП, установен от районния съд с решението в необжалваната част, а именно: На 11.08.2014 г. около 01:00 ч. в района на град Царево, до хотел Александрия в посока към централния плаж на град Царево, К. И. Й. с ЕГН **********, управлявайки собствения на В. В. В. лек автомобил „Ауди А8“ с peг. № СА1911СС, попаднал в необозначена и необезопасена дупка в пътната настилка, намираща се на самата лента за движение, в резултат на което на автомобила са причинени вреди. За удостоверяване на пътния инцидент бил съставен протокол за ПТП № 1057889 от 11.08.2014 г.

Не се оспорва валидността на застрахователното правоотношение по застрахователна полица № 13-0300/020/5000364 от 11.12.2013 год., съгласно която между ЗАД „Алианц България“ и собственика на процесното МПС е сключен договор за имуществена застраховка на лек автомобил „Ауди А8" с peг. № СА1911СС, обхващаща момента на настъпване на процесното ПТП.

По предявен иск от собственика на автомобила срещу застрахователя било образувано гр.д № 49802/2015 год. по описа на Софийски районен съд, производството по което е било прекратено на основание чл.233 от ГПК – поради отказ на ищеца от предявения иск. Между страните по това дело било постигнато извънсъдебно споразумение, като по образуваната щета №030014-020500755, застрахователят приел, че щетите са в размер на 6562,10 лева, както и че са били извършени разходи за спасяване на автомобила в размер на 2909,85 лева, и с преводно нареждане за кредитен превод от 17.11.2016 год. платил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 9471,95 лева.

След извършеното плащане в полза на собственика на автомобила, с регресна покана от 09.11.2017 год., застрахователят поканил ответника по настоящото дело като отговорен за причинените щети, да му плати изплатено 4 на собственика застрахователно обезщетение, но с писмо от 24.11.2017 год.

Община Царево отказала да плати сумата.

Както правилно е приел районният съд, ответникът по настоящото дело Община Царево, не е участвал като страна в гр.д № 49802/2015 год. по описа на Софийски районен съд, като не е обвързан от споразумението сключено между собственика на процесното ПТП и застрахователя.

С необжалваната част от решението е прието, че е доказана по основание претенцията на ищеца спрямо ответника по чл.411 от КЗ, който сочи, че застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регресното право на застрахователя спрямо причинителя на вредата е възникнало с плащането на застрахователното обезщетение, което е извършено на 17.11.2016 год. – при действието на новия КЗ, поради което правното основание на предявения по делото регресен иск се определя по новия КЗ, а не по КЗ /отм./. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.

С оглед оспорването от страна на ответника, ищецът носи тежестта на доказване по спорния пред настоящия съд въпрос за действителния размер на вредите настъпили по процесния автомобил към момента на ПТП. Към момента не се спори, че в резултат на процесното ПТП са причинени вреди на лекия автомобил на на обща стойност 1545,98 лева, до който размер решението постановено от районния съд не е обжалвано. Размерът на вредите за които не се спори, че са причинени на процесния автомобил при процесното ПТП са определени от районния съд на базата на приетото от него основно и допълнителсно заключение по автотехническа експертиза извършена от вещо лице /САТЕ/ Юлиян Петров. Според това вещо лице не всички вреди по автомобила описани в щетата на застрахователя и заплатени от него на застрахованото лице са в прява причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице Петров е приело, че в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП, на автомобила са причинени само 5 следните вреди: скъсана предна броня /за ремонт и боядисване/, счупена кора под двигател и скоростна кутия /за подмяна/ на обща стойност за отстраняване на нанесените щети в размер на 1545, 98 лева с ДДС.

Въпреки, че заключенията на вещо лице Петров са били своевременно и мотивирано оспорени от ищеца, районният съд не е допуснал поисканана от страната тройна - съдебно техническа експертиза, което е счетено за процесуално нарушение от настоящия съд и предвид искането във въззивнита жалба, такава експертиза е допусната във въззивното производство за отговор на въпросите, които са били поставени на единичната.

От заключението на вещите лица Георги Тонков, Иван Добрев и Георги Тонков по тройната съдебно-техническа експертиза приета от въззивния съд, както и от обясненията на вещите лица при изслушването им от въззивния съд, става ясно, че механизмът на ПТП е този описан от вещото лице по единичната експертиза. От техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е навлизането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на улицата към централния плаж на гр.Царево. Пред настоящия съд не е поддържано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС поради управление на автомобила с несъобразена скорост, но това възражение се явява и недоказано, поради което съдът няма основание да приеме, че ПТП е настъпило и в резултат на поведение на водача на МПС.