Решение № 424 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211100505806 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20027013/29.01.2021 г., постановено по гр.д. № 16352 по описа за 2020 г. на СРС, I ГО, 162 състав, районният съд е осъдил ответника Агенция „П.и.“ да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД, по предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.

2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 495,72 лева – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № 10015030110977 за ПТП, настъпило на 11.04.2015 г. на Околовръстен път – гр. София, ведно със законната лихва от 06.10.2020 г. до окончателно изплащане, както и сумата в размер на 150,00 лева – разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В срока за обжалване ответникът е депозирал въззивна жалба срещу решението на СРС в цялост. Направени са твърдения, че съдебният акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Посочва се, че в исковата молба не бил посочен час на ПТП-то. По делото не били представени Общите условия, които били неразделна част от застрахователната полица, а представените били бланкетни и неактуални, като оттам се твърди 1 недоказаност на твърдения застрахователен риск. Изложени са възражения спрямо доказателствения материал, събран по делото и анализа му. Не ставало ясно защо СРС бил кредитирал Протокол за ПТП № 1562714 от 11.04.2015 г., тъй като същият бил в противоречие с чл. 179, ал. 2, вр. чл. 183 от ГПК. Същият нямал обвързваща материална доказателствена сила относно механизма на ПТП и в него не било описано препятствието на пътя. Размерът и описанието на същото не ставало ясно и от схема на ПТП № 76.

Възпроизведените твърдения на водача относно препятствието и неописаните деформации/особености в Протокола за ПТП № 1562714 от 11.04.2015 г. следвало да се приемат като противоречиви относно механизма и причината за реализирането на ПТП. Били налице противоречия между представените с исковата молба частни свидетелстващи документи и свидетелските показания относно местонахождението на ПТП-то, настъпилите щети, препятствието, причината за ПТП. Възразява се, че длъжностното лице не било направило снимков материал съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I – 267 от 24.10.2002 г. и чл. 2, ал. 2 от Наредба № IЗ-41/12.01.2009 г. По делото не се установявало дали са били спазени правилата за движенията и условията на пътя, както и каква е била скоростта на движение на автомобила, дали водачът не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, дали ПТП не е следствие на умишлени действия от страна на водача на автомобила. Възразява се срещу изводите на вещото лице относно причинноследствената връзка и възможната причина за щетите. По делото не било доказано дали ищецът е изпълнил собствените си изисквания в Общите условия във връзка с администриране на щетата. Твърди се, че процесната застрахователна полица нямала всички законови реквизити – в бланката в раздел „Покрити рискове“ било посочено само „Клауза П“. Твърди се, че непредставянето на Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, които били неразделна част от застрахователната полица, водело до недоказване на застрахователния риск.

Твърди се, че ПТП е настъпило вследствие на субективните действия на водача на МПС, който не се съобразил с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и като не е видял евентуалното препятствие.

Поддържа се, че водачът в нарушение на чл. 179, ал. 2 от ГПК не е спазил дистанция и се е движил с несъобразена скорост предвид пътната обстановка.

Направено е искане за отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковите 2 претенции, а в условията на евентуално – за намаляване на исковата претенция предвид направеното възражение за съпричиняване. Направено е искане за присъждане на сторените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство. В него се поддържа, че жалбата е неоснователна, а решението на СРС – правилно, законосъобразно и мотивирано. Посочва се, че настъпилото ПТП представлява застрахователен риск, за вредите от което ищецът – застраховател носи риска, като механизмът на инцидента и причинноследствената връзка с щетите били доказани от приетата по делото експертиза. Настъпилото ПТП се установявало от всички писмени и гласни доказателства, въпреки липсата на снимков материал. В съставената схема на ПТП също била отразена констатираната на място пътна обстановка от автоконтролъора, отразил наличието на дупки. От показанията на разпитания водач също се установявало, че същият се движил със съобразена скорост на участък с необозначени дупки, като при преминаването му са се спукали две от гумите на автомобила. Направено е искане за потвърждаване на решението на СРС и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не са били представлявани.

Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред първоинстанционния съд е предявената искова претенция с твърдението, че на 11.04.2015 г. лек автомобил „Ауди“, модел „А5“, рег. № ****, е претърпял ПТП, движейки се по път в гр. София, по Околовръстен път. При преминаване върху несигнализирано препятствие в района срещу Институт по растенията и генетиката– дупка, е настъпило увреждане на предна и задна дясна гума и предна и задна дясна джанта на автомобила.

Изложени са твърдения, че между ищеца и собственика на автомобила е имало сключен договор за имуществена застраховка за процесния автомобил и след отправена претенция към застрахованото дружество било изплатено на застрахования застрахователно обезщетение за отстраняване на вредите в 3 размер на 1231,85 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че отговорност в настоящия случай следва да носи ответникът, тъй като ПТП-то е настъпило на пътен участък, стопанисван от него.

След изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, процедура по чл. 228 от ГПК и частично оттегляне на исковата претенция съдът е останал сезиран с искането за присъждане на сумата в размер на 495,72 лева – регрес по заплатено обезщетение.

По делото е представено копие от застрахователна полица № 0000372568 от 11.07.2013 г., от която се установява, че за процесния автомобил, собственост на дружеството „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, е била сключена с основно покритие „Пълно каско“, която е действала към момента на процесното произшествие. В полицата при рискове е вписано „Клауза „П“ – Пълно каско“. По делото са представени и „Общи условия за застраховка на моторни превозни средства („Каско“)“. Според чл. 13 от същите застрахователят при тази клауза покрива рисковите в клаузи „М“, „Ч“ и „К“, сред които са визирани пълни или частични щети от нарушена цялост на пътното покритие.

От представените писмени доказателства към исковата молба – уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, протокол за ПТП № 1562714/11.04.2015 г., 2 броя опис-заключения по щета, фактури, снимков материал, доклади по щета и опис на претенция се установява непротиворечиво, че след преминаване през неравност на пътното платно по Околовръстен път на процесния автомобил са причинени щети, засягащи десните гуми и джанти. На място били извикани органите на реда, които съставили посочения протокол за инцидента.

От Фактура № 1000000006/17.04.2015 г. и транспортен лист № 012567/11.04.2015 г. се установява, че след произшествието автомобилът не е успял да продължи движението си на собствен ход и е трябвало да бъде репатриран.

По делото е била назначена съдебно-автотехническа експертиза. Съдът кредитира заключението на вещото лице като аргументирано, логично и кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Видно от изводите му настъпилите вреди могат да бъдат причинени от описания в исковата молба механизъм на произшествието. Според експерта размерът на сумата за 4 възстановяване на щетите, определен по средни пазарни цени към датата на произшествието, възлиза на сумата от 1179,85 лева.

При застрахователят била образувана щета № 10015030110977.

От приложените по делото възлагателно писмо, доклад от 04.06.2015 г. за щета и платежно нареждане от 15.06.2015 г. се установява възлагането на ремонта на процесния автомобил на „ПОРШЕ ИНТЕР АУТО БГ“ ЕООД , калкулирането на сума за възстановяване на щетите в размер 495,72 и заплащане на разходите за ремонт от застрахователя на „ПОРШЕ ИНТЕР АУТО БГ“ ЕООД по няколко щети, включително и процесната щета № 10015030110977.

От представеното по делото писмо с вх. № 100-3696/05.10.2020 г. (по описа на „ЗАД А.“ АД) се установява, че процесният участък е бил от компетентността за поддържане на ответника.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Макар с решението да е дал неправилна правна квалификация на главния иск – по чл. 410 от КЗ, вместо по чл. 213, ал. 1 от приложимия отменен КЗ (съгласно § 22 ПЗР КЗ), районният съд е обсъдил относимите за спора правнорелевантни факти, поради което решението в тази част не е недопустимо. Настоящият състав намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните с жалбата доводи решението е правилно

Пред първоинстанционния съд ищцовото дружество успешно е доказало наличието на всички предпоставки за основателност на претенцията си по заплащане на регресно вземане, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане с увредения, плащане по него на застрахователно обезщетение за настъпили вреди, причиняване на застрахователното събитие от трето лице, което отговаря пред застрахования по правилата на деликтната отговорност. С действията си третото лице трябва да реализира фактическия състав, който 5 поражда гражданската му отговорност - задължението да обезщети вредите, причинени на застрахованото лице. Затова застрахователят, суброгирал се в правата на застрахования, може да упражни регресния си иск както срещу прекия причинител на вредата (чл. 45 ЗЗД), така и срещу възложителя на работата (чл. 49 ЗЗД).

Пътят, на който е реализирано произшествието, е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП и чл. 48, т. 1 от ППЗП Агенция „П.и.” е задължена да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на пътя, на който е реализираното произшествието, което, от своя страна, обосновава извод за материалната правна легитимация на ответника. Налице е бездействие по законово задължение по стопанисване на пътя, поддържане в изправно състояние и отстраняване на препятствията по него, от където и произлиза противоправното поведение на страната. Отговорността, като гаранционнообезпечителна, е обективна - независимо от наличието или липсата на вина, ответникът отговаря за действията или бездействията на работниците, които е натоварил с извършване на възложената работа.

Въззивният съд счита за неоснователни възраженията в жалбата относно липсва на снимков материал съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-167/24.10.2002 г. и по чл. 2, ал. 2 от Наредба № І3-41/12.01.2009 г.

Процесният инцидент не попада в хипотезите на ЗДвП и горепосочените наредби, изискващи задължителното съставяне на снимков материал с оглед на това, че същото е било причинено от съприкосновение с неравност на пътя, изразило се е в разрушаване на целостта на гумите и джантите на автомобила, като в инцидента не са взели участие няколко автомобила, за да е необходимо фотографирането на разположението им и щетите по тях.