Определение № 3124 от 24.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3124 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Герасим Анг. Пенчев Въззивно частно наказателно дело № 20261100605638 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXII от НПК.

Oбразувано е по повод постъпила жалба от 10.08.2026 г., подадена от адв. Г.М. – защитник на подсъдимия Д. Ц. Ц. срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 03.08.2026 г., по НОХД № 13780/2023 г. по описа на СРС, НО, 94-и състав, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия по реда на чл. 270 НПК за изменение или отмяна на изпълняваната мярка за неотклонение „домашен арест“.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното от първостепенния съд определение поради новонастъпили обстоятелства по отношение на здравословното състояние на подсъдимия. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен.

Прокуратурата не е взела становище по така подадената жалба.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и направеното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по НОХД № 13780/2023 г. по описа на СРС, НО, 94-и състав, е образувано по внесен от СРП на 11.10.2023 г. обвинителен акт срещу Д. Ц. Ц. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 1 и 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

1

В откритото съдебно заседание, проведено на 15.07.2026 г., съдът е намерил, че са налице основанията на чл. 66 НПК за изменение на изпълняваната по отношение на подсъдимия Ц. мярка за неотклонение от „гаранция в пари“ в „задържане под стража“. Съставът на районния съд е изложил съображения, че подсъдимият е осуетил разглеждането на делото, като двукратно не се е явил в съдебни заседания на 17.11.2025 г. и 09.02.2026 г. и предвид извършената от ИАМН проверка, която е установила че представените в тази връзка медицински удостоверения и амбулаторни листове за посочените заседания не са били издадени след реално извършени медицински прегледи и не произхождат от посочените в тях медицински специалисти, поради което съдът е приел, че неявяването е било без уважителни причини.

Срещу това протоколно определение е постъпила въззивна жалба, по която е образувано ВНЧД № 5001/2026 г. на СГС, НО, IX – въззивен състав. С Определение

№ 2816/24.07.2026 г. на СГС е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Ц. от „задържане под стража“ в „домашен арест“ по съображения, че тежкото здравословно състояние на подсъдимия Ц., установено с медицинска експертиза не позволява на подсъдимия да търпи най-тежката мярка за неотклонение и целите по чл. 57 НПК биха били постигнати с мярка за неотклонение „домашен арест“.

В откритото съдебно заседание, проведено на 03.08.2026 г. защитникът на подсъдимия Ц. е направил искане по реда на чл. 270 НПК за изменение на търпяната от подсъдимия мярка за неотклонение, като обстоятелството, на което се е позовала защитата, е здравословното състояние, което било несъвместимо с определената мярка „домашен арест“.

Районният съд е оставил без уважение това искане, като се е аргументирал, че въззивният съд е взел предвид здравословното състояние на подсъдимия, за да определи мярката за неотклонение на подсъдимия, както и че не са представени доказателства за допълнително влошаване на здравословното му състояние.

С настоящата въззивна жалба срещу това протоколно определение са представени 3 броя медицински епикризи от УМБАЛ „СОФИЯМЕД“ за периода 12.05.2026 г. - 19.05.2026 г. на подсъдимия Ц., видно от които същият се е подложил на оперативно лечение и е изписан на 19.05.2026 г. с подобрение и препоръка за редовно проследяване.

Представена е и служебна бележка от 07.08.2026 г., ведно с амбулаторен лист от същата дата, издадена на подсъдимия от д-р И.И. с препоръка пациентът да избягва заседяване, както и да провежда ежедневни активни и пасивни рехабилитационни мероприятия.

Представена е също и служебна бележка /без дата/ издадена на подсъдимия от проф. д-р Красимир Генов с препоръка за провеждане на процедури и кинезитерапия в санаториални условия в гр. Банкя.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

2

Частната жалба е подадена от правоимаща страна, в срока по чл. 342, ал.

1 НПК и срещу акт по чл. 341 НПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 270, ал. 1, изречение първо НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя от страните по всяко време на съдебното производство. Доколкото се касае за първо по ред искане на подсъдимия за изменение на действащата понастоящем мярка „домашен арест“, направено пред съответната инстанция, същото е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по същество, без да е обвързано с изискването за промяна на обстоятелствата, приложимо единствено при последващи, повторни искания. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Представените с настоящото искане документи не сочат на ново, различно или влошено състояние спрямо вече установеното и съобразено от съда. Трите епикризи от УМБАЛ „Софиямед“ обхващат периода 12.05.2026 г.

– 19.05.2026 г. и се отнасят до съдовата операция, вече известна на съда и изрично обсъдена при определяне на действащата мярка. Служебната бележка от 07.08.2026 г. с препоръка за избягване на продължително заседяване и провеждане на ежедневна рехабилитация представлява обичайна и предвидима препоръка за етапа на възстановяване, съответстваща изцяло на вече констатираната от вещото лице необходимост от проследяване, а не сочи нова патология или несъвместимост с изпълняваната мярка. Служебната бележка на проф. д-р Красимир Генов е без дата, поради което не установява дори кога и дали е издадена след предходното произнасяне на съда, а по съдържанието си препоръчва провеждане на рехабилитация в санаториална обстановка – обстоятелство, което сочи на предпочитание към по-комфортна среда, а не на медицинска необходимост, несъвместима с домашния арест, доколкото чл. 62, ал. 1 НПК допуска напускане на жилището с разрешение на съответния орган за медицински нужди, при запазен контрол по чл. 62, ал. 6 НПК.

При това положение представените документи единствено преповтарят и документират факти, вече известни и изрично съобразени от предходния съдебен състав при определяне на мярката „домашен арест“, без да установяват промяна на обстоятелствата по см. на чл. 270, ал. 1 НПК, която да обосновава промяна на изпълняваната мярка, като същата е изпълнявана в продължение на 10 дни, който срок не се явява прекомерен и нерационален в конкретния случай. По тези съображения, обжалваното определение на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски градски съд, НО, XV - въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Протоколно

3 определение от 03.08.2026 г., постановено по НОХД № 13780/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия по реда на чл. 270 НПК.

Връща делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4