Решение № 67 от 15.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 122/2026
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 15.06.2026
- Състав
- ПЕТЯ СТОЯНОВА, СЛАВКА ДИМИТРОВА, АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57 ал.1 т. 2 б. "а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 131 ал.1 т.12 · Наказателен кодекс
- чл. 131а · Наказателен кодекс
- чл. 70 ал.7 · Наказателен кодекс
- чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 421, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 5, пр. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. Велико Търново, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за възобновяване № 20264000600122 по описа за 2026 година Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК .
Образувано е по искане от осъдения С. Б. С. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1038/2025г. на Русенски окръжен съд, отмяна на влезлия в сила съдебен акт, както и за възобновяване на НОХД 358/2025г. на РС Русе и отмяна на постановената присъда № 91/10.09.2025г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.
В искането са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила още от първата инстанция, които не са отстранени от въззивната. Конкретиката в искането може да се сведе до неуважаване на направени от осъдения искания и пред първата и пред въззивната инстанция, до липсата на мотиви към първостепенният съдебен акт, неизпълнение от въззивната инстанция на задължението по чл. 314 от НПК да провери всестранно и пълно проверяваният първостепенен съдебен акт. Твърди се също липса на мотиви, доколкото не е даден отговор на направени от защитата 1 пред въззивния съд възражения. През призмата на тези процесуални нарушения се оспорва авторството на деянието, като се твърди, че неправилно са поставени в основата на съдебните актове част от свидетелските показания, които са противоречиви, а обясненията на осъдения не са кредитирани в тяхната цялост. Сочат се нарушения и във връзка с назначените и изготвени съдебно-технически и лицево-идентификационна експертизи. Необсъждането на всички доказателства в тяхната съвкупност е довело до липса на мотивиран отговор защо се приема, че именно С. С. е причинил прободното нараняване на пострадалия П. Г..
В съдебно заседание служебният защитник и осъденият С. С. поддържат искането си за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първата инстанция.
От изготвената техническа експертиза не се установявало замахване с нож, а от изготвената лицево-идентификационна експертиза не се установявало, че той е извършител. Освен това се претендира и несъответствие на часа на извършване на деянието, който на всички кадри в техническата експертиза от видеозаписите бил 20ч, а той е осъден да е извършил деянието в 21ч. Излага доводи, с които се обосновават допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушаване правото на защита на подсъдимия.
Прокурорът от ВТАП дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Прави подробен анализ на изготвените съдебни актове като намира същите за законосъобразни и мотивирани, а съдилищата не са допуснали процесуални нарушения.
Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с изложеното в молбата за възобновяване и материалите по НОХД 358/2025г. на РС гр. Русе и ВНОХД 1038/2025г. на ОС гр. Русе намира за установено следното:
Искането е подадено в срока, предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно. Съображенията за това са следните:
2
С Присъда № 91/10.09.2025г. постановена по НОХД № 358/2025 г. състав на Районен съд Русе е признал С. Б. С. за виновен да е извършил деяние по чл. 131а вр. чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание дванадесет години лишаване от свобода. Определил е същото да бъде търпяно при първоначален строг режим на основание чл. 57 ал.1 т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС. Приспаднал е времето, през което С. е бил задържан под стража за изтърпяно наказание лишаване от свобода. Постановил е, на основание чл. 70 ал.7 от НК, С. да изтърпи отделно остатъка от наказанието по НОХД 362/2016г., по което е бил условно предсрочно освободен в размер на една година шест месеца и двадесет и седем дни лишаване от свобода също при „строг“ режим. Разпоредил се е с веществените доказателства и е присъдил разноски по делото.
По жалба на подсъдимия и на неговия защитник срещу постановената присъда е образувано ВНОХД № 1038/2025 г. по описа на ОС - Русе. С Решение № 41/06.03.2026 г. по същото дело, въззивният съд е произнесъл като е изменил първоинстанционната присъда – подсъдимият е признат за невинен и оправдан да е извършил деянието по хулигански подбуди по чл. 131 ал.1 т.12 от НК и е намален размера на наложеното наказание от дванадесет на десет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.
Наведените в искането доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в голяма си част имат идентичност с възраженията на подсъдимият, залегнали във въззивната жалба и допълнението към нея. Те са били предмет на извършената въззивна проверка, като в решението на съда им е даден отговор, който се споделя изцяло и от настоящия състав на ВТАС.
Централният въпрос от значение за съставомерността на деянието, а именно дали С. С. е нанесъл удара с нож в гръдната област на пострадалия П.
Г. е бил правилно разрешен.
Както първата, така и въззивната инстанция подробно са обсъдили възраженията на защитата за допуснати нарушения във връзка с показанията на разпитаните по делото свидетели и тяхната кредитация с доверие. Не са допуснати претендираните от защитата нарушения на процесуалните правила, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 303 от НПК.
Първата инстанция е изпълнила в пълнота задължението си да събере доказателства както в подкрепа на обвинението, така и ангажираните от 3 защитата за оневиняването му/ уважени са болшинството от исканията на защитата/, които са били обсъдени обективно, според действителното им съдържание, всестранно и пълно, с което успешно е била постигната обективната истина по делото. Правомощие да установяват фактите по делото е дадено на двете инстанции и те са го изпълнили съобразно изискванията на НПК. Не отговаря на действителното положение, че показанията на свидетелите не са обсъдени надлежно. Обратно на твърдяното първостепенният съд е обърнал особено внимание в мотивите си на разпитаните по делото свидетели. Коментирал е поотделно показанията на всеки от тях. Поставил е в основата показанията на св. П. Г. и Н. С., като освен, че е намерил че същите са напълно еднопосочни, е посочил, че те кореспондират и с извършеното разпознаване на ДП, а съдържанието им е съответно и на изготвените видео-технически и лицево-идентификационна експертиза. Показанията на тези двама свидетели не са изолирани от останалите гласни доказателства, събрани в хода на производството, а напротив изцяло се подкрепят от показанията на св. Д. Г. и И. К.. Не се намират в противоречие и с обясненията на С., с изключение в частта им с която последният отрича да е имал нож и да е наръгал пострадалия.
Съдът е анализирал подробно и наличието на разликата, касаеща часа на извършване на деянието – като е посочил, че е изрично отразено в протокола за доброволно предаване от 16.09.2024г., че камери 1 и 6 са с 1 ч. назад. Особено подробно и във връзка с часът на извършеното деяние е коментиран и протокола за доброволно предаване също от 16.09.2024г. от ДП, видно от който подсъдимият сам е предал нож и собственоръчно е записал, че е използвал този нож при спречкване с мъж, като е посочил и часът – около 21ч. на 14.09.2024г. Времето на осъществяване на деянието може да бъде изразено в дата, час или период от време, или във всички тях взети заедно.
Законът не е дефинирал, че обвинението трябва задължително да посочва и часовите рамки на деянието, затова и за прокурора не съществува задължение да посочи точен час на извършване на деянието ако не са налице убедителни доказателства за това. В случая времето на извършване на деянието е достатъчно идентифицирано чрез посочване на датата в диспозитива на обвинителният акт. Но по този въпрос първият решаващ съд е изложил изключително подробни аргументи, базиращи се на анализа на събраните доказателства и напълно обосновано е приел, че часът на извършване на 4 деянието е около 21ч./20.45ч/.
Що се касае до възраженията на осъдения, че не е доказано, че с предаденото оръжие/нож е извършено деянието, то те също са неоснователни.
Първо поради изрично посоченото и лично записано от него в протокола за доброволно предаване, че ножът е негов и го е използвал след като се е спречкал с мъж на 14.09.2024г. - факт, който подробно е анализиран от първостепенния съд. Обстоятелството, че назначените и изготвени експертни заключения не са открили кръв по него и други следи, както и че изготвената съдебно-медицинска експертиза не сочи с абсолютна точност, че именно с този нож е извършено деянието, а е направен извод, че с него е възможно да е извършено деянието също не е в състояние да разколебае авторството на извършеното престъпление. В принципен план не винаги доказателствата по делото да се индивидуализира средството, с което е извършено престъплението, като бъде сведено до точно определен предмет със свои уникални характеристики, отличаващи го от всички останали вещи от този вид. Това е възможно само ако средството е открито и приобщено към доказателствата по делото по съответния процесуален ред. В настоящият случай това е така, видно от протокола за доброволно предаване. Ножът е предаден и то от осъдения два дни след деянието, което както правилно са приели съдилищата предпоставя интервенции върху него/измиване/. Но в случаите, когато средството не е приобщено по надлежен ред, достатъчно е средството за извършване на престъплението да бъде конкретизирано посредством своите видови или родови особености - напр. твърд, тъп предмет, остър предмет с режещ връх и т.н.
Анализирайки подробно показанията на всички свидетели първостепенният съд е стигнал до законосъобразния извод, че те са непротиворечиви, еднопосочни и незаинтересовани и едновременно с това опровергават обясненията на С. в една част – тази с която отрича да е носил в себе си нож и да е наръгал с него П. Г..
Обстоятелството, че лицево-идентификационната експертиза е идентифицирала единствено личността на пострадалия също не опровергава извода на съда, че авторството на деянието е установено, тъй като относно него са събрани други достатъчно по обем и годни доказателства. Подробно обсъдени от първия съд са и всички назначени и изготвени в хода на 5 наказателното производство пред него експертизи и инкорпорираните писмени доказателства, които също имат значение за установяване на главния факт по делото и също опровергават обясненията на С. в частта, в която не са кредитирани от съдилищата с доверие. Още в хода на производството пред първия съд по отношение на всички правно значими обстоятелства са събрани, проверени и подложени на анализ допустимите и относими доказателства, които са позволили надеждно обосноваване на фактическите изводи.
Неоснователно е възражението, направено от защитника пред настоящата инстанция, че е ограничено правото на защита на подсъдимия чрез непредоставяне на преписи от поискани от него материали. Видно от съдържанието на съдебното производството пред районен съд – стр. 134 от съдебния том, С. е поискал да му бъдат предоставени материали по делото, които подробно и пунктоационно е описал. С резолюцията върху тази молба съдията – докладчик е разпоредил да се предоставят. В потвърждение на това, че материалите са предоставени е приложеното на стр. 137 от същия съдебен т.1 съобщение до С., адресирано до Затвора Белене, от което се установява, че са му изпратени исканите от него преписи от делото, които са подробно описани, точно така, както са описани и поискани в неговата молба. В смисъла на изложеното С. се е запознал подробно с всички доказателства по делото, които са му предоставени своевременно след поискването им.
Разпечатката съдържа 33 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d1413f0-a2cc-4bb0-9055-269ab8e00614