Решение № 89 от 08.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Велико Търново, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря Ирена Д. И.а в присъствието на прокурора К. М. Д. като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254100600746 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по жалба на адв. А. Ч., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Т. Дeнчев Д., срещу Присъда № 43 от 14.10.2025 г. постановена по НОХД № 678/2024г. на РСВелико Търново.

С горната присъда РС- Велико Търново е признал подсъдимия Т. Д. Д. от гр. Велико Търново, за виновен в това, че на 13.03.2022 г., в гр. Велико Търново, по ул. „Георги Измирлиев“ до № 12, в посока към № 12А, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Шкода Фабия“ с регистрационен номер: ..., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда - 0.84 на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № III72/19.04.2022 г., след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал.

1 - споразумение по НОХД № 1494/2019 г., влязло в сила на 19.08.2019 г., поради което за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, при условията на чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, му е наложено три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. На основание чл. 343г вр. с чл. 343б, ал. 2 от НК е наложено на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца , като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е зачетено и приспаднато времето, през което е 1 бил лишен от упражняване на това право по административен ред. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е превел в изпълнение наложеното наказание по отношение на подсъдимия Т. Д. Д. по НОХД № 1424/2019 г. на ВТРС в размер на четири месеца лишаване от свобода, като е постановил да изтърпи същото при първоначален общ режим.

На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

В законният срок присъдата е обжалвана от адв. А. Ч., като неправилна, неоснователна и незаконосъобразна. Прави се искане обжалвана присъда да бъде отменена и подсъдимия да бъде оправдан. Излага се, че подсъдимият от обективна и субективна страна не е извършил деянието. Навеждат се твърдения за нарушено психично здраве на подсъдимия и се прави искане да се допусне експертиза, която да установи същото в течение на първата и въззивната инстанция, както и да се изследва въпроса дали е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав адв. Ч. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Подсъдимият, редовно призован се явява лично. Подържа становището на защитника си и иска да бъде оправдан.

Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура оспорва жалбата, присъединява се към мотивите на РС- Велико Търново и счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда е постановена въз основа на обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, при изпълнение на задълженията по чл. 13 и чл. 14 от НПК и при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата. Извършен е необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства , като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема. Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, намира, че не се налагат различни изводи по фактите. Правилно първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Т. Д. Д. е правоспособен водач категория В, А, М. Видно от справката на Сектор ПП на същия са налагани адм. наказания по ЗДвП.

Подсъдимият Д. е собственик на лек автомобил „Шкода Фабия" с регистрационен номер ....

Подс. Д. е осъден с влязло в сила споразумение за деяние по чл. 343б, ал.

1 от НК, видно от протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1424/2019г. на Районен съд - В. Търново, влязло в сила на 2

19.08.2019г. С одобреното споразумение, за извършеното от подсъдимия деяние на 11.08.2019г., са му наложени наказания: четири месеца лишаване от свобода, чийто изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за три години и глоба от 190 лева. Наложено му е и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца.

На 13.03.2022г. подсъдимият Т. Д., около 18:00 часа, управлявал лек автомобил „Шкода Фабия" с регистрационен номер ... по ул. „Георги Измирлиев“ като се движел колебливо по пътя и леко криволичел. Той бил сам в автомобила. Полицейските служители - младши автоконтрольор св. Г.Г. служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - В. Търново и мл. автоконтрольор св. Й.И. били на смяна по график за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. на 13.03.2022г. Служебните си задължения по контрол на движения по пътищата изпълнявали с патрулен автомобил „Опел Астра“. Докато извършвали обход в гр. Велико Търново, по ул. „Георги Измирлиев“, в посока към ул. „Иван ХаджиД.“, св. Г.Г. и св. Й.И. забелязали срещу тях да се движи лек автомобил „Шкода Фабия" с регистрационен номер .... Полицаите решили да извършат проверка на водача, поради което направили обратен завой и го последвали. Настигнали го на ул. „Георги Измирлиев“ до № 12 и с помощта на светлинен и звуков сигнал указали на водача да спре. Той отбил от дясната страна на платното за движение и спрял. Полицаите спрели патрулния автомобил пред автомобила „Шкода“, след което слезли и се приближили до страната на водача. Автомобилът бил с десен волан. Водачът представил документи за самоличност, за правоуправление и документите на автомобила.

От представените документи установили, че водач е подсъдимия Т. Д. Д..

Докато извършвали проверката св. Й.И. усетил от дъха на водача силен мирис на алкохол. Подс. Д. бил поканен до патрулния автомобил, като му било обяснено, че ще му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Преди да пристъпят към проверката полицейските служители го попитали дали е употребил алкохол. Проверката била извършена от мл. автоконтр. Г.Г. Г. в 18:09 часа на 13.03.2022г. с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен номер ARDM 0237, при която уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта чрез издишания от Д. въздух 0,92 на хиляда. Показанието на уреда било предявено на водача Д., който обяснил, че предната вечер е пил ракия и бира. За извършената проверка било докладвано на оперативния дежурен от ОДЧ на ОД МВР - В. Търново, а след извършена справка било установено, че Д. е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.

Полицейските служители разяснили на Д., че ако не е съгласен с резултата може да даде кръвна проба за химичен анализ. Първоначално Д. отговорил, че не бил сигурен дали ще дава кръв. На Д. бил издаден и връчен Талон за изследване с бланков № 118343/13.03.2022г. и св. Г. Г. съставил на Д.

АУАН серия G A № 588453/13.03.2022г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда.

3

Актът бил предявен на Д., който го подписал без възражения.

Регистрационните табели на автомобила били свалени, а регистрацията му била прекратена. Подсъдимият бил задържан за срок до 24 часа, след което бил откаран Спешно отделение на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов" гр. Велико Търново. При извършения преглед от медицинското лице, във връзка с попълването на протокол за медицинско изследване, на въпроса от страна на лекаря дали е употребила алкохол, Д. заявил, че предната вечер е пил бира и ракия. След приключване на прегледа, Т. Д. заявил, че желае да даде кръвна проба за химичен анализ. От Д. била взета кръвна проба. Видно от Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № Ш72/19.04.2022г. по описа на БНТЛ при ОД МВР - Велико Търново, била установена концентрация на алкохол в кръвта на Д. - 0,84 на хиляда. Същото е потвърдено от вещото лице Любомиров в хода на съдебното следствие.

На досъдебното производство подсъдимият не дава обяснения по повдигнатото и обвинение.

Фактическата обстановка се установява по безспорен и положителен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Първоинстанционният съд е изградил фактическите си изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл. 102 от НПК, изпълнил е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил правилата на формалната логика. Настоящия съдебен състав споделя изцяло извършения доказателствен анализ от първоинстанционния съд, като подробен и законосъобразен и счита ,че не следва да го преповтаря.

От показанията на св. Г. и св. И., които са преки и непосредствени очевидец на инкриминираното деяние, последователно и безпротиворечиво се установява, че подсъдимият е бил спряна за проверка, т.е. преди това е управлявал горепосочения автомобил на инкриминираната дата. Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели, които с показанията си свидетелства за непосредствено и първично възприет факт, посочвайки конкретен час, място, действие – управление на конкретно МПС, което е било десен волан, в което водачът се е намирал. След като е спрян за проверка, полицейските служители са установили, че същият силно мирише на алкохол и му извършили проверка с техническо средство, което измерило 0, 92 на хиляда. Спазвайки изискванията на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, полицейските служители изготвили: Талон за изследване №118343, който подсъдимият е подписала без забележки. Кръвната проба също е отчела 0, 84 % концентрация, като вещото лице поддържа пред съда заключението си.

Показанията на св. П.П. не установяват фактът шофирал ли е подсъдимия 4 автомобила си преди да бъде спрян за проверка, каквито възражение се навеждат от защитата. Същият само установява факта, че подсъдимият е излязъл от апартамента да си търси лекарствата за кръвно, докато той бил там.

В останалата му част показанията на този свидетел са косвени и производни, и излагат тезата на подсъдимия, който му разказал какво се е случило, а именно, че полицаите са извършил проверката, докато бил в колата и си търсел лекарствата в нея. Тези показания обосновават защитната версия на подсъдимия, но не се подкрепя от другите събрани доказателства по делото. С оглед изложеното неоснователно е наведеното възражение, че съдът неправилно е приел, че на 13.03.2022 г. управлявал лекия автомобил, което се доказвало от свидетелските показания.

Неоснователен е и наведения довод от защитника на подсъдимия, че същият не може да разбира свойството и значението на постъпките си, както пред първата така и пред настоящата инстанция. Въззивният съд откри въззивно съдебно следствие и допусна съдебно – психиатрична експертиза.

Видно от същата в.л. д-р К. даде заключение относно психичното състояние на Т. Д., а именно, че същият има синдром на алкохолна зависимост, но е с правилна възприятно – представна дейност, без разстройство в съдържанието на мисловния процес, със съхранени интелектуални възможности. Според вещото лице същият разбира свойството и значението на постъпките си. В заключението е прието, че подсъдимият не страда от психично заболяване, което да ограничи неговата възможност да разбира свойството и значението на постъпките си, да разбира това, което се извършва по време на разглеждане на делото пред първата инстанция, като психичното му състояние позволява да участва и пред въззивната инстанция. Той разбира свойството и значението на постъпките си и може да ги ръководи. Вещото лице е заключило, че след проведено стационарно лечение е постигнато подобрени на психичното му състояние, редуцирани са тревожността и подтиснатото настроени, като приема редовно назначената му терапия. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че подсъдимият има синдром на зависимост, т.е има желание да употребява алкохол, въпреки негативните последици от него, които той осъзнавал. Той сам се е превел в състояние на алкохолна зависимост, но тя не повлиява неговата вменяемост. Подсъдимият има множество телесни заболявания, но същият взема поддържащата терапия, поради което е и отпаднал, уморен, телесни болести, които оказват влияе върху депресията.

Разпечатката съдържа 39 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d13e980-8925-491e-9db8-7b9cddd57157