Определение № 3286 от 21.01.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3286 гр. София, 21.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20241110157569 по описа за 2024 година

Произнасяне на съда по реда на чл.140 и следващи ГПК, по насрочване за разглеждане на производството в открито съдебно заседание / о.с.з./.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба / ИМ/ с вх.№ 305205/30.9.2024г. от и щ е ц И.В. ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, чрез адв. К. С., със съдебен адрес **********, срещу ответник С.Б.Г. ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление **********, с обективно съединени установителни искове, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По делото е постъпил отговор/ОИМ/ в срока по чл. 131 ГПК от ответника с вх.№ 409238/16.12.2024г., поради което и на основание чл. 140 ГПК съдът следва да насрочи делото, да прикани страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

С оглед процесуална икономия следва да се дадат указания на ищец по констатирани нередовности на ИМ с указване на последиците ако не го стори.

Искането на ответник по реда на чл.151 ГПК следва да се остави без уважение, защото е недопустимо, доколкото в ГПК са уредени предпоставките за такова искане, като такива предпоставки липсват към дата на подаване на ОИМ.

Предвид изложеното и на основание чл. 140 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Н АС Р О Ч ВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 7/3/2025 г. от 11,15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, като на ищеца 1 се връчи и препис от ОИМ на ответника.

УКАЗВА н а ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, с писмена молба с препис за ответник, да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като посочи: какъв е конкретният предмет на двата договора, като в тази връзка следва да посочи своите конкретни задължения по договорите, респективно изпълнението на същите, срок за изпълнение на задълженията; какво възнаграждение е било уговорено по двата договора; да посочи представените по делото фактури по кой от двата договора се отнасят; твърди ли ответникът да е приел извършената работа, ако да – по какъв начин е извършено приемането, оспорва ли, че е бил подизпълнител по договори сключени между ответник и трети лица за изработка и монтаж на мебели/така както е посочено в ОИМ/, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в дадения срок следва връщане на исковата молба и прекр.ване на делото.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство направените в условията на евентуалност възражения за прихващане от страна на ответника, а именно:

1/ по отношение на Договор от 8.12.2022г., сключен между страните по делото:

1.1/ със сумата от 5380 лева/лв./, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучената част от уговореното възнаграждение по договор № 1874/12.12.2022г., сключен с трето лице неучастващо в делото;

1.2/ със сумата от 10015,45 лв., представляваща лихва за забава върху авансово заплатеното възнаграждение в размер на 44100 лв., дължима за период 15.12.2022г.15.12.2024г., 2/ по отношение на Договор от 4.7.2022г., сключен между страните по делото, със сумата от 3507,86 лв., представляваща лихва за забава върху авансово заплатеното възнаграждение в размер на 29089,40 лв., дължима за период 18.7.2022г.-18.10.2023г.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран съдът и предявените с нея искове за допустими.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съставя следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото:

Производството е образувано по предявени от ищеца срещу ответника обективно съединени искове да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца С. С. – сумата 5190,16 лева/лв./, представляваща вземане по фактура № **********г., сумата 6502,50 лв., представляваща вземане по фактура № **********г. във връзка с търговска продажба на мебели (изработка, доставка и монтаж) по поръчка 4356 и 4249, ведно със законна лихва за период от 9.7.2024г./дата на подаване на заявление в съда/ до изплащане на вземането, сумата 581,86 лв. представляваща лихва за забава по фактура № **********г. за период 15.9.2023г.-8.7.2024г., и сумата 584,44 лв., представляваща лихва за забава по фактура № **********г. за период 15.11.2023г.-8.7.2024г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 22984/25.7.2024г. по чл.410 ГПК по предходното заповедно по ЧГД № 41643/2024 г. по описа на СРС, 163-ти състав.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът в ИМ твърди, че с ответника са сключили два договора - Поръчка № 4356 (Н.) от 8.12.2022г. и Поръчка № 4249 (К.) от 4.7.2022г., за доставка на мебели по предложена от ищеца оферта, като доставката включвала изработка и монтаж на посочен от ответника адрес. Били издадени 2 бр. фактури с № **********г. и **********г. на стойност от 5190,16 лв. и 6502,50 лв. Поддържа, че ответникът не е заплатил главниците по издадените фактури, 2 поради което претендира и лихва за забава.

Моли съдът да уважи претенциите изцяло с присъждане на сторените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

Моли за прилагане в настоящото производство на ЧГД № 41643/2024 г. по описа на СРС, 163-ти състав. Прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи препис от дневниците за покупки по чл. 124, ал. 1, т. 1 ЗДДС за следните данъчни периоди от м. август, 2023 г. до м. август, 2024 г. включително. Моли да бъде изискано от НАП да предостави подадените от ответника „С.Б.Г.“ ООД дневници за покупките по чл. 124, ал. 1, т.

1 ЗДДС. Моли за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, чрез адв. С.

В., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че фактура № ********** г. касае краен клиент Н. Д., като ответникът е действал като подизпълнител. Сочи, че част от възнаграждението е била заплатено авансово, като са извършени 2 бр. плащания по банков път на дати 15.12.2022 г. и 30.10.2023 г. за сумата от 29400 лв. и 14700 лв. Оспорва претендираната от ищеца сума в размер на 5190,16 лв. да е дължима, доколкото липсвало пълно изпълнение по поръчката, осъществено на 23.06.2023 г. Твърди, че ищецът не е изпълнил точно своите задължения, поради което сочи, че не е приел работата. Налице била неизправност в доставените и монтирани мебели от ищеца, поради което ответникът предприел необходимите поправки. Поради изложеното моли за отхвърляне на иска, евентуално – уговореното възнаграждение да бъде намалено по реда на чл. 265, ал. 1 ЗЗД.

Поддържа, че изпълнението на поръчката било неточно и във времево отношение, доколкото срокът за изработката съгласно договора бил 50 работни дни след взимане на размери, а за монтаж – 25 работни дни, а размерите са взети на 19.12.2022 г. и мебелите доставени на 14.03.2023 г., тоест било налице забава при доставката. Монтажът не бил довършен поради липсата на реглаж на мебелите.

С оглед некачественото и неточното изпълнение на договора ответникът твърди да е претърпял имуществени вреди в размер на 5380 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучената част от уговореното възнаграждение с крайния клиент.

Също така поддържа, че ищецът дължи и законната мораторна лихва, дължима от деня на авансовото плащане възнаграждението по договора, в размер на 10015,45 лв., дължима за периода от 15.12.2022 г. до 15.12.2024 г., за която прави възражение за прихващане с вземанията на ищеца.

Твърди, че фактура № ********** г. касае краен клиент К. Б., като ответникът е действал като подизпълнител. Оспорва да дължи фактурираната сума в размер на 6502,50 лв. Твърди, че след сключване на договора с ищеца е настъпила промяна в обема на поръчката, като относно доставените модули отпаднало задължението за поставяне на врати и механизми, както и извършване на реглаж. С оглед изложеното оспорва да се дължи пълния размер на първоначално уговореното възнаграждение. Твърди да е заплатил сумата от 29089,40 лв., отговаряща на престираното от ищеца. Поддържа, че ищецът е доставил поръчаните мебели със закъснение, като оспорва доставката да е извършена на 08.03.2023 г.

Сочи, че част от поръчаните мебели били доставени на 18.10.2023 г. С оглед изложеното претендира мораторна лихва от деня на всяко от авансово извършените плащания в размер на 3507,86 лв. върху заплатената главница в размер на 29089,40 лв.

Моли за отхвърляне и на исковете за мораторна лихва поради неоснователност на главните претенции, респ.- поради неизпадане в забава на ответника за плащане на търсените суми. Моли за постановяване на неприсъствено решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

3

Възразява срещу искането на ищеца по чл.190 и по чл.192 ГПК като ненеобходимо, както и срещи искането за допускане на ССчЕ.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените обективно кумулативно съединени искове намират правното си основание в чл. 422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства – между страните съществуват облигационни отношения по договори по Поръчка № 4356 (Н.) от 08.12.2022 г. и Поръчка № 4249 (К.) от 04.07.2022 г., за изработка, доставка и монтаж на мебели за посочените в договорите обекти, по които ответник е заплатил авансови суми.

СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са: изпълнение от ищеца на възложената от ответника изработка, доставка и монтаж на мебели в количествено, качествено и времето отношение съгласно уговореното в договорите; че е предал изработеното на възложителяответник и че последният е приел извършената работа без забележки.

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно:

ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти:

Наличието на правоотношение между страните през процесния период по твърдените в исковата молба договори за изработка, доставка и монтаж на мебели, по силата на които ищецът е изпълнил точно възложената от ответника работа, че е предал на възложителя, а последният е приел извършената работа, както и да установи размера на дължимото възнаграждение, съобразно уговорените единични цени и количеството извършена работа; изпадането на ответника в забава за плащане на възнаграждението и размера на мораторната лихва. В тежест на ОТВЕТНИКА и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга или че е направил своевременно възражение за неточно изпълнение в количествено, качествено или темпорално отношение при предаване на работата по реда на чл. 264 ЗЗД.

По възражението с правно основание чл.79, във вр. чл.82 ЗЗД в тежест на ОТВЕТНИКА е да докаже виновно неизпълнение на договорно задължение на ищеца, изразяващо се в некачествено/забавено извършване на възложената работа; че поради виновното неизпълнение на ищеца, ответникът е пропуснал да реализира доходи под формата на последната вноска от уговореното в полза на „С.Б.“ възнаграждение съгласно договор № 1874/12.12.2022 г., сключен с трето лице, размер на вредите и тази пропусната полза е могла да бъде предвидена при възникване на облигационните отношения. В тежест на ИЩЕЦА е да докаже точно изпълнение на задълженията си по договорите.

По възражението за прихващане с правно основание чл.86 ЗЗД в тежест на ОТВЕТНИКА е да докаже възникването и размера на главния дълг и изпадането на ответника в забава. В тежест на ИЩЕЦА и при доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга.

Разпечатката съдържа 43 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d13d04b-75cb-4412-ae08-3a66fd36b761