Решение № 1120 от 09.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1120 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000501157 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 5060/04.10.2023 г., постановено по гр. д. № 7393/2022 г., по описа на СГС, IГО, 15 състав, „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъден да заплати на Ц. С. П., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 26 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 19.01.2021 г. по вина на водача на лек автомобил марка „Мицубиши“, рег. № ********, чиято гражданска отговорност към тази дата е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на претендираната сума, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 32 500 лв., както и претенцията за законна лихва за забава до 31.03.2022 г. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1 640 лв. – държавна такса и разноски зда първоинстанционното разглеждане на делото. Ищцата е осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 881 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

С определение № 738/17.01.2024 г., постановено по горепосоченото дело, е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 ГПК за сумата над 15 000 лв. до 26 000 лв. е постъпила въззивна жалба от ответника „ЗАД ОЗК 1

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд не е кредитирал показанията на свидетеля В. Х., като е приел същите за вътрешно противоречиви. Свидетелят е бил случаен минувач спрямо процесния инцидент и не е проследявал движението на двамата участници в него. Той е възприел само хода на единия от участниците, а в момента, в който траекториите на двамата участници се доближават и пресичат, е възприел и другия участник в инцидента. Към момента на провеждане на разпита са изминали повече от 3 години от инцидента, поради което счита, че е нормално свидетелят да помни фактите, които а му направили най-силно впечатление. Поддържа, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетелката Н. П., без да ги съпостави с останалите събрани по делото доказателства и без да отчете, че те се намират в пряко противоречие с тях – в експертното заключение е установено, че при ищцата е налице пълно възстановяване, че походката й е самостоятелна, без помощни средства и без накуцване, а свидетелката е дала показания, че ищцата се придвижва с бастун. Съдът не е изложил мотиви във връзка с възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищцата, която се е движила в нарушение на изискванията на чл.114 ЗДвП. Макар правилно решаващият съд да е приел, че е налице съпричиняване, неправилно е определил, че приносът на ищцата възлиза на 20 %. Поддържа, че приносът на ищцата е поне равен с този на водача на лекия автомобил марка „Мицубиши“, тъй като ищцата е пресичала на необозначено място и е изскочила внезапно на пътното платно. По този начин ищцата сама се е поставила в опасност и значително е допринесла за вредоносния резултат. По делото е установено, че ищцата страда от старческа катаракта, което е налагало да бъде още по – предпазлива съм собственото си здраве. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 30 000 лв. и след отчитане на приноса на ищцата от 50 % дължимото застрахователно обезщетение възлиза на 15 000 лв. Решаващият съд не е отчел в достатъчна степен, че при ищцата е налице пълно възстановяване, като претърпените травматични увреждания не са довели до промяна в ежедневната активност на пострадалата в дългосрочен план. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск за разликата над 15 000 лв. до 26 000 лв. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Ц. С. П., с който я оспорва. Излага съображения, че решенето в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че решаващият съд е съобразил задължителната съдебна практика, както и ангажираните по делото доказателства. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза от момента на навлизане на тротоара до предприемане на пресичане и стъпване на пътното платно пешеходката е била изцяло видима за водача на лекия автомобил, поради което същият е могъл своевременно да я възприеме и да реагира чрез преустановяване движението на автомобила. Правилно решаващият съд е констатирал вътрешното противоречие в показанията на свидетеля В. Х..

Същият е променил показанията си в хода на разпита относно посоката и мястото, където се е движил автомобила. В мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност всички ангажирани по делото 2 доказателства във връзка с механизма на ПТП и поведението на участниците в него, както и относно претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Невярно е твърдението на жалбоподателя, че е страдала от старческа катаракта. По делото е представена епикриза относно проведена пред 2020 г. очна операция на ищцата във връзка с намаленото й зрение. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищцата Ц. С. П. срещу горепосоченото съдебно решене, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 26 000 лв. до 32 500 лв. Макар правилно да е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение, неправилно решаващият съд е приел наличието на 20 % съпричиняване от страна на ищцата. Счита, че с поведението си не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Причина за инцидента е несвоевременната реакция на водача и забавяне предприемането на аварийно спиране от страна на водача на МПС. Съдът е приел, че пешеходката е била предвидимо препятствие за водача на МПС, който е могъл своевременно да я възприеме е реагира чрез преустановяване движението на автомобила, но необосновано е счел, ищцата е съпричинила вредите. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза ударът е предотвратим за водача. С оглед на това счита, че вина за настъпилото ПТП има изцяло водачът на МПС, но не и ищцата. В условията на евентуалност поддържа, че определеният от решаващия съд принос е изключително завишен. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск. Претендира адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че поведението на ищцата е еднакво укоримо с това на водача на лекия автомобил, както и че водачът на МПС своевременно е задействал спирачките и е извършил всички възможни спасителни маневри с цел предотвратяване на инцидента. Причина за настъпилия инцидент са действията на ищцата. Счита, че по делото е безспорно доказано, че ищцата е страдала от старческа катаракта, което е свързано с трайно намалено зрение на очите. С оглед на това същата е следвало да бъде по – предпазлива към собственото си здраве и да предприема пресичане само на разрешените за това места. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Постъпила е частна жалба от процесуалния представител на ищцата адв. Р. Ц. срещу определението, постановено по реда на чл.248 ГПК. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно формираната съдебна практика отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорено в него безплатно предоставяне на такава не препятства упражняване правото по чл38, ал.2 ЗАдв., тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗАдв. е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му се определя от съда в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, в който се съдържа изявление за осъществяване на безплатно процесуално представителство в полза на 3 страната, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Претенцията за присъждане на разноски е обективирана в изготвения протокол от проведеното съдебно заседание. Също така по делото липсват данни за уговорено и заплатено на представителя на ищцата адвокатско възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата й за допълване на постановеното съдебно решение чрез присъждане в нейна полза на дължимото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по делото на ищцата, съразмерно с уважената част от иска пред първата съдебна инстанция.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. За да се присъди адвокатско възнаграждение, следва да бъдат представени доказателства за начина на уговаряне на адвокатски хонорар. На основание чл.38 ЗАдв. страната е длъжна да представи договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено, че адвокатът ще я представлява безплатно. При липсата на такъв писмен документ, съдът не следва да определи възнаграждение само на основание неговото претендиране, без за това да са представени доказателства по делото.

В представения по делото списък по чл.80 ГПК не е посочено, че се претендира възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство, а единствено е посочено „адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.“. До приключване на съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, не е представен договор за правна защита и съдействие. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 19.01.2021 г., около 12.30 ч., в гр. София, при управление на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Колт“, рег. № ******** по ул. „Гюешево“, в посока от ул. „Камен Андреев“ ул. „Никопол“, срещу блок 15 А, Б. Т. Т. не задействал своевременно спирачната система на автомобила при наличие на пешеходец върху платното за движение, в резултат на което блъснал с предната дясна част на МПС в зоната на десния фар пресичащата от дясно наляво спрямо посоката на движение на МПС ищца. В резултат от удара същата била качена върху предния капак на автомобила, достигнала с глава си предното стъкло на автомобила и го счупила след което била отхвърлена напред и в дясно от автомобила, с което водачът нарушил чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и причинил на ищцата средна телесна повреда. В резултат от настъпилото ПТП ищцата получила следните травамтични увреждания: мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, разкъсно-контузна рана на главата, фрактура на дясна пубисна кост – счупване на таза-срамна кост в дясно, което довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от повече от 30 дни, микрохематурия и анемия. Оказана й била спешна медицинска помощ, както и била извършена операция на разкъсно-контузната рана на главата под локална анестезия, като ищцата била настанена за лечение в Клиника по Неврохирургия в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. На 22.01.2021 г. ищцата била изписана за домашно лечение при постелен режим. След инцидента ищцата била отпаднала, имала натъртвания 4 по цялото лято, главоболие, няма ясен спомен за случилото се, повръщала, чувствала се зле. При самия инцидент и след него търпяла силни болки и страдания оздравителният период протекъл изключително тежко за нея.