Решение № 4126 от 03.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4126 гр. София, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20221110170471 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Д. И., с ЕГН **********, със съдебен адрес за кореспонденция гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 83-85, ет.2, офис 10, срещу Д. М. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата о т 4 552,91 щатски долара, дадена в заем, както и 80 щатски долара за всеки един от банковите преводи, с които сумата е преведена на ответника, общо 4632,91 щатски долара в левовата им равностойност към датата на завеждане на исковата молба - 22.12.2022 год., по фиксинга на БНБ, а именно: 8519,36 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателно плащане.

Ищецът твърди, че е вуйчо на ответника, като през месец април 2018 година, ответникът се свързал с него и го помолил да му даде на заем сума в размер на 7000 лв., като ищецът се съгласил да преведе поисканата сума. Твърди, че на 03.04.2018 год. с банков трансфер № 5200722370, превел сумата 1946,03 щатски долара, която в левова равностойност била 3000 лв., като за банковия трансфер заплатил сума в размер на 40 щатски долара; на 17.04.2018 год. с банков трансфер № 5200835716, превел сумата от 2606,88 щатски долара която в левова равностойност била 4000 лв., като за банковия трансфер заплатил сума в размер на 40 щатски долара. Твърди, че е превел на Д. П. общо сумата от 4 552,91 щатски долара, както и 80 щатски долара за всеки един от преводите.

Посочва, че устната договорка между страните била ответника да възстанови на заетата сумата в щатски долари, както и да заплати направените разходи за банковия трансфер в срок от четири - пет месеца. Твърди, че от 2018 г. ответникът отказвал да отговаря на обаждания, като съответно не е върнал заетата сума. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявения иск. Оспорва като недоказано сключването на 1 договор за заем между страните, доколкото липсвал сключен писмен договор. Посочва, че парите предадени от ищеца, били за „лични и семейни разходи“, а не във връзка с договор за заем. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено следното:

От представеното по делото банково извлечение се установява, че на 03.04.2018 г. ищецът е превел на ответника сумата в размер на 3000 лв., като за основание на превода е посочено „семейни разходи“, като е заплатил разход за превода в размер на 40 щатски долара. Освен това на 17.04.2018 г. ищецът е превел на ответника и сумата в размер на 4000 лв. на ответника, като основание за превода е посочено „лични разходи“., като е заплатил такса за превода в размер на 40 щатски долара.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката ........, която е дъщеря на ищеца. Тя посочва, че познава ответника, както и че знае за сключения договор за заем през 2018 г. Споделя, че баща й превел на ответника 7000 лв. на две отделни вноскиедин път 3000 лв. и един път 4000 лв., като се договорили сумите да бъдат върнати след около 4-5 месеца. Посочва, че доколкото баща й е изпратил сумата от САЩ в долари, поради което се били договорили разходите по превода да бъдат поети от братовчед й. Твърди, че ответникът отказвал да върне заема, поради което баща й я помолил да опита да се свърже с братовчед й, но той спрял да вдига телефона и на нея. Посочва, че баща й е давал средства на семейството на ответника и друг път, но винаги преди това те са били връщани. Споделя, че ответникът няма други роднини, поради което е контактувала единствено с него.

В случая свидетелските показания следва да бъдат ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелката е дъщеря на ищеца и би могла да е заинтересована от изхода на делото. Въпреки това нейните показания кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът счита, че същите следва да бъдат ценени като достоверни.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1, чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за сумата в размер на 4552,91 щатски долара иск с правно основание чл. 59 от Закона за задълженията и договорите за сумата в размер на 80,00 щатски долара.

По иска с правна квалификация 79, ал. 1, пр. 1, чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите:

За основателност на предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1, чл.

240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение между него и ответника по договор за заем, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесните суми, а именно – предаване от ищеца на ответника на паричната сума, предмет на договора за заем.

Заемът за потребление е реален договор и той се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или др. заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя. Вярно е, че за валидността на договора за заем не се изисква спазване на някаква форма, поради което простото съгласие, придружено с предаването е достатъчно за действителността на договора.

В настоящия случай от представеното по делото банково извлечение безспорно се установява, че ищецът е превел на ответника сумата в общ размер на 7000 лв., като 2 съответно му е превел 3000 лв. на 03.04.2018 г. и сумата в размер на 4000 лв. на 17.04.2018 г.

Ответникът е оспорил, че парите в действителност са представлявали заем и че съответно същите е следвало да бъдат върнати. В тази връзка съдът съобрази Решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр. дело № 5122/2014 на ВКС, III г. о. и Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV г. о., където е налице произнасяне по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при доказване на договор за заем, над определената в закона стойност. В цитираните съдебни актове е прието, че в производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че предаването на паричната сума е установено – налице е писмен документ за предаване на сумата, но липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания (в този смисъл са Решение № 283 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 2117/2016 на ВКС, IV г.о., Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение от 17.10.2014 г. по гр.д. № 2902/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение от 23.01.2014 г. по гр. д. № 483/2012 г. на ВКС, І т. о. и Решение от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г.о.).

В случая по делото са събрани гласни доказателства, които макар и от дъщеря на ищеца са логични и последователни, като в тях няма противоречие. Свидетелката ясно потвърждава постигнатото съгласие между страните, уговорка за връщане, както и конкретен срок за връщането на средствата, както и че същите са преведени на части.

От своя страна ответникът не е ангажирал доказателства, с които да обори, че средствата са били преведени на друго основание, както и не е ангажирал доказателства за връщането на получената сума, поради което така предявения иск за сумата в размер на 7000 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД:

По иска с правна квалификация чл. 59 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е настъпило имуществено разместване – заплатени вместо ответника суми за банков превод в размер на 80 щатски долара, с което ответникът се е обогатил неоснователно за сметка обедняването на ищеца.

От представеното по делото банково извлечение безспорно се установи, че ищецът е заплатил по 40 щатски долара такса за всеки един от двата извършени превода. От свидетелските показания се установи, че договорката между страните е била разходите за преводите да бъдат поети от ответника. В случая няма съмнение, че е налице обедняване на ищеца със сумата в размер на 80 щатски долара, която е заплатил като такса за извършените преводи, като ответникът не е понесъл разходи за преводите, каквато е била договорката между страните. Ищецът е платил чужд разход, който е в интерес на ответника, като по този начин ответникът се е обогатил неоснователно.

С оглед гореизложеното и двата иска следва да бъдат уважени.

По разноските:

При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищецът. Ищецът е заплатил 1140 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, 385 лв. държавна такса, както и 2,70 лв. за изготвени преписи или общи сумата в размер на 1527,70 лв., която следва да му бъде присъдена, като същата съдът служебно превалутира в евро по официален курс.

Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 143 състав РЕШИ:

3

ОСЪЖДА Д. М. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С да заплати на А. Д.

И., с ЕГН **********, със съдебен адрес за кореспонденция гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 83-85, ет.2, офис 10 на основание 79, ал. 1, пр. 1, чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите сумата от 4 552,91 щатски долара, представляваща главница по договори за заем, сключени на 03.04.2018 г. и 17.04.2018 г., ведно със законна лихва от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д. М. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С да заплати на А. Д.

И., с ЕГН **********, със съдебен адрес за кореспонденция гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 83-85, ет.2, офис 10 на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 80 щатски долара, представляваща сума, с която Д. М. П. се е обогатил неоснователно за сметка на А. Д. И. и представляваща такса за извършени преводи на 03.04.2018 г. и 17.04.2018 г., ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д. М. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С да заплати на А. Д.

И., с ЕГН **********, със съдебен адрес за кореспонденция гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 83-85, ет.2, офис 10 на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1527,70 лв., представляваща сторени от ищеца разноски по настоящето дело, равняващи се на 781,10 евро.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4