Решение № 189 от 19.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. П., 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г.рги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г.рги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330205141 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Г. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.

"*' №*, чрез адв. Р. Р. срещу Наказателно постановление № 25-0438000835/20.08.2025 г., издадено от Г.Р.Г. – Началник сектор в ОДМВР - П., РУ * П., с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост, незаконосъобразност и за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон. Моли се за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от М. Г. Ц., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 27.08.2025 г., установено от приложената към него 1 разписка, а жалбата е подадена на 01.09.2025 г. пред Районен съд – П. и е изпратена на административнонаказващия орган (АНО) за окомплектоване с материалите по преписката, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят М. Г. Ц. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), валидно до 09.09.2034 г. и с налични 19 контролни точки.

На 08.08.2025 г. около 23:40 ч. в гр. П., по бул. "*" жалбоподателят Ц. управлявал лек автомобил „Ауди С 5“ с рег. № ** **** ** в посока към гр. П.

Достигайки до № * на бул. "*" жалбоподателят се подготвил за изпълнение на маневра по завиване в обратна посока. В този участък от пътя движението било регулирано от пътен светофар. Автомобилът, управляван от жалбоподателя, застанал в лявата пътна лента, където изчаквал подаването на зелен светлинен сигнал на светофара. Докато престоявал там в очакване на разрешителния сигнал, жалбоподателят започнал да форсира двигателя на автомобила. Шумът привлякъл вниманието на свидетелите А. Д. Б. и Т. Д. С. – полицейски служители в ** РУ при ОД на МВР - П.. Двамата изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение и ограничаване на пътния травматизъм, назначени в състава на автопатрул, като се намирали в близост до магазин "*" на бул. "*" в гр. П.. От мястото, където били застанали свидетелите Б. и С., те имали пряка видимост към автомобила „Ауди С 5“ с рег. № ** **** **, управляван от жалбоподателя.

При подаването на зелен сигнал на светофара Ц. привел автомобила в движение с рязко подаване на газ, като в завоя поради действията на водача по умишлено презавиване задните колела на превозното средство загубили сцепление с пътната настилка, което довело до поднасяне на задната част на МПС, която криволичила наляво-надясно. След като изпълнил маневрата по този начин, жалбоподателят продължил движението си по бул. "*" в посока изток, но веднага бил последван от автопатрула в състав свидетелите Б. и С..

Те подали сигнал за спиране на водача и след като той спрял, пристъпили към извършването на проверка. В хода на същата жалбоподателят обяснил на полицейските служители, че е извел автомобила извън контрол, тъй като бил подарък от родителите му и искал да го изпробва, както и че сам бил изключил системата, която предпазвала от поднасяне на превозното средство.

На място свид. Б. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 4092501 срещу жалбоподателя Ц., в негово присъствие и в присъствието на свид. С.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в 2 настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А. Д. Б. и Т. Д. С.. И за двамата се доказва да са очевидци на деянието, като възприятията си за случилото се са формирали непосредствено и при изпълнение на служебните си задължения. От показанията на свидетелите се установяват мястото на извършване на деянието, осъществената от водача маневра, положението на превозното средство при нейното изпълнение, както и съобщената от водача причина за извършване на деянието. И двамата свидетели при разпита си възпроизвеждат идентична фактическа обстановка, като изясняват деянието да е осъществено на участък от пътя, регулиран от светофар, по време на завиване наляво. Свидетелските показания си кореспондират и досежно начина на движение на автомобила при извършване на маневрата, когато е изведен извън контрол, като установява се, че поднасянето не е еднократно, а задната част на МПС е криволичила по платното за движение наляво-надясно 3 пъти. Съобразявайки в цялост показанията на свидетелите Б. и С., съдът намира, че разказите им взаимно се подкрепят и в множество други техни части. Така например и двамата споделят да са възприели форсирането на двигателя на автомобила на жалбоподателя, докато е изчаквал зеления сигнал на светофара. Непротиворечиви са показанията на двамата свидетели и относно съдържанието на направените от водача обяснения и възражения по време на проверката, като установява се същият да е споделил, че автомобилът му е подарък от неговите родители, че е изключил системата, предпазваща от поднасяне и че е заявил, че искал да изпробва превозното средство и да се достави удоволствие. Преценени поотделно, показанията на всеки от свидетелите Б. и С. са подробни, логически и хронологически последователни. Това позволява твърденията на двамата да бъдат съпоставени в различни техни части с цел проверката им. При тази дейност не се констатират обстоятелства, които да поставят под съмнение достоверността на свидетелските показания. Единственото несъответствие, което се открива, е относно разстоянието, на което са се намирали до мястото на деянието.

Противоречието в тази част следва да се обясни с факта, че описанието на обстоятелство като дадено разстояние предполага известна субективна оценка на свидетеля, който може да не умее да прецени правилно такава характеристика. В случая това няма съществено значение по делото, тъй като по несъмнен начин е установено, че свидетелите са имали пряка видимост към мястото на деянието. В показанията си и двамата посочват един и същи търговски обект като ориентир за местоположението, където е бил паркиран служебният автомобил на МВР. Конкретно показанията на свид. Б. се отличават и с детайли относно съдържанието на проведения разговор с 3 жалбоподателя по време на проверката, което демонстрира добре съхранения спомен на актосъставителя от случилото се и така придава завишена доказателствена стойност на показанията му.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя М. Г. Ц. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, има издадено на СУМПС с № *********, валидно до 09.09.2034 г. и с налични 19 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ц..

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят е извършил административното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. От обективна страна на 08.08.2025 г. около 23:40 ч. в гр. П., по бул.

"*" до № 115 жалбоподателят Ц. е управлявал лек автомобил „Ауди С 5“ с рег.

№ ** **** **, като е използвал пътя за цел, различна от неговото предназначение за превоз на хора и товари, а вместо това съзнателно чрез презавиване е извел автомобила извън контрол до състояние, при което задната част е поднесла и няколкократно е криволичила наляво-надясно по платното за движение, а задните гумите му са загубили сцепление и са се плъзгали по пътната настилка.

Доказано е авторството на деянието, тъй като жалбоподателят Ц. е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението. Самоличността на водача е установена по време на проверката. От показанията на свид. Б. се изяснява и че вътре в автомобила не са установени други лица освен водача.

Деянието е съставомерно и тъй като мястото, на което е осъществено, представлява път, отворен за обществено ползване. Съгласно чл. 2, ал. 1, изр.

2-ро от ЗДвП пътят, който не е отворен за обществено ползване, трябва да бъде нарочно обозначен, какъвто не е процесният случай, поради което е доказано, че нарушението е извършено на място, попадащо в хипотезата на 4 чл.104б, т.2 от ЗДвП. Местонахождението на осъществяване на процесните маневри по извеждане на автомобила извън контрол се установява от показанията на свидетелите очевидци.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в изпълнените от жалбоподателя Ц. маневри по рязко подаване на газ, форсиране на двигателя и извеждане на автомобила извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните му гуми с пътната настилка, в резултат на което се е стигнало до поднасяне и криволичене на МПС по време на движение. В хода на съдебното следствие се доказва такива действия наистина да са осъществени от страна на жалбоподателя като водач на автомобила „Ауди С 5“ с рег. № ** **** **. Те се установяват от показанията на свидетелите очевидци Б. и С., които непосредствено и от близко разстояние са наблюдавали състоянието и движението на превозното средство, управлявано от жалбоподателя. С осъществяването на така изясненото изпълнително деяние нарушението е довършено от обективна страна, без да е налице необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.

Нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е формално и на поставяне в опасност.

Извършвайки процесните маневри по извеждане на автомобила извън контрол на общодостъпно място, където се доказва да е имало и други участници в движението, жалбоподателят е осъществил съставомерно деяние, тъй като съзнателно е поставил в риск защитаваните обществени отношения, включително и собствената си сигурност. Доказаното по делото поведение на дееца е потенциален източник на повишена обществена опасност, поради което осъществяването му само по себе си е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на виновния водач. Рискът от настъпването на вредоносно събитие в причинна връзка с подобно опасно поведение на водачите не следва да бъде прехвърлян в тежест на обществото.