Решение № 65 от 02.03.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. гр. Добрич, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря П. Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500785 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№ 3193/27.10.2022 г. на Д. М. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.К., чрез адв.И. С. – САК, срещу решение № 104/07.10.2022 г. по гр.д.

№ 104/2022 г. на РС-К., с което се отхвърля предявеният от Д. М. Н. иск с правно основание чл.439 от ГПК, за установяване в отношенията между страните, че вземанията на Община К., произтичащи от договор за отдаване под наем на общинска земя от 23.02.2009 г. с размер на наема на 22 400 (двадесет и две хиляди и четиристотин) лева за 2010 г. и 2011 г. са погасени по давност.

Въззивникът намира решението за основано на порочни процесуални действия на съда –даване в първото съдебно заседание, проведено на 14.07.2022 г., на допълнителен срок на ответника за становище по направени от ищеца възражения, без да са налице основания за това, което довело до проточване на делото, предоставяне на процесуално предимство на ответника, допълнителна размяна на книжа. С определението по чл.140 от ГПК била дадена правна квалификация по чл.124 от ГПК без да е посочена конкретната хипотеза от всички възможни, а решението било постановено при правно 1 основание чл.439 от ГПК, във вр.с чл.124, ал.1 от ГПК. Решението било постановено при наличие на основание за отвод- съдия докладчика бил съдията, постановил неприсъствено решение № 144/11.11.2013 г. по гр.д.№ 370/2013 г. на КРС в полза на ответника. Излагат се доводи относно валидността на неприсъственото решение - съдържало пороци във формата и съдържанието, вкл.непълнота на мотивите, не бил посочен входящия номер на исковата молба, същият бил посочен от ищеца в хода на настоящото дело, но в обжалваното решение била посочена грешна дата. Обсъждат се твърдения на ответника, излагат се твърдения за изтекла 2-годишна изпълнителна давност, тъй като след образуване на изпълнителното дело на 17.02.2020 г. до 17.02.2022 г. не били предприети никакви валидни изпълнителни действия. В мотивите на обжалваното решение не било обсъдено възражението на ищеца за изтичането на 10-годишна давност от деня, в който вземането станало изискуемо - за вземането от 2010 г. давността започнала да тече на 01.10.2010 г., за вземането от 2011 г. - на 01.10.2011 г.

Изпълнителната 2-годишна давност изтекла още по време на изпълнителното производство пред ДСИ, поради това, че ответникът не поискал нови изп.действия в продължение на 2 години. Тази давност настъпила по силата на закона и ДСИ я прогласил с постановление на 08.01.2020 г. На 17.02.2020г. било образувано изп.дело при ЧСИ, след като 2-годишната давност била изтекла. С исковата молба от 23.03.2022 г. било заявено искане за представяне на заверено копие от изпълнителното дело на ЧСИ Л.Т., но то не било осигурено за първото съдебно заседание, проведено на 14.07.2022 г., а представено едва на 30.08.2022 г., с което било допуснато нарушение на процесуалните правила. Незаконосъобразното забавяне на процеса и насрочване на второ заседание в нарушение на действащите процесуални правила нарушавало правото на защита на ищеца. Излага факти и обстоятелства относно движението на изпълнителното дело на ЧСИ, предприетите и извършени действия и извежда изводи за тяхното значение относно спирането и прекъсването на давността, респ.погасяването на вземането на ответника по давност, както и, че РС-К. не е възприел правилно установената по делото фактическа обстановка и не е направил правилни правни изводи. Производството пред ЧСИ било прекратено по право на 18.02.2022 г. Обжалваното решение намира за порочно до степен на нищожност и поради факта, че в мотивите били посочени изп.дела, по които 2 страни са трети лица и които нямат връзка със спора. Иска отмяна на решението с постановяване на ново за уважаване на исковете, евентуално прогласяване на нищожността му поради необсъждане на възражение относно 10-годишна погасителна давност и порочни процесуални действия.

В писмен отговор, подаден в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване решението на районния съд. Оплакванията в жалбата намира за неоснователни. Липсвали допуснати процесуални нарушение, принципно нарушаването на процесуалните и материалноправните норми не водело до нищожност на решението. Вземането на общината било установено с неприсъствено решение №144/11.11.2013 г. по гр.д.№ 370/2013 г. на КРС и срокът за погасяването му по давност бил 5-годишния по чл.117, ал.2 от ЗЗД, който не бил изтекъл предвид предприетите действия по събирането му.

Излага твърдения относно конкретни изпълнители действия и годността им да прекъснат погасителната давност. Счита въззивника да смесва последиците на сроковете, приложими в изпълнителното производство за неговото перемиране с давностния 5-годишен срок.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, започнал да тече на 19.10.2022г., чрез изпращането и по пощата на 27.10.2022г., при наличие на интерес от обжалване с оглед изхода от делото за обжалващата страна, съобразена е с изискванията на чл.260-261 от ГПК, при което е допустима..

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното от фактическа и права страна:

Обжалваното решение е валидно - постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия, изразената в него воля е напълно разбираема. Принципно нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на съдебен акт може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до нищожността му /така и решение № 15/26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3298/2014 г., I ГО/.

Решението е и допустимо – постановено при наличие на положителните 3 и липса на отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск.

Районният съд се е произнесъл по предявения иск, който му е родово подсъден, надлежно предявен с искова молба вх.№886/23.03.2022г., уточнена в процедура по чл.129, ал.4 от ГПК в хода на въззивното производство с молба вх.№6948/23.12.2022г., от Д. М. Н. с ЕГН **********, от гр.К., срещу Община К., иск по чл. 124 , ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК, за установяване, че ищеца-длъжник по изп. дело №202073700217 на ЧСИ Л.Т. с район на действие ДОС, не дължи на ответника Община К. -взискател по същото изп.дело, сумата по изпълнителен лист от 22.11.2013 г., издаден въз основа на влязло в сила на 11.11.2013г. неприсъствено решение по гр.д.

№370/2013г.на РС-К., а именно: 22 400лева неплатен наем по договор от

23.02.2009г. за отдаване под наем на общинска земя , поради погасяване по давност, в който смисъл е уточнението в молба вх.№6948/23.12.2022г.

Не е имало спор между страните относно приключилото исково производство по гр.д.№390/2013г.на РС-К. с неприсъствено решение №144/11.11.2013г., влязло в сила на същата дата съгласно разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК. Няма твърдения и данни непресъственото решение да е било оспорено по реда и условията на чл.240 от ГПК, нито нищожността на същото да е релевирана по исков ред. Изрично ищецът твърди, че след приключване на производството от 2013г., по което е издадено изпълнителното основание- решение №144/11.11.2013г., настъпили факти, изключващи изпълняемото право. Конкретно излага твърдения относно произхода на вземането на ответника- задължение на ищеца по договор от 23.02.2009г.за наем на 80.00дка общинска земя при цена от 140лева/дка или 11200лева за 2010г. и 11.200лева за 2011г.дка, неизпълнено поради неблагоприятни климатични условия, което довело и до прекратяване на договора. Излага и твърдения за липса на непредприемане от взискателя на действия по принудително изпълнение, при което на датата 17.02.2020г. изтекла изпълнителната 2-годишна давност, изпълнителното производство се прекратило. Тази давност не била прекъсната, след изтичането и ЧСИ незаконосъобразно наложил запор върху банковите му сметки, арендно вземане и възбрана върху имот. Правото на принудително изпълнение било погасено и поради изтекла погасителна давност от 3 години по чл.111 от ЗЗД преди датата на подаване на исковата молба през 2013г. Новата 3-годишна давност изтекла към 17.10.2016г./за вземането за наем за 2010г-/ и на 4

17.10.2017г./за вземането за наем за 2011г./, можело да се изпълни само доброволно. Изтекла и абсолютната давност по чл.112 от ЗЗД от 10 години на датата 1.10.2020г./за вемането за наем за 2020г./ и на 01.10.2021г./за вземането за наем за 2011г./. Излага, че поради изтекла погасителна давност вземането не подлежало на принудително изпълнение.

В първото по делото открито съдебно заседание е заявил и, че от отговора на ответника узнал за образуваното през 2014г. пред ДСИ изпълнително производство. Същото било прекратено поради бездействие на взискателя, а новото изпълнително производство пред ЧСИ било образувано за събиране на вече погасено по давност вземане.

Според ответникът вземането му не е погасено по давност, тъй като задължението на ищеца е установено с неприсъствено решение по гр.д.

№370/2013г. на РС-К., влязло в сила на 11.11.2013г. и съгласно нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД срокът на новата давност е всякога пет години.

Обосновава твърдение за липса на бездействие с продължителност от 5 години, като в хронология излага предприетите действия по събиране на вземането с образуваното изп.д.№5/2014г.на ДСИ при действието на Постановление №3/1980г.на Пленума на ВС, впоследствие с образуваното изп.д.№217/2020г.на ЧСИ Л.Т., които счита да са прекъсващи давността съобразно тълкуването с ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г, ОСКТК.

Макар и в обстоятелствената част на исковата молба ищецът да излага и факти, обхванати от преклудиращото и преустановяващото действие на СПН на решение №144/11.11.2013 г. по гр.д.№ 370/2013 г. на КРС и породената от него непререшаемост на въпросите относно фактите, съществували до проявлението на изпълнителната му сила /относно изтекла от падежа на вземането до образуване на гр.д.№ 370/2013 г. на КРС погасителна давност/, несъмнено от твърденията и обстоятелствата в цялост и формулираното искане е, че се оспорва правото на изпълнение - дължимостта на вземането на ответника-кредитор, за събирането на което е образувано изпълнителното дело, тъй като поради изтекла погасителна давност изпълняемото право е отпаднало и не подлежи на принудително изпълнение по изп.д.№217/2020г.на ЧСИ Л.Т., т.е.вземането е престанало да съществува, въпреки което се събира принудително.

5

Правната квалификация на искането, основано на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното основание, е такава по чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК, при приложението на която норма е разгледал спора и районния съд.

По своето естество, искът по чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът може да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите факти, т.е. настъпили след постановяването на изпълнителното основание/в случая съдебния акт/, е престанало да съществува или , че изпълняемостта му не е настъпила. Предпоставка за уважаването на този иск е наличие на новооткрити и новонастъпили обстоятелства, осъществени след приключване на производството, в рамките на което е издадено изпълнителното основание-в случая съдебно решение.

Така е защото влезлите в сила решения имат установително действие в отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в сила, в това число, че към деня на приключване на устните състезания съдебно признатото право не е съществувало във вида , в който е установено - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите на настъпили след устните състезания нови факти, даващи право на нов иск за спорното право. Редът по чл. 439 ГПК е приложим именно при нововъзникнали обстоятелства, които могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устните състезания и съответно не се преклудират. При наличие на изпълнителен лист срещу длъжника, същият винаги има правен интерес от водене на иск по чл.