Решение № 6466 от 28.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6466 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20251100511686 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436- чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Х. Х. Т., ЕГН **** и В. Ф. В., ЕГН **********, с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, против отказът обективиран в Постановление от 09.10.2025г. на ЧСИ О.М. с рег. №846, съгласно регистъра на КЧСИ, да прекрати изп.дело №20258460400322, в частта му относно извършването на въвод във владение на взискателя Т.Н. в недвижим имот, представляващ имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр.София, поради липсата на активна материалноправна легитимация на взискателя.

Жалбоподателите оспорват обжалвания отказ, като сочат, че изпълнителното дело следва да бъде прекратено частично, доколкото взискателят Т.Н., в хода на съдебното производство по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, по което въз основа на постановеното окончателно решение е издадено изпълнителното основание, е прехвърлила собствеността върху недвижимия имот в полза на трето лице, което не е участвало в процеса и което понастоящем се легитимира като собственик на апартамента, спрямо който е насочено изпълнението. Това обстоятелство според жалбоподателите 1 обуславя наличието на основание изпълнителното производство. за

ЧСИ да прекрати частично

С жалбата от страна на жалбоподателите е отправено искане по чл.438 ГПК за спиране на изпълнението досежно извършването на въвод във владение на взискателя на имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр.София по изп.дело №20258460400322 по описа на ЧСИ Мендов, защото това е единственото жилище на семейството на жалбоподателите.

От страна на взискателя Т.П.Н. е подадено писмено възражение срещу жалбата, в което е се сочи, че тя е неоснователна. Взискателят заявява, че тя се легитимира като такава в изпълнителния процес въз основа на издаден в нейна полза изпълнителен лист от 30.07.2025 г., по гр.д. №4467/2020 г. по описа на СГС, Г О, I-9 състав, допълнен с решение на съда от 18.08.2025г., постановено по същото дело. С решението, постановено по гр.д.№4467/2020 г., е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт правен спор, между Т.П.Н. и длъжниците В. Т.а и Х. Т., по иск с правно основание чл.108 ЗС, като е установено, че ищцата е била собственик на процесния имот - апартамент №4, с адрес в град ****, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, към момента на завеждане на исковата молба- 29.05.2020 г., и че към момента на постановяване на решението и влизането му в сила на 25.06.2025 г. ответниците - длъжници продължават да владеят апартамента неправомерно и дължат предаване на владението на взискателя. Сочи, че от момента на прехвърляне на собствеността върху процесния апартамент тя на основание чл.226 от ГПК, се явява процесуален субституент на приобретателя на спорния имот и действа в това й качество. Тя е провела в пълна степен доказване на своето право на собственост, предприела е всички процесуални действия пред всички инстанции и е защитила правото на собственост, което е прехвърлила в хода на процесадействие което не е забранено от закона и с ясно посочени последици в ал .2 на чл.226 ГПК, съгласно която постановеното по делото решение разпростира силата на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие и по отношение на приобретателя на имота, като на този факт се основава правото на прехвърлителя да води делото, относно прехвърленото право с правен ефект и спрямо приобретателя, включително правото да получи нзпълнителен лист и да заведе изпълнително дело. Счита, че приобретателят може да се ползва от последиците на решението, но без да може да получи изпълнителен 2 лист, защото не е страна по делото, като сочи, че в този смисъл е и практиката на ВКС, намерила отражение в Определение №322 от 21.05.2012г., ТК , 1-во ТО, постановено по ч .т .д.№256/2012 г.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие. В тях е посочено, че производството по изп. дело № 20258460400322 е образувано на 28.08.2025г. по искане на вискателя Т.П.Н., ЕГН **********, представлявана от адвокат А.С., въз основа на молба с вх. № 3287/28.08.2025 г. и приложените към нея изпълнителен лист, издаден на 30.07.2025 г. по гр. дело №4467/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-9 състав, допълнен с Решение от 18.08.2025 г. по гр. дело №4467/2020 г. по описа на Софийски градски съд. Съгласно изпълнителния лист и решението за неговото допълване, длъжниците Х. Х. Т. и В. Ф. В. - Т.а са осъдени да заплатят на взискателя Т.П.Н. парични задължения, а също така и да й предадат владението на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД- 18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГК K.

Предвид това разяснява, че активната процесуална легитимация на взискателя в изпълнителното производство се определя от посоченото в изпълнителния лист, а не от принадлежността на материалното право, което е било прехвърлено в хода на съдебния процес. Съдебният изпълнител заявява, че е длъжен да се съобрази с посоченото в изпълнителния лист, както относно това, кои лица са легитимирани да бъдат страни в изпълнителното производство, така и по отношение на установеното с него изпълняемо право.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:

Видно от заверено копие на изпълнително дело № 20258460400322 по описа ЧСИ О.М. с рег. №846, съгласно регистъра на КЧСИ, същото е образувано на 28.08.2025 г. по молба на взискателя Т.П.Н., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.07.2025г. от СРС, допълнен с Решение от №260332/18.08.2025г., срещу длъжниците Х. Х. Т., ЕГН **** и В. Ф. В., ЕГН **********, като с него се удостоверява правото на принудително изпълнение 3 на взискателя спрямо длъжниците относно предаване на владението на процесния недвижим имот.

От представените от страна на жалбоподателите писмени доказателства е видно, че собствеността върху процесния недвижим имот е била прехвърлена от Т.Н. в хода на съдебното производство, образувано по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС на 28.07.2021г., в полза на третото лице Мартин Михайлов.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от надлежни страни и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

В разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1-8 ГПК лимитативно са изброени хипотезите, в които изпълнителното производство се прекратява от съдебния изпълнител и сред тях като такова основание не е посочено липсата на активна материалноправна легитимация на взискателя, в следствие на прехвърляне на спорното право в хода на съдебния процес, който е приключил с влязъл в сила съдебен акт, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, послужил за образуване на изпълнителното производство. Предвид това, ЧСИ правилно и законосъобразно е постановил обжалвания отказ за частично прекратяване на изпълнителното производство.

Следва да се отбележи, че съдебният изпълнител дължи изпълнение само на посоченото в изпълнителния лист и съдействие на посочения в него взискател. Той не може да съобразява настъпилите преди издаването на изпълнителния лист промени в принадлежността на материалното право.

Прехвърлянето на спорното право в хода на съдебния процес е уредено от разпоредбите на чл.226 ГПК, като там е предвидено, че при липсата на заместване в процеса на праводателя от правоприемника по реда на чл.222 ГПК, производството по делото продължава своя ход между първоначалните 4 страни, като решението представлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. В тази хипотеза неминуемо и изпълнителният лист за предаване на владението върху недвижимия имот се издава в полза на страната по делото-прехвърлител, който действа като процесуален субституент на приобретателя. Отношенията между приобретателя и прехвърлителя са без значение за преценката, дали взискателят в случая е легитимиран надлежно в изпълнителния процес, а още по-малко, подобно на соченото в жалбата обстоятелство може да бъде основание за прекратяване на изпълнението.

Предвид неоснователността на жалбата, съдът намира за неоснователна и молбата по чл.438 ГПК за спиране на изпълнителното производство. По този въпрос следва да се отбележи, че в случая предмет на изпълнението е въвод във владение на собственик спрямо лица, които владеят имота без основание, а не насочване на изпълнението спрямо несеквестируем имот, какъвто е единственото семейно жилище на жалбоподателите и малолетното им дете. Предвид това, обстоятелството, че жалбоподателите не притежават друг недвижим имот, който да използват за свое жилище е без значение за извършването на преценка от съда, относно това, дали изпълнението следва да бъде спряно до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт. Следва да се добави, че решението въз основа на което жалбоподателите са били осъдени да предадат владението върху имота на взискателя е влязло в сила на 18.08.2025г. и до момента те са разполагали със срок от 2 месеца, за да задоволят нуждите си от семейно жилище, чрез друг имот.

Предвид изложеното, съдът намира, че нито една от предпоставките на чл.433, ал.1, т.1-8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство не са настъпили и по тази причина ЧСИ правилно е отказал да го прекрати на посоченото от жалбоподателите основание.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ЧЖ, VІ-A състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х. Х. Т., ЕГН **** и В. Ф. В., 5

ЕГН **********, с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК против отказът, обективиран в Постановление от 09.10.2025г. на ЧСИ О.М. с рег. №846, съгласно регистъра на КЧСИ, да прекрати изп.дело №20258460400322, в частта му относно извършването на въвод във владение на взискателя Т.Н. в недвижим имот, представляващ имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр.София, поради липсата на активна материалноправна легитимация на взискателя.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателите Х. Х. Т., ЕГН **** и В. Ф. В., ЕГН ********** за спиране на изпълнението досежно извършването на въвод във владение на взискателя на имот с идентификатор *** съгласно КККР на гр.София по изп.дело №20258460400322 по описа на ЧСИ Мендов.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6