Определение № 32988 от 04.12.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32988 гр. София, 04.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20211110163714 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба, подадена от адв. К. Б., в качеството и на процесуален представител на длъжника К. Б. П. с искане за допълване на постановеното по настоящото дело Определението 19.05.2022 г., с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските. В молбата се посочва, че в полза на длъжника по делото са оказани безплатна правна помощ и съдействие по силата на договор, сключен между Г.Х. и пълномощника му адв. К. Б., на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, тъй като доверителят е материално затруднено лице и попада в посочената законова хипотеза. Поддържа, че по делото е депозирано писмено възражение по чл. 414 ГПК, с приложени към същото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските и с искане за присъждането им, но с определението си съдът не се е произнесъл по същото. Намира, че с оглед изхода на делото, заявителят следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. сумата от 360 лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна защита на длъжника, определено в минималния размер, установен в чл.

7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. Посочва, че в производството не следва да се доказва наличието на конкретното основание за оказване на безплатна правна помощ, а именно, че лицето, на което същата е предоставена, попада в една от категориите лица, посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА. Сочи, че е достатъчно представянето на договор за правна защита и съдействие, в което това обстоятелство да е изрично посочено. С тези съображения отправя искане за допълване/изменение на определението в посочената част.

В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна – заявителят [фирма] оспорва искането като неоснователно, посочвайки, че на процесуалния представител на длъжника не се следват разноски по настоящото дело, доколкото същото не се отличава с фактическа и правна сложност, а депозираното възражение е по образец, като за създаването му не е необходимо участието на адвокат, доколкото екземпляр от възражението с връчен на длъжника като приложение към заповедта за изпълнение. Намира, че в случай на присъждане на адвокатско възнаграждение, то последното следва да бъде в размер от 50 лева съгласно установеното в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отправено е искане на основание чл. 127, ал. 4 ГПК молителят да бъде задължен да представи банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените суми, тъй като се касае за акт с осъдителен характер.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално допустимо като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна с правен интерес – пълномощника на длъжника по делото за присъждане на разноски за оказана безплатна правна защита. С оглед изложените в същата доводи, съдът намира, че се касае за искане за допълване на постановеното по делото определение от 19.05.2022 г., тъй като се твърди, че такова искане е направено от длъжника с депозираното по делото писмено възражение по чл. 414 ГПК, но съдът не се е произнесъл по същото.

По същество искането се явява частично основателно, предвид следните съображения:

Настоящото производство е образувано по заявление, подадено от [фирма] с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу К. Б. П..

Съдът е уважил частично заявлението и по делото е издадена Заповед № ***** от 25.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 591,56 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № *******/04.02.2020 г., сключен между длъжника и [фирма], вземанията по който са изплатени от [фирма] по силата на договор за поръчителство, ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 52,74 лева, представляваща договорна лихва за периода от 08.03.2020 г. до 05.08.2020 г., сумата от 74,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 06.2020 г. до 22.10.2021 г., както и разноските в заповедното производство в размер на сумата от 55,23 лева.

По делото в срок е постъпило писмено възражение от длъжника К. Б. П., чрез пълномощника и адв. К. Б., в което вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени по основание и размер, както и като погасени по давност. С възражението е направено искане за присъждане в полза на адв. Б., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, на адвокатско възнаграждение в размер от 360 лв. Към възражението е представен заверен препис от Договор за правна помощ и съдействие от 25.01.2022 г., сключен между длъжника К. П. и адв. К. Б. за оказване на правна консултация, съдействие и процесуално представителство по ч. гр. дело № 63714/2021 г. по описа на СРС, 51-ви състав. В раздел III от договора „Договорено възнаграждение“ е отразено, че услугите по договора ще бъдат предоставени безплатно от адвоката на клиента на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като клиентът е декларирал с подписа си в договора, че е материално затруднено лице по см. на законовия текст.

С разпореждане от 28.02.2022 г. съдът е указал на заявителя [фирма] възможността в едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането да предяви иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, издадена по делото, предвид депозираното от длъжника писмено възражение.

С Определение от 19.05.2022 г. издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е обезсилена поради това, че в указания му едномесечен срок дружеството – заявител не е предявило искове за установяване съществуването на вземанията си, респ. не е депозирало в срок доказателство за това.

С оглед изхода на делото – обезсилване на издадената заповед за изпълнение и основанието за това – непредявяване от страна на заявителя на установителни искови претенции за вземанията, удостоверени в същата, съдът намира, че поначало на длъжника се следват сторените разноски – по арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК.

Изясни се, че същият е представляван в производството от адв. К. Б. на основание 2 договор за правна защита и съдействие от 25.01.2022 г., в който страните изрично са уговорили, че последната ще бъде предоставена безплатно от адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като доверителят е материално затруднено лице, което обстоятелство последният е декларирал с подписа си в договора, като адв. Б. се е съгласила да представлява клиента безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът намира, че представянето на договора за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента безплатно, както и основанието за това – доверителят е сред кръга от близки на представляващия го адвокат е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА (в т. см. Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г., II г. о., ГК, Определение № 395 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1314/2018 г., II т. о., ТК.).

В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая от страна на заявителя не са наведени конкретни твърдения, нито са представени доказателства, опровергаващи наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, следващо се на адв. Б. за осъщественото процесуално представителство на длъжника по делото, съдът съобрази конкретно извършените от пълномощника на длъжника процесуални действия, изразяващи се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което намира, че следващото се адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в минимален размер от 50 лв., установен в разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложими по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата. Следва да се отбележи, че съображенията в горния смисъл са били възприети и с Определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. дело № 13860/2021 г. на СГС, II-А въззивен състав, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II-Д въззивен състав, Определение № 3262/01.10.2017 г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС и определение № 11614/16.11.2022 г. по ч. гр. дело № 11675/2022 г. по описа на СГС, I-И състав.

В тази връзка и с оглед изричните твърдения на молителя, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, установяваща минималния размер на следващото се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението, остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е обусловена от материалния интерес.

Съдът намира за основателни изложените от заявителя твърдения в депозирания писмен отговор на молбата по чл. 248 ГПК, че за възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г./, както и, че според утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването , включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно в случая е, че длъжникът чрез процесуалния си представител е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, процесното искане следва да бъде уважено частично, като предвид липсата на произнасяне по този въпрос в определението на съда от 19.05.2022 г., същото следва да бъде допълнено и заявителят да бъде осъден да заплати на адв. К. Б. – пълномощник на длъжника К. П., сумата от 50 лв. – адвокатско възнаграждение за оказаната 3 безплатна адвокатска защита по делото, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, и да бъде оставено без уважение в останалата част.

Съдът констатира, че след подаване на отговора по молбата с правно основание чл. 248 ГПК, е настъпила промяна в статута на дружеството заявител [фирма], с ЕИК: *********, като същото, считано от 25.11.2022 г., е преобразувано в [фирма], с ЕИК: *********, като последното се явява негов правоприемник – с оглед данните, следващи от вписванията по партидата на двете дружества в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Ето защо, именно дружеството-правоприемник следва да бъде осъдено да заплати разноските по настоящото дело в полза на адв. Б., предвид заличаването на праводателя – [фирма].

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение от 19.05.2022 г., постановено по ч. гр. дело № 63714/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви състав, като ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА, да заплати на адв. К. И. Б., с ЕГН: **********, с адрес на упражняване на дейността: [адрес], сумата от 50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на длъжника по делото, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителката по чл. 248, ал. 1 ГПК в останалата му част.