Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 224 от 25.06.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 207/2024
Вид
Решение № 224
Подписан
25.06.2024
В сила
30.08.2024
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500207 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 263 от 04.12.2023 г. по гр. д. № 373/2023 г. по описа на РС – Ихтиман е признато за установено по отношение на Община К., че А. А. И. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в землището на с. Д.В., община К., м. „В.М.“, с площ от 1492 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***. С решението са присъдени разноски в полза на ищцата в размер на 1150 лв.

Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което искът бъде отхвърлен.

От ищцата в първоинстанционното производство е постъпил отговор на въззивната жалба, в който същата е оспорена. Изложени са съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, 1 съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Ищцата е предявила установителен иск за собственост, като е изложила следните фактически твърдения: Правото на собственост върху процесния имот ищцата придобила по наследство от своя баща А.И.Х. /починал през 2003 г./, който го купил през 1955 г. от Н.С.К. с договор, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. От края на 50-те години /на ХХ век/ имотът бил ограден и в него от 1979 г. до 1982 г. била построена двуетажна сграда с площ от 60 кв. м., която била търпим строеж и бащата на ищцата правил опити да се снабди с удостоверение за търпимост, но от Община К. го уведомили, че следва да изчака одобряването на кадастралната карта за района. До смъртта си бащата на ищцата ползвал имота и постоянно го облагородявал, отглеждал лозе, овощни дървета и градина, освен това подал данъчна декларация за мястото и къщата и плащал данъци. След смъртта на баща си ищцата продължила да ползва и стопанисва имота и решила да се снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, но от Община К. й отказали да заверят подаденото заявление-декларация за обстоятелствена проверка, тъй като имотът попадал в поземлен имот № 045021, м. „Д.“ по КВС на землището с. Д.В., с площ от 16.950 дка, представляващ пасище, който имот бил предаден от държавата на Община К. като земеделска земя по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, останала след възстановяване на правата на собствениците, като за имота бил съставен акт за общинска собственост. Ищцата твърди в тази връзка, че имотът никога не е бил земеделска земя, не е отчуждаван – нито от баща й, нито от предходния собственик, не е имало реституционни претенции за него, съответно не е бил обект на процедура по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, поради което и не са налице основания за актуването му като общински. На издадената от АГКК скица имотът, нанесен с идентификатор ***, бил обозначен като незастроен имот за жилищни нужди, находящ се в урбанизирана територия, а от изготвена по поръчка на ищцата комбинирана скица било видно, че само малка част от имота, но заедно с построената къща, попадат в КВС.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил в нито едно от двете проведени в първоинстанционното производство съдебни заседания, като не е направил искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител /на практика са били налице основания за постановяване на неприсъствено решение, но не е направено искане за това/. Предвид пасивното поведение на ответника в първоинстанционното производство същият не е изложил становище по иска и не е направил никакви възражения, съответно е изгубил процесуалната възможност да направи това по-късно. По тази причина всички наведени във въззивната жалба доводи не подлежат на обсъждане като несвоевременно наведени.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори доводите на въззивника да подлежаха на обсъждане като своевременно наведени, то същите са неоснователни и не могат да обосноват извод за неправилност на решението по следните съображения:

На първо място неоснователен е доводът, че ищцата не е доказала правото си на 2 собственост върху имота, тъй като представеният писмен договор за покупката му не е в изискуемата от закона форма за действителност, освен това от него не се установява, че предмет на договора е именно процесният имот. Описанието на имота в договора за продажба от 1955 г., отнесено към писмените доказателства по делото /обсъдени от първоинстанционния съд/, свидетелските показания и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза /също обсъдени от първоинстанционния съд/ налагат извод за идентичност на процесия имот с този, описан в договора за продажба.

Действително този договор не е сключен в изискуемата от закона форма за действителност, но той установява, че от момента на сключването му наследодателят на ищцата е започнал да упражнява фактическа власт върху имота /изрично в договора е записано „продава още днес“, което следва да се тълкува в единствения логичен смисъл, че в деня на подписване на договора е предадено и владението/, при което правото на собственост върху имота е придобито по давностно владение.

На второ място неоснователни са доводите, че имотът не може да бъде придобит на основание давностно владение, тъй като е общински и първоначално е била налице законодателна забрана за придобиването му по давност, а впоследствие - след въвеждането на законодателно разграничение на общинската собственост на частна и публична, давност е започнала да тече, но предвид законодателно въведеният мораториум, спиращ давността по отношение на общинските имоти - частна общинска собственост, продължаван многократно, в полза на ищцата не е изтекъл срокът на придобивната давност /изложени са конкретни твърдения в тази връзка във въззивната жалба/. По делото не са налице никакви доказателства, които да установяват, че имотът е бил социалистическа собственост /включен в държавния поземлен фонд/ към момента на покупката му, което да е пречка за придобиването му по давност, не са представени доказателства и впоследствие имотът да е бил отчужден, да е бил включен в ТКЗС или ДЗС и обработван като земеделска земя, да е имало реституционни претенции към него и/или да е бил обект на процедура по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Напротив, от доказателствата по делото се установява безспорно, че имотът е бил частна собственост към 1955 г., купен е от физическо лице и от момента на покупката му е владян от бащата на ищцата и впоследствие от нея, като в нито един момент не е бил стопанисван от държавата или от общината. Съответно горепосочените доводи на въззивника са неотносими, поради което и не следва да се обсъжда по същество правилността на направените въз основа на тях изводи.

В тази връзка изцяло основателно е изложеното във въззивната жалба.

С оглед изложеното решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

На въззиваемата следва да се присъдят разноски за въззивното производство с оглед изхода на делото. Съобразно представените по делото доказателства за реално сторени във въззивното производство разноски въззиваемата е сторила разноски в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение, съответно същите следва да й се присъдят.

Воден от горното, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 263 от 04.12.2023 г. по гр. д. № 373/2023 г. по описа на РС – Ихтиман.

ОСЪЖДА Община К. с ЕИК 000776349, със седалище: гр. К., ***, представлявана от кмета Й.А., да плати на А. А. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.

„В.Л.“ № 27 сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направени разноски във въззивното производство по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4