Определение № 3562 от 08.10.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3562 гр. Варна, 08.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100502463 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на М. М. Б. срещу Решение № 262089 от 28.06.2021г. по гр.д. № 9231/2020г. по описа на ВРС, ХLI-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявения от въззивницата срещу „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК 103003668 иск за осъждане на ответника да й заплати разликата над присъдената сума от 3000 лв. до сумата в размер на 11 000 лв. /или за още 8000 лв./, претендирана под формата на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие увреждане на здравето след трудова злополука, настъпила на 22.08.2018г., при която по време на работа около 09:30 часа, в качеството й на кондуктор, при движение на автобусна линия № 17 в посока ЖП Гара, при предприета маневра от шофьора на автобуса завой ищцата загубила равновесие, залитнала, паднала и получила навяхване на ляв крак и разтягане на ставни връзки, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 22.08.2018г. до окончателното плащане на сумата.

Във всички останали части решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е определен несправедливо и в нарушение на критериите по ППВС № 4/1968г. Не са съобразени характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, получените физически и 1 психологически последици за увредения, продължителността на страданията, възрастта на увредения, социалното и общественото му положение и др. Не са съобразени и преценени в съвкупност негативните изживявания на пострадалата, както и причинения й соцеален дискомфорт. Така например въззивницата се е обездвижила, което е довело до напълняването й; тя е в предпенсионна възраст, а ответникът я уволнил. Имала е и други заболявания, които в съчетание с увреждането от злополуката усложнили състоянието й.

Безспорно е установено от заключението на СМЕ, че травмата получена при трудовата злополука не е отшумяла бързо, като болничният лист продължил от 23.08.2018г. до 18.10.2018г.; установено е изкълчване на лявата глезенна става – тежка степен, като е обсъждано и счупване на външния глезен на лявата глезенна става. Заключението на СМЕ потвърждава, че описаните болки и страдания съответстват на претърпяната травма. Не без значение е и фактът, че е изменена походката на пострадалата, че се е наложило да носи патерици и продължава да ги носи и сега, че носи специални обувки. При определяне размера на дължимото обезщетението, съдът е следвало да обсъди и тези факти. В този смисъл цитирала практика на IV ГО на ВКС в Решение № 130/16.07.2019г. по гр.д. № 800/2018г. Отправила искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да се уважи до заявения размер.

В отговор на жалбата „Градски транспорт“ ЕАД оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на определения от ВРС размер на обезщетението. Поддържа, че не е доказана пряката причинна връзка между злополуката и получените увреди на здравето. В тази връзка посочва, че преди злополуката М.Б. страдала от множество тежки заболявания като коксартроза /артроза на тазобедрена става/, гонартроза /артроза на колянна става/, диабет, които заболявания именно са причинили описаните в исковата молба болкови синдроми. Наред с това, ищцата, като пътник в градски автобус не е изпълнила задължението си да се грижи за сигурността си по време на пътуване – да е седнала правилно или да се държи по начин, осигуряващ запазване на здравето й.

Проявила е груба небрежност при липса на елементарно старание и внимание пренебрегвайки основни технологични правила за безопасност – не се е държала или подпирала никъде. Претендираният с въззивната жалба размер на обезщетението многократно надвишава справедливата равностойност на обективно понесените болки и страдания от ищцата. Този размер е прекомерен и необоснован и противоречи на принципа за справедливост. А съобразно обясненията на вещото лице при едно добро развитие на заболяването болките продължават в рамките на 15-20 дни. За обратното не са представени доказателства. Отправил искане в тази връзка жалбата да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че 2 въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.11.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3