Решение № 4705 от 28.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4705 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330106406 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на П. Е. К., с ЕГН **********, с адрес:

****************, против „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, 1404, район „Средец", ж.к.

„Мотописта", бул. „България № 49, бл. 53 Е, вх. В, с която иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем № ********* от 13.04.2022 г. е нищожен.

Ищецът твърди, че между страните имало договор за потребителски кредит № *********, сключен на 13.04.2022 г., по който ищцата следвало да върне сумата по кредита в размер на 900 лв., при ГПР 48.95 %, годишен лихвен процент 41.00 % и срок на кредита от 30 месеца. Отделно, страните договорили заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 675 лева, както и възнаградителна лихва в размер на 2 630,76 лева, като за срока на договора ищецът следвало да върне сумата от 2114.89 лв.

Изложени са обаче доводи , че договорката за размера на кредиторово възнаграждение нарушава добрите нрави, поради което е налице нейната нищожност. Твърди се, че размерът на печалбата на ответника надвишава близо трикратно размера на предоставения заем. Сочи се, че възнаградителната лихва надхвърля с 10 пъти размера на законната лихва, поради което изложеното представлява нарушение на добрите нрави.

Поддържа се, че клаузата за възнаграждение за пакет допълнителни услуги била нищожна поради заобикаляне на нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Излага се, че целият договор за кредит бил недействителен поради неспазване на нормите на ЗПК. Наведени са твърдения, че действителният 1 размер на ГПР е различен от посочения в договора.

Отправено е искане, ако не се приеме, че целия договор е недействителен, то съдът да прогласи нищожността на клаузата от договора, която предвижда възнаграждението за допълнителни услуги. Твърди се, че таксите са свързани с отпускането и управлението на кредита, поради което нарушават чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, а и в същото време уговарянето на клаузите води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност.

Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и за адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска, признава склюлчването на договора, н о отрича пороците му. Твърди, че договорът е изготвен в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Оспорва се таксите Фаст и Флекси да представляват такси, свързани с усвояването и управлението на кредита, а се твърди, че се дължат за допълнително предоставени услуги. Моли искът да бъде отхвърлен.

Отправено е искане за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, чл. 10а, ал.2 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 143, т. 19 от ЗЗП относно прогласяване за нищожен на п р о ц е с н и я договор. Евентуалният установителен иск за прогласяване за нищожност на клаузата за плащане на пакет допълнителни услуги е с правно основание чл. 10а, ал. 2, вр. с чл. 21, ал.

1 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже сключването на договор за кредит и пороците за нищожност на договора, респ. на клаузите за нищожност, а на ответника – възраженията си в отговора на исковата молба.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове с оглед твърденията на същия, че договорът е нищожен.

По фактите:

От приобщения по делото доказателствен материал се установява, че между страните е сключен Договор за кредит за главница в размер на 900 лв., при ГЛП 41% и ГПР 48,95%, като общата дължима сума за плащане в размер на 1 439,89 лв., разсрочена на 30 месечни вноски по кредита. Страните са уговорили в договора във връзка с чл. 15.1. и чл. 15.2. от ОУ закупуването от ищеца на допълнителни незадължителни услуги, заплащането на които се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: право да променя едностранно погасителния план при изпълнение на специфични изисквания, посочени в чл. 15.2. от Общите условия към договора срещу възнаграждение от 360 лв. (т.н. услуга „Флекси“) и приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупената допълнителна услуга „Фаст“ срещу възнаграждение от 315 лв. (т.н. услуга „Фаст“). С включено заплащане на допълнителните услуги общото задължение възлиза на 2 114,89 лв.

2

Заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза съдът кредитира като компетентно изготвено, на което дава вяра за изводите на вещото лице, а именно: че в размера от на ГПР, посочен в договора като 48,95%, е включена само договорната лихва, а ако в ГПР се включат таксите „Фаст“ и „Флекси“, то ГПР ще бъде в размер на 111,094%.

По главния иск:

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на исковете за нищожност, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Посочените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани с усвояване и управлението на кредита, като с тяхното уговаряне се цели постигане на скрито оскъпяване на кредита. Тъй като тези суми имат характер на печалба за кредитора, а не са свързани с предоставяне на реални услуги, същите представляват разходи по кредита, които следва да намерят израз в ГПР по кредита. Клаузите за допълнителни услуги противоречат на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, понеже е следвало да бъдат включени в ГПР по договора, а това не е направено. Съдът кредитира заключението на вещото лице, съгласно което в посочения в договора ГПР не са включени разходите по двете такси. Следва да се отбележи, че ГПР трябва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Единствената цел на тези вземания е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя. Размерът на възнагражденията е необосновано висок съобразно с предоставяните услуги.

В обобщение, съдът намира, че целият договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Доколкото искът подлежи на уважаване на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания за нищожност.

В този смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив:

Решение № 1170 от 15.10.2024 г. по ВГД № 1460/2024 г.; Определение № 42 от 08.01.2024 г. по ВЧГД № 3359/2023 г.; Определение № 260731 от 10.12.2020 г. по ВЧГД № 2905/2020 г.; Определение № 260135 от 18.01.2021 г. по ВЧГД № 113/2021 г.; Определение № 260169 от 22.01.2021 г. по ВЧГД № 125/2021 г.

По евентуалния иск:

Съдът не следва да се произнася по евентуалните искове с оглед уважаването на главния иск.

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 84,60 лв. и 180 лв. за депозит за съдебно-счетоводна експертиза.

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 511 лв. за оказаната правна помощ на ищеца като материално-затруднено лице.

Ответникът възразява адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца да надвишава минималния размер, определен съгласно изискванията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за 3 минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от 511,49 лв. за настоящото дело. Като има предвид направеното възражение от ответника и претенцията на процесуалния представител на ищеца, съдът намира, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 511 лв. От което следва извод, че възражението за прекомерност на ответника се явява неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.

София, район Средец, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, по предявения от П. Е. К., с ЕГН **********, с адрес в гр.

************************, иск с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, че е нищожен поради противоречие със закона Договор за потребителски кредит № ********* о т 13.04.2022 г. сключен между страните по делото, понеже в ГПР не са включени като разходи таксите „Фаст“ и „Флекси“.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на П. Е. К., с ЕГН ********** сумата в размер на 264,60 лв. – сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на адв. Р. Н. Р., с личен № ************* в АК – П., с адрес на адвокатската кантора:

*********************, сумата в размер на 511 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално-затруднено лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4