Определение № 501 от 04.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501 гр. София, 04.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Д. Гагашев като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Частно наказателно дело № 20261100200822 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 61, ал.3 от НПК и е образувано по повод жалба на обвиняемата М. И. Б., ЕГН **********, против наложената й мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, определена с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 17.07.2025 г. (предявено на 29.01.2026 г.) по досъдебно производство № 15022/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 349/2023 г. по описа на Софийска градска прокуратура.

Жалбоподателката възразява срещу определения размер на паричната гаранция, като го намира за непосилен предвид здравословното й, материално и семейно положение. Твърди, че е пенсионер по болест, а определената й месечна пенсия е в размер под размера на минималната работна заплата в страната. Акцентира, че наскоро е претърпяла операция, няма странични доходи, нито имущество, живее сама и няма роднини, на които да разчита финансово. Прилага документи в подкрепа на доводите си.

Обвиняемата изразява несъгласие и с обвинението. Твърди, че никога не е имала каквито и да е било отношения с ощетеното юридическо лице, както и че никога не се е укривала от органите на разследването. Моли съда да измени наложената й мярка за неотклонение в по-лека или поне да намали размера на определената й парична гаранция.

Съдът, след като се запозна с писмените материали, приложени към досъдебното производство, прие за установено следното:

1

Досъдебно производство № 15022/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР е образувано с прокурорско постановление от 13.02.2019 г. с оглед извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК – за това, че в периода от 2016 г. до 07.01.2019 г. в гр. София противозаконно били присвоени чужди движими вещи – парична сума в размер на 400 000 лева, собственост на „ИГЛИКА ТУР“ ЕАД, предоставени във владение.

В хода на разследването са извършени редица процесуално-следствени действия за събиране на доказателства и приобщаване на доказателствени източници – проведени са разпити на свидетели, разкривана е банкова тайна и са били приобщени банкови документи, в това число платежни нареждания и извлечения, назначени са и да изготвени съдебно-счетоводна, допълнителна съдебно-счетоводна и тройна съдебно-счетоводна експертизи, графически експертизи, като писмени доказателства по делото са приолжени множество документи и справки.

На 29.01.2026 г. на жалбоподателката М. Б. е било предявено постановление за привличането й като обвиняема по цитираното досъдебното производство с оглед извършено престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че за периода от 30.05.2016 г. до 14.12.2018 г. в гр.

София, в условията на продължавано престъпление, посредством 117 ( сто и седемнадесет ) отделни престъпни деяния, които осъществяват един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите ги, противозаконно присвоила чужди движими вещи - пари – сумата от 459 149, 93 лева (четиристотин петдесет и девет хиляди, сто четиридесет и девет лева и деветдесет и три cmотинки), собственост на „Иглика Тур" ЕАД, находяща се на адрес: гр. София. бул.

****7, които владеела и пазила, като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Установените и изложени по-горе факти и обстоятелства налагат следните правни изводи:

Жалбата на обвиняемата М. Б. срещу определената й мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 10 000 лв., съдът приема за процесуално допустима, доколкото тя намира правното си основание в чл. 61, 2 ал. 3 от НПК и е подадена в посочения там тридневен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от НПК изисква, по дела от общ характер, мярка за неотклонение да се наложи на обвиняемия само когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението и е налице основание по чл. 57 от НПК т. е. мярката за неотклонение се взема с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда, т.е. да се обезпечи участието на обвиняемия в наказателното производство.

Изводът за необходимостта от налагане на мярка за неотклонение във всеки конкретен случай се прави от органа по разследването, респ. прокурора, но той е обусловен от предварителната преценка на някои обстоятелства. В разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК са изброени обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на мярката за неотклонение – степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемото лице, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта, както и други данни за личността му. Преценката на всички посочени обстоятелства обаче винаги следва да е съобразена с възможността конкретната мярка за неотклонение да постигне, посочената в чл. 57 от НПК цел, а именно да попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда, без същевременно да представлява неоправдана репресия и прекомерно засягане на правната сфера на обвиняемото лице.

Настоящият съдебен състав намира, че при вземане на мярката за неотклонение на обвиняемата М. Б., както и при определяне на конкретният размер на паричната сума, която следва да бъде внесена като парична гаранция, са били спазени посочените по-горе законови изисквания.

На жалбоподателката е повдигнато обвинение за престъпление по чл.

206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което по закон се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, т.е. касае се за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но с оглед видът и размерът на предвидените 3 наказания може да се направи извод, че се касае и за престъпление с много висока степен на обществена опасност.

Без съмнение подозрението на разследващите органи и прокуратурата, обективирано в постановлението за привличане като обвиняем, че Б. е вероятният извършител на престъплението, за което е привлечена, не е голословно, а подкрепено, на този етап от разследването, с приобщените към досъдебното производство доказателства и доказателствени източници, които на пръв поглед изглеждат достоверни, взаимонсвързани и относими към предмета на разследване. В тази връзка следва да се посочат разпитите на свидетелите Б.Р., И.Д., Х.С., З.П., Н.Б., Б.М. и Г.К., заключенията на вещите лица по назначените съдебно-счетоводни и графически експертизи, а също и приложените по делото справки-декларации по ЗДДС, подадени от името на ощетеното дружество, подписани с КЕП на обвиняемата Б. в периода месец ноември 2018 г. – месец януари 2016 г., пълномощно на обвиняемата Б., издадено от св. Сидов, подадените и подписани от обвиняемата Б. искане за ползване на „Булбанк онлайн“ от дружество „ИГЛИКА ТУР“ ЕАД и договор за ползване на тази услуга, както и приложените по делото банкови извлечения. Посочените доказателства и доказателствени средства са достатъчни за всяко непредубедено лице, запознато с тях, да направи извод, че обвиняемата Б. е твърде вероятно да е извършител на престъплението, за което е привлечена като такава. Тези доказателствени източници, на този етап на разследването, са достатъчни, за да се направи обосновано предположение относно авторството на разследваното престъпление, но и опровергават възраженията на Б., направени в жалбата й, че никога не е имала каквито й да било взаимоотношения с ощетеното търговско дружество.

Настоящият съдебен състав намира, че наложената на обвиняемата Б. мярка за неотклонение „парична гаранция“, предвид спецификата й и начинът й на изпълнение, се явява най-подходяща за постигане целите на чл. 57 от НК, доколкото е съобразена с обстоятелствата, посочени в чл. 56, ал.3 от НПК.

Очевидно възрастта и здравословното състояние на обвиняемата, както и наличието на адрес, на който може да бъде намерена от органите по разследването, са били преценени от прокуратурата и разследващия орган като данни, сочещи, че липсва реална опасност Б. да се укрие или да извърши престъпление, поради което правилно на обвиняемата не е била наложена някоя от най-тежките мерки за неотклонение (МНО), свързвани с 4 ограничаване правото на свободно придвижване. Същевременно не може да се подмине много високата степен на обществена опасност на престъплението, предмет на разследване и в тази връзка следва да се посочи не само размерът на присвоената сума и значителният брой на отделните престъпни деяния, сочещи за упоритост и константност, но и фактът, че за осъществяване на престъплението са били използвани и множество неистински частни документи. Следователно, предвид особеностите на самото престъпление и неговата изключително висока степен на обществена опасност, характеризиращи неговият извършител като упорит и целенасочен в желанието си за имотно обогатяване човек, не може да се изключи въобще наличието на опасност от укриване на лицето, привлечено като обвиняем, респ. опасност същият да извърши престъпление. Затова искането на жалбоподателката за налагане на по-лека мярка за неотклонение от наложената й, т.е. подписка, се явява неоснователно.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателката Б., че при определяне размера на паричната сума, която следва да внесе като гаранция, не са съобразени всички обстоятелства, посочени в чл. 56, ал.3 от НПК. Както бе посочено по-горе, наложената на обвиняемата МНО „парична гаранция“ е съобразена с изложените в жалбата й обстоятелства и най-вече със здравословното й състояние и възраст. Що се отнася до твърдението й, че определената парична гаранция е непосилна по размер и не е съобразена с материалното й състояние, следва да се посочи, че макар действително разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НПК да предвижда при определянето на паричната гаранция да се взима предвид и имущественото положение на обвиняемото лице, очевидно това не е единствения и основен критерий за определяне на конкретната сума, която следва да се внесе като гаранция.

Жалбоподателката М. Б. е представила решение на НОИ, удостоверяващо размерът на месечната й пенсия, който действително е под размера на минималната работна заплата, но не е значително по-нисък от него.

В хода на разследването са събрани писмени доказателства, че Б. разполага с няколко (повече от три) банкови сметки, които са активни и към настоящия момент. Налице са и доказателства, че за последните няколко години Б. е реализирала продажби на недвижимо имущество и не е закупувала друго такова, което предполага, че същата все още може да разполага с парите, получени от реализираните сделки. Налице са и доказателства, че 5 жалбоподателката разполага и с учредено право на ползване в жилището, собственост на нейната дъщеря. Представеното решение от ТЕЛК сочи 62% трудова неработоспособност, като не е предписана нужда от чужда помощ.

Следователно, предвид наличните по делото доказателства, не може да се направи извод, че материалното състояние на жалбоподателката е силно затруднено, нито пък че здравословното й състояние изисква разходването на значителни средства за неговото поддържане и възстановяване. Следва да се има предвид, че при определяне конкретния размер на паричната сума, която трябва да се внесе като парична гаранция, е необходимо да се намери баланс между нуждата да се реализират целите на чл. 57 от НПК и опасността да се нанесат на обвиняемото лице прекомерни щети. Според настоящия съдебен състав в конкретния случай този баланс е постигнат – макар и сравнително висока, определената от прокуратурата сума от 10 000 лева, платима в десетдневен срок, не е прекомерна и няма да нанесе на обвиняемата по-високи от обичайните затруднения, още повече че законодателят не изисква определената като парична гаранция сума да бъде внесена или собствена на обвиняемата – тя може да бъде внесена в нейна полза от всяко трето лице, което има финансовата възможност и желание да стори това.