Решение № 8792 от 06.10.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 8792

Бургас, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - III-ти състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ административно дело № 20267040701388 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от М. Р. Л., чрез пълномощника- адв.А. А. от АК-Бургас, против Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0769-000110 от 25.02.2026г. на полицейски инспектор в ОД на МВР-Бургас, сектор „ПП“, с която иззето СУМПС на водача /жалбоподателя/, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. С оспорената заповед, на жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание по чл.171, т.4 от ЗДвП – „изземване на свидетелството за управление на водач на моторно превозно средство, на който са му отнети всички контролни точки и не изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от Закона за движение по пътищата“.

В жалбата се изтъква, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и целите на закона. Никъде не е посочено дали заповедта може да се обжалва и пред кого, с което е нарушено правото на защита и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че ако НП са връчвани по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН адресатът не е уведомяван. Сочи се, че до 2010г. органите на Пътна полиция са длъжни при намаляване на контролните точки с 2/3 съответният водач да бъде уведомен писмено. Заявява се, че в обстоятелствената част на заповедта не са посочени с кои наказателни постановления са отнети точките и дали са влезли в сила. Издадената заповед е незаконосъобразна и се иска от съда да отмени заповедта.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично в съдебно заседание и не се представлява.

Ответникът по жалбата– полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР- [населено място], редовно уведомен, не се явява и не се представлява в открито заседание. Представя административната преписка.

При произнасянето си, настоящият състав на Административен съд-гр.Бургас, съобрази следното:

Заповедта-предмет на делото, съставлява индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол е оспорена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на този акт, съответно има правен интерес да оспори административния акт, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за процесуална ДОПУСТИМОСТ на жалбата и отсъстват отрицателни такива.

При разглеждане на оспорването по същество, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно установените по делото факти:

С оспорената заповед № 26-0769-000110 от 25.02.2026г на полицейски инспектор към ОД на МВР-Бургас е приложена ПАМ, на основание чл.171, т.4 ЗДвП, а именно изземване на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. Като основание за изземване на свидетелството с тази нарочна заповед е посочено, че на водача били отнети всички контролни точки, въз основа на влезли в сила наказателни постановления (НП), В обстоятелствената част на заповедта са описани, както следва:

1.НП № 20-0769-003702 от 09.10.2020г. на сектор „ПП“ в ОДМВР-Бургас, влязло в сила на 16.08.2022г., по силата на което му се отнемат 8 контролни точки;

2.НП № 24-4332-003414 от 20.02.2024г. на Отдел „ПП“ в СДВР, влязло в сила на 07.03.2024г., по силата на което му се отнемат 10 контролни точки;

3.НП № 25-3796-000608 от 25.07.2025г. на 02 РУ към ОДМВР-Перник, влязло в сила на 18.10.2025г., по силата на което му се отнемат 10 контролни точки,

4. НП № 24-4332-014001 от 21.06.2024г. на Отдел „ПП“ в СДВР, влязло в сила на 27.01.2026г., по силата на което му се отнемат 18 контролни точки;

От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че на 13.07.2017г. е издадено СУМПС [номер], валидно до 13.07.2027г.

От представените заверени копия на цитираните по-горе четири броя наказателни постановления се установява, че с всяко от тях са отнети посочения по-горе брой точки, които сумарно възлизат на 46 точки. Видно от отразените по преписката и приетите писмени доказателства данни всички посочени НП /4 бр./ са надлежно връчени на адресата на посочената конкретна дата и са влезли в сила, както се сочи в непротиворечивите материали по преписката.

Установи се по делото, че само едно от изброените НП /посочено с № 3/ е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като за проведените действия относно установяване на адресата на известните адреси и връчване на НП са съставени надлежни докладни записки, отразяващи подробно извършените действия, включително проведен разговор по телефона с М. Л., който въпреки указаното да се яви във Второ РУ- [населено място] не се е явил в поделението на МВР. Останалите три НП са връчени лично на лицето, за което също са представени съответните удостоверителни доказателства, видно от съдържанието на приложените по делото материали. При тези констатации, са опровергани твърденията в жалбата за връчването им по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, защото дори за единственото НП, което е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН е бил уведомен по телефон, но не се е явил в посоченото РУ на МВР, за да го получи. Следователно, всички описани в заповедта НП са надлежно връчени по предвидените законови способи, поради което жалбоподателят би могъл да направи аритметичен сбор на общия брой на отнетите контролни точки с конкретно описаните 4 броя НП.

По въпроса за връчване на НП на конкретните описани дати и влизането им в законна сила по делото въобще липсва спор, при положение, че в хода на съдебното производство не са оспорени подписите за получаване на НП, в съответния срок, до приключване на производството.

Колкото до правилността на връчването по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, нейната законосъобразност може да се проверява само в производство по оспорване на съответното НП, с оглед проверката дали подадената против него жалба е допустима /подадена в срока за обжалване/ или не. В настоящото производство такъв контрол не може да се осъществява, защото е извън предмета на това дело и съдът няма правомощията на съответния компетентен съд в хода на административно-наказателното производство, който би могъл да разгледа жалба срещу конкретно издадено НП, включително по отношение прилагане процедурата за неговото връчване.

Противно на изложеното в жалбата всички 4 бр. НП въз основа на които са отнети контролни точки са описани подробно в обстоятелствената част на заповедта.

Не е ясно защо жалбоподателят се позовава на уредбата, действала към 2010г. и задължението на контролните органи да уведомяват писмено водач, на който са отнети 2/3 от контролните точки, при положение, че най-ранно издаденото НП е от 2020г.

В два от случаите са наложени наказания за нарушения на чл.6, т.1 от ЗДвП /преминаване на червен, забранителен сигнал при работеща светофарна уредба/, в два от случаите за нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП /неизползване на обезопасителен колан от страна на водача/, както и за едно нарушение изразяващо се в използване на мобилен телефон от водача М. Л. по време на управление на МПС.

В настоящият случай, освен, че конкретно изброените в заповедта четири броя НП са връчени надлежно, на адресата на санкциите са разяснени последиците от влизане в сила на всяко наказателно постановление, доколкото във всяко от тях е посочено точно колко контролни точки се отнемат.

При така установените факти и обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП „Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.“

Според аритметичният сбор на отнетите точки, описани в цитираните в заповедта НП, към датата 25.02.2026г. водачът М.Л. е загубил всички налични контролни точки, доколкото са отнети 46 от налични 39 точки, поради което жалбоподателят действително е загубил правоспособност, от което и произтича задължението му да върне СУМПС.

В нормата на чл.157, ал.3 от ЗДвП законодателят указва, че „Министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /за краткост наредбата/ „Контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.“ От приложените по делото заверени копия на описаните 4 броя наказателни постановления се установява, че са влезли в сила, съобразно цитираните данни, а видно от съдържанието им действително с всяко от тях на водача са отнемани конкретно упоменатия брой контролни точки.

Контролните точки са отнети въз основа на Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки.

Законосъобразно е отнемането на точки за две от нарушенията, представляващи неизползване на обезопасителен колан от страна на водача, за две нарушения съставляващи преминаване на червен забранителен сигнал на работеща светофарна уредба, съгласно описаните НП, както и за едно нарушение свързано с използване на мобилен телефон от водача по време на управление.

Извършените нарушения са установени с влели в сила НП и авторството на деянията не може да се оспорва в настоящото производство, а само в производство по обжалване на съответното НП. По делото не са ангажирани никакви доказателства за наличие на такова оспорване пред компетентните съдилища, при което някое от изброените НП да е било отменено с влязло в сила съдебно решение.

Ответният административен орган е съобразил всички релевантни обстоятелства и конкретните НП, въз основа на които се отнемат контролни точки, които правилно и подробно са описани в заповедта.

Обобщено, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и предоставените правомощия на ответника, съгласно Заповед № 251з-5684 от 07.10.2025г. на директора на ОДМВР-Бургас, съобразно т.1.8 от заповедта и в рамките на предоставените правомощия.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК. Индивидуалният административен акт съдържа необходимите мотиви, обосновали извода на административния орган, който я издава. Фактическите и правните основания за издаването и напълно се подкрепят от приобщения по делото доказателствен материал.

При тези констатации, процесната заповед е и материално законосъобразна, постановено в изпълнение на законовата цел, да се изземва свидетелство на водач, който няма никакви контролни точки, каквито обективни данни в случаят са налице, към датата на издаването на акта- 25.02.2026г. Предпоставка за изземване на свидетелството по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП е неизпълнението от страна на водача на задължението му по чл.157, ал.4 от същия закон да върне свидетелството в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, след отнемане на всички контролни точки, а при липсата на контролни точки не се и твърди водачът да е изпълнил това задължение.