Определение № 18883 от 20.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18883 гр. София, 20.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110141113 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищцата Б. М. Ка. срещу ответника „Вивус.бг“ ЕООД, както и по насрещния искове на последния, като първоначалната ищца предявява претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не е обвързана от сключения между страните Договор за кредит № 9668062002/10.04.2025 г. поради неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизит – посочване правилно на размер на годишния процент на разходите (ГПР) в текста на договора, евентуално – че е обвързана от договора без нищожните клаузи, уреждащи заплащане на такса за „бързо разглеждане“, които противоречат на закона – на забраната за начисляване на разходи за усвояване на потребителски кредит, а по насрещният иск дружеството иска осъждане на ищцата да му плати главницата по същия кредит в размер на 562,42 €, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от подаване на насрещния иск – 16.10.2025 г., до окончателното плащане.

Ищцата (за назоваване на страните по всички претенции съдът ще ползва в актовете си качеството им по първоначалния иск) твърди, че сключила с ответника Договор за кредит № 9668062002/10.04.2025 г., по силата на който получила 1100 лева със задължение да ги върне в срок от 30 дена, като бил уговорен ГПР от 49,70 %, а към договора било сключено и допълнително споразумение (което според ищцата е част от договора), в което било уговорено, че ищцата ще плати 226,94 лева за „бързо разглеждане“ на искането. Поддържа се, че последната такса представлява разход по кредита, който обаче не бил взет предвид при изчисляване на ГПР, поради което действителният размер на ГПР по договора не бил правилно посочен, и поради това в договора липсва реквизит по закон, което го прави напълно нищожен. При условия на евентуалност се поддържа, че таксата за „бързо разглеждане“ не се дължи, тъй като е за усвояване на кредита, като за това е забранено от закона да се начисляват разходи на потребителя, или въвежда разходи без покритие, които правят клаузата неравноправна. Същата противоречала и на добрите нрави, тъй като не е за реално предоставена 1 услуга. Поради това се иска уважаване на исковете. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Вивус.бг“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа, че ищцата сама била поискала и приела да получи услуга „бързо разглеждане“, с което кредиторът ангажирал допълнителен ресурс, за да отпусне кредита побързо. Поради това таксата не била част от услугите по договора и не следвало да се приема за релевантна за изчисление на ГПР. Иска се отхвърляне на иска.

Претендират се разноски. Възразява се срещу размера на адвокатското възнаграждение на ищцата като прекомерно.

С предявения насрещен иск ответникът по първоначалния иск „Вивус.бг“ ЕООД претендира платените на ищцата 1100 лева, независимо дали нейната претенция ще бъде уважена, тъй като при всички положения при прилагане на чл. 23 ЗПКр дължала да върне полученото.

В законоустановения срок е подаден отговор на насрещния иск от първоначалната ищца – Б. М. Ка., която поддържа доводите си за нищожност на договора. Дори при уважаване на насрещния иск претендира, че не дължи разноски по делото.

Съдът намира, че са предявени първоначални обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл.

26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, евентуално – чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, и насрещен иск по чл. 23 ЗПКр, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че ищцата е сключила с ответника Договор за кредит № 9668062002/10.04.2025 г., по силата на който получила 1100 лева със задължение да ги върне в срок от 30 дена, като бил уговорен ГПР от 49,70 %, а към договора било сключено и допълнително споразумение (което според ищцата е част от договора), в което било уговорено, че ищцата ще плати 226,94 лева за „бързо разглеждане“ на искането.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба и насрещната искова молба.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИС от отговора на насрещната исковата молба да се изпрати на ответното дружество.

НАСРОЧВА гражданско дело 41113 по описа за 2025 година на 2

Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 08 юни 2026 г. от 14:20 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез профилите си в ЕПЕП/ССЕВ.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявени са следните обективно съединени при условия на евентуалност първоначални искове:

1. отрицателен установителен иск за установяване на нищожност на договор за кредит поради липса на реквизити с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр;

2. положителен установителен иск за установяване на действителното съдържание на договор, като се изключат евентуално нищожни поради противоречие със закона – забрана за начисляване на такси за усвояване на кредит, клаузи – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, и предявен насрещен иск:

3. осъдителен иск за връщане на полученото по договор за кредит, независимо от действителността му, с правна квалификация чл. 23 ЗПКр.

Главният установителен иск се уважава, ако съдът установи, че е сключен договор за потребителски кредит, в който неправилно е посочен годишния процент на разходите или липсват реквизити – посочен лихвен процент на ден или лихвен процент.

Евентуалният иск се разглежда при отхвърляне на главния, като следва да се установи, че клаузите не са формулирани в съответствие с изискванията за справедливост и добросъвестност в оборота, като налагат тежест на потребителя, като няма да бъде уважен, ако ответникът установи индивидуално уговаряне на клаузите.

Осъдителният иск се уважава освен ако не се установи, че ищцата е върнала получените суми по кредита.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: Договор за кредит № 9668062002/10.04.2025 г., по силата на който получила 1100 лева със задължение да ги върне в срок от 30 дена, като бил уговорен ГПР от 49,70 %, а към договора било сключено и допълнително споразумение (което според ищцата е част от договора), в което било уговорено, че ищцата ще плати 226,94 лева за „бързо разглеждане“ на искането.

УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ

НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП е, че клаузите в договора за кредит не са договорени индивидуално.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: сключване на договор за потребителски кредит; уговорена 3 неустойка; посочения в договора ГПР; заплащане по кредита на сума в повече от главницата.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: правилно изчисляване на годишен процент на разходите в договора според формулата на ЗПКр; посочване на лихвен процент на ден; индивидуално уговаряне на клаузата за неустойка.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба и насрещната искова молба писмени доказателства.

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищцата – Б. М. Ка., че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4