Акт от 28.08.2019, Окръжен съд - Сливен

П Р О Т О К О Л гр. Сливен, 28.08.2019 година

СЛИВЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА при секретар Мария Тодорова и с участието на прокурор РУСИ РУСЕВ сложи за разглеждане ЧНД № 447 по описа за 2019 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Осъденото лице Н.В.Б., редовно призована, се явява лично.

За Началника на Затвора – гр.

Сливен, редовно призован, се явява ст. юриск.

С., редовно упълномощена, с пълномощно, което представя днес.

Окръжна прокуратура – гр. Сливен, редовно призована, се представлява от прокурор Р..

Съдът констатира, че молбата, по която е образувано настоящото производство е подадена от осъденото лице чрез от адв. В.П. ***. Адв. П. е редовно призована за днешното съдебно заседание, но не се явява.

Осъденото лице Б.: Желая делото да се гледа независимо от неявяването на адв. П.. Не желая служебен защитник.

Ще се представлявам сама по настоящото дело.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът НАМИРА, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по молба на осъденото лице Н.В.Б. с правно основание чл. 437 от НПК, вр. чл. 70 ал.1 от НК, с искане да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка на наложеното й наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 401/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Към молбата на осъденото лице е приложен препис от протокола от 19.03.2019 г. по НОХД № 401/2019 г. на Кюстендилски РС.

Постъпило е становище на

Началника на Затвора – Сливен, оценка на осъден правонарушител, индивидуална програма за въздействие и планиране на присъдата, както и личното досие на осъденото лице, водено в Затвора – Сливен.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

СТРАНИТЕ: Нямаме искания за отводи и по доказателствата.

СТ. ЮРИСК. С.: Съгласно разпореждането на съда, представям актуална справка за изтърпяната и неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода към днешна дата.

СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да се приемат доказателствата.

По доказателствата, съдът

О

П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените и приложени към молбата на осъденото лице писмени доказателствени материали, вкл. тези приложени от администрацията на Затвора – Сливен, както и представената в днешното съдебно заседание актуална справка за остатъка от наказанието.

СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.

Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене

ДАВА ХОД

П О С Ъ

Щ Е С Т В О:

СТ.ЮРИСК.С.: Поддържам становището на Н-ка на затвора. Към днешна дата е изпълнена само първата законова предпоставка, а именно придобито е формалното право за условно-предсрочно освобождаване. Останалите изисквания на закона не са изпълнени. Л.св.Б. е осъждана общо 2 пъти за шофиране в нетрезво състояние, което показва, че наложеното наказание по първата присъда не е постигнало целта на закона да се поправи и превъзпита, което е довело до повторно осъждане за същото деяние, извършено в изпитателния срок по първата присъда. Видно от доказателствата по делото осъдената е назначена на работа на външен обект, но отказва да работи. Предлагано й е да полага доброволен неплатен труд, което предложение също отказва. Това показва, че не проявява осъзната активност към трудовата дейност. Рискът от рецидив е среден и съществува риск от извършване на ново закононарушение в живота на свобода, предвид липсата на постоянна трудова дейност преди и след постъпване в затвора и неосъзнаване необходимостта от позитивна промяна. Налице са проблемни зони, подробно описани в становището, липсва достатъчна критичност, осъзнаване на вина и готовност за поемане на отговорност за собствените си действия. Предвид анализа на цялостното поведение на осъдената по време на изтърпяване на наказанието и приложените писмени доказателства по делото, както и за да бъде изпълнена целта на закона, в т.ч. и да се въздейства възпитателно и предупредително в обществото като цяло, моля да оставите без уважение молбата на л.св. Б. за условно-предсрочно освобождаване.

ПРОКУРОРЪТ: Също считам, че постъпилата молба на л.св. Б. е неоснователна. Няма спор, че същата има формално право, доколкото е изтърпяла 1/2 от наложеното й наказание. От представеното становище от затворническата администрация е видно, че не се съдържат достатъчно доказателства за нейното поправяне. Доколкото считам, че това становище е коректно и обосновано представено, моля то да послужи като доказателства при вашето определение. За неоснователността на молбата аз лично намирам и две противоречия с основни правни институти. Това е института на условното предсрочно освобождаване. Остатъкът е 20 дни. Считам, че допускането на едно условно-предсрочно освобождаване при остатък от 20 дни, обезсмисля института на условното предсрочно освобождаване. Но по-същественото, което считам, че противоречи с разпоредбите на НК, предвид това, че наложеното наказание е било 3 месеца лишаване от свобода. Това е минималния срок за изтърпяване на едно наказание лишаване от свобода. Т.е. законодателят е предвидил, че в случай на извършено престъпление минималният срок, с който трябва да бъде понесено, с всички последствия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода, не следва да бъде по-малък от 3 месеца. Допускането на условно-предсрочно освобождаване в настоящия случай би означавало слизане под тази законова граница. Моля за вашето определение, с което да отхвърлите молбата на л.св. Б..

Съдът ДАВА право на лична защита на осъдената:

ОСЪДЕНАТА Н.Б.: Искам да отбележа, че нямам никакви констатирани нарушения на правилника за реда и дисциплината на лишените от свобода в затвора, защото такъв няма, не съм запозната, не съм подписвала. Изброени са негативи, тук се цитира, че съм отказала работа. Бях назначена на работа във фирма „Лемприер” и освободена, без обяснения, или по-скоро обяснението беше, че имам „леко” поведение на работното си място.

Въпреки това, ме назначават на друга външна бригада, в друга фирма, където аз отказах да работя, защото щеше да се получи същото. Налице е тенденциозно отношение към мен. Предложиха ми доброволен труд да работя в най-голямата горещина навън, да копая. Аз съм хипертоник, затова отказах. Въпреки всичко, ежедневно полагам доброволен, но не задължителен труд в общежитието, като хигиенизирам двора, грижа се за цветята в сградата. Имам идеални изпълнения, касаещи хигиената в стаята, изпълнение на задължението си като дежурен по коридор, тоалетна и умивалник. Не виждам причина, поради която да не бъда освободена. Всичко това не е свързано с поправяне за нарушението, което съм извършила и за което търпя наказание вече 5 месеца.

Съдът ДАВА право на последна дума на осъдената.

ОСЪДЕНАТА Н.Б.: Искам съда да вземе предвид, че ако имаше нарушение, щях да имам дисциплинарно наказание. Като се има предвид с какъв контингент се налага да живея, няма да споменавам. Имайки предвид миналото ми на директор на училище с общежитие за социално слаби деца.

Относно моята поправка, въпросните госпожи няма какво да искат от моя страна за поправка. Взела съм си поука. Разбрах, че съм допуснала детска грешка, но след като съдът е преценил, че ми се полага минимума наказание, не виждам причина да ми бъде отказано дори една седмица предсрочно освобождаване, за това, че вие вземате отношение към всеки случай единично, а не за всички като цяло. В заключение ще кажа, че дори на индивидуалния ми план пише „разведена”. Аз съм омъжена щастливо, с 27 годишен брак.

Съдът се ОТТЕГЛИ на съвещание.

Съдът, след съвещание и след като се запозна с приобщените доказателства, като взе предвид становището на страните, намира следното:

Производството е правно основание чл. 70, ал.1 от НК и се развива по реда на чл. 437 ал.2 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на осъдената Н.В.Б., в която се твърди наличие на предпоставките на чл. 70, ал.1 от НК. Направено е искане осъдената да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

Постъпило е писмено становище от заместник на Началника на Затвора гр. Сливен, в което са посочени осъжданията и наложените наказания на лишената от свобода Б..

Изчислено е, че към 06.08.2019 г. осъдената е изтърпяла 1 месец и 19 дни от последно наложеното й наказание 3 месеца „лишаване от свобода“, като й остава за изтърпяване 1 месец и 11 дни. В становището е застъпена теза за необходимостта от продължаване на поправителното въздействие по отношение снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите. Предлага се да бъде оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на Н.В.Б..

В с.з. пред настоящия състав осъденото лице поддържа молбата и направеното искане за условно предсрочно освобождаване.

Представителят на Началника на Затвора – гр. Сливен счита искането за неоснователно.

Прокурорът взема становище да не бъде уважавана подадената молба.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното.

Осъдената

Н.В.Б. е с българско гражданство, родена в Кюстендил, с постоянен адрес ***, с висше образование по педагогика. Осъждана е с ефективно изтърпяване на наказания “лишаване от свобода” за извършени престъпления по чл.343б ал.1 и ал.2 от НК.

В Затвора – Сливен търпи първоначално наказание 3 месеца “лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 454/2016 г. по описа на Районен съд – Кюстендил за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

Изпълнението на наказанието е осъществено в периода 01.04.2019 г. – 18.06.2019г.

От 18.06.2019 г. осъденото лице търпи наказание в размер на 3 месеца “лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 401/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, за престъпление по чл. 3436, ал. 2 от НК.

Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. 28.08.2019 г. осъдената е изтърпяла фактически 2 месеца и 10 дни. Остатъкът за изтърпяване към 28.08.2019 г. е в размер на 20 дни.