Решение № 175 от 08.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Русе, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200028 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК: 202920330, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Олимпи Панов“ № 14, комплекс „Евас“, вх. „Б“, ет. 4, чрез адв. Н. С. от АК – Русе със съдебен адрес гр. Русе, ************, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8506316854, с който на жалбоподателя му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалвания електронен фиш за неправилен, незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, за него се явява упълномощеният защитник адв. Н. С. от АК – Русе, която поддържа жалбата по изложените в същата съображения, моли за нейното уважаване както и наказващият орган да бъде осъден да заплати сторените от доверителя му 1 разноски.

Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призовани, не изпращат представител. Постъпило е становище от юрк. Д. Й., с което излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, моли електронният фиш да бъде потвърден и претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 18.12.2025 г. чрез куриер, при положение че електронният фиш е бил връчен на нарушителя на 10.12.2025 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № ********** е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК: 202920330, за това, че на 25.04.2023 г., в 16,03 ч., влекач марка „Мерцедес Актрос“, с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, с ремарке, с общ брой оси 5 и обща технически допустима маса на състава 44 000 кг, в община Русе, при движение по път I-2 км 16+378 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се движил без валидна маршрутна карта или без валидна тол декларация за преминаването по тол сегмент № 1000201512, поради което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Нарушението било установено с устройство № 40332, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I-2 км 16+378.

Съдебният състав намира, че така определеното от наказващия орган административно наказание се явява непропорционално спрямо тежестта на нарушението. Наличието на санкционна норма, предвиждаща наказание в абсолютен (фиксиран) размер от 2 500 лв., противоречи на принципа за пропорционалност на правото на Европейския съюз и в частност на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Принципът за 2 пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело C-210/10, т. 23). В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат поточни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. Така, при приложение на принципа на пропорционалност (което приложение следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение на СЕС по дело С384/17 ) и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици цел, която неблагоприятните последици надхвърлят – в този смисъл е Решение № 1114/01.04.2024 г. по КАНД № 62/2024 г. на АдмС-Русе. Чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция) невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин разстояние като местоизвършване на нарушението, вместо да го фиксира в една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса.

Налице е и постановено Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., където според т. 57 чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Видно от приложеното становище на отдел УИСИ в НТУ, АПИ, бордовото 3 устройство, асоциирано с ППС с рег. № **** не е предавало данни за целия ден на нарушението. Въпреки това в електронния фиш е посочено, че на основание чл. 10б, ал. 5 ЗП жалбоподателят дължи, независимо от предвиденото парично наказание за извършеното нарушение, и такса в размер на 119 лв., която представлява такса за разстояние, съответстващо на найдългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа или „максимална тол такса“. Щом наказващият орган приема, че максимално за един ден ППС с такива характеристики може да измине само разстояние, при което дължима ще е сумата от 119 лв., то тогава дължимата сума за реално изминатото разстояние с такова ППС не може да надвишава същата и това се потвърждава и от предвидената в чл. 27, ал. 1 от действащата към датата на нарушението Тарифа за таксите, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., обн., ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г., които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, такса от 0,10 лв. за километър за ППС с такива характеристики. Така предвидената имуществена санкция в размер на 2 500 лв. надвишава с близо 21 определената в чл. 29, ал.

1 от Тарифата максимална такса за изминатото разстояние. Така едновременно с дължимостта на т.н. „максимална такса“ нарушителят бива и допълнително наказан със санкция, многократно надвишаваща размера на таксата, поради което наложената имуществена санкция в размер на 2 500 лв. се явява крайно непропорционална и несъответстваща на принципите на правото на Европейския съюз. Този извод на съда не се разколебава и в случаите, когато се установява, че бордовото устройство е било изключено през други периоди, доколкото не е установено, че МПС е било действително управлявано, а дори и да е имало такова движение, то съгласно чл. 179, ал. 3д ЗДвП многократното движение по платената пътна мрежа, без да е заплатена съответната такса, извършено в рамките на деня, се третира като едно единствено нарушение - т.е. движението по платената пътна мрежа в останалите дни, извън датата на процесното деяние, не могат да бъдат третирани като отегчаващи вината обстоятелства, доколкото наказващият орган е длъжен да предприеме съответните административни и санкционни действия за тяхното преустановяване.

Предвид гореизложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.

4

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски. Според чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните в производството имат право на присъждане на разноски съобразно правилата на АПК и по-конкретно съобразно субсидиарното прилагане на чл. 78 ГПК съгласно чл. 144 АПК. Дружеството жалбоподател е представил договор за правна защита и съдействие, сключен с процесуалния му представител – адв. Н. С., в който е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 300 лв., платено в брой, поради което този разход се явява доказан. Липсва изявление от наказващия орган касателно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но същото така или иначе е под минимално установения размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за ВАР.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8506316854, с който на „ПЪТИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК:

202920330, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Олимпи Панов“ № 14, комплекс „Евас“, вх. „Б“, ет. 4, му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище в гр. София, пл. „Македония“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на "ПЪТИНЖЕНЕРИНГ" АД, ЕИК 202920330, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Олимпи Панов“ № 14, комплекс „Евас“, вх. „Б“, ет. 4, сумата от 300 лв. – разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Русе.

РЕШЕНИЕТО да се СЪОБЩИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Сектор „Контрол и правоприлагане“ – Русе на адрес гр. Русе, ул. „Отец Паисий“ № 5.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5