Акт от 04.02.2021, Административен съд - Сливен

Решение № 5 гр.

Сливен, 04.02.2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА

ДИНЧЕВА

При участието на секретаря НИКОЛИНКА

ЙОРДАНОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА касационно административно-наказателно дело № 194 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Е.П.В. чрез адв.М.К. *** против Решение № 260050 от 24.09.2020 год. постановено по АНД № 412/2020 год. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0804-003338 от 18.12.2019 год. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР Сливен, с което на Е.П.В. за нарушение на чл. 104б, т. 2 и чл. 139, ал. 1, т.4 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 5, пр. 3 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 50 лева.

В жалбата касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Счита, че не е извършил нарушението, тъй като е използвал пътя по предназначение. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, което е попречило да организира защитата си. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено.

В съдебно заседание касационният жалбоподател редовно призован не се явява. Представлява се от адв.К., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че извършването на обратен завой не е забранено. Извършените действия от лицето не попадали под нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Счита, че неправилно е приложена разпоредбата на закона.

Ответникът по касационната жалба –

Областна дирекция на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Сливен дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка на 23.11.2019 год. Е.П.В. управлявал лек автомобил "Субару Импреза" с рег. № ******** в г.С., на б.“П. Х.“ в 00: 48 часа като водачът използвал пътя отворен за обществено ползване не в съответствие с неговото предназначение, а като блокирал задните колела на МПС го принуждавал да преплъзва гумите си и да се върти около оста си. Полицейските служители го спрели и установили, че предните гуми на автомобила са износени до гладкост. За констатираното от служители на РУ Сливен на жалбоподателя е съставен АУАН № GA24262/23.11.2019 год., с който деянията били квалифицирани като нарушения по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т.4 от ЗДвП. Актът му бил предявен, който след като се запознал със съдържанието му го подписал. Въз основа на съставения АУАН на 18.12.2019 год. е издадено НП № 19-0804-003338, с което на лицето са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 50 лева.

За да потвърди обжалваното НП

Районният съд след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства е приел за установено, че жалбоподателят В. е извършил описаните в НП нарушения. От писмените и гласни доказателства е установено, че на посочената в акта дата водачът преминавайки по б.“П. Х.“ в г.С. е приплъзнал гумите на автомобила и по този начин чрез така наречения „дрифт“ е направил два кръга, продължил е пътя си и след това отново е направил тази маневра. Установено е също така, че гумите на автомобила били износени до гладкост, което било неизпълнение на задължението разписано в чл.139, ал.1, т.4 от ЗДвП, а именно движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1 март, тъй като проверката е извършена на 23.11.2019 год. Районният съд е изложил обосновани съображения за неоснователност на наведените от жалбоподателя доводи. Направил е изводи, че АУАН и НП са процесуално и материално законосъобразни и че при издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че наложените наказания са определени съобразно закона.

Изводите на Районния съд са правилни.

Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

С оглед събраните по делото доказателства районният съд правилно и обосновано е приел, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно с обжалваното НП. От доказателствата по делото е установено, че административните нарушения, за които жалбоподателят В. е санкциониран са извършени. От контролните органи е констатирано, че жалбоподателят е управлявал на посочената дата, място и час процесното МПС по описания в АУАН и НП начин. Установено е също така, че гумите на автомобила били износени до гладкост. Нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3, която в разглеждания случай е приложена законосъобразно от наказващия орган с налагане на наказания в предвидените от разпоредбата вид и размер, както правилно е приел и районният съд. Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя и за извършеното нарушение по чл. 139, ал. 1, т.4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с гуми предназначени за зимни условия или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 mm през периода от 15 ноември до 1 март като се има предвид, че нарушението е извършено на 23.11.2019 год.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не е извършил административното нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и че е направил обратен завой, а автомобилът е поднесъл, което се дължало на износените гуми. Недоказано остава и твърдението, че не е правил кръгове с автомобила си. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод в подкрепа на тази теза. Видно от свидетелските показания на разпитаните по делото служители на ОД на МВР Сливен същите са наблюдавали известно време автомобила на жалбоподателя и са констатирали, че въртенето на гуми и приплъзването са се повторили няколко пъти. Едва след като са установили тези повтарящи се действия от страна на лицето полицаите са последвали автомобила и са го спрели за проверка. Правилно районният съд не е дал вяра на свид.К., който е пътувал заедно с жалбоподателя, тъй като неговите показания коренно се различават от тези на служителите на ОД на МВР и се възприемат като защитна теза на водача.

Съгласно специалната норма на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения на 23.11.2019 год. АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Следователно АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.

По изложените съображения Районният съд правилно е потвърдил НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Сливен Р

Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260050 от 24.09.2020 год. постановено по АНД № 412/2020 год. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: