Решение № 332 от 05.12.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Шумен, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20243630201889 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 7721361 на ОДМВР - Шумен, с който на М. В. Й.-П., ЕГН ********** от гр.Варна, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на издадения ЕФ, поради което жалбоподателката моли същият да бъде отменен. Не се оспорва нарушението. Излагат се доводи, че неправилно е определен субектът на нарушението, доколкото жалбоподателката се явява ползвател на автомобила, а не собственик. Намира, че ЕФ може да бъде издаден само на собственика или лицето, на което е предоставено управлението на автомобила като счита, че не е налице идентичност между лицето вписано в регистрационния талон като ползвател и лицето, на което е предоставено управлението на автомобила. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява. Явява се процесуален представител – А.А. от АК – Варна, който поддържа жалбата. В съдебно заседание не излага допълнителни доводи. Моли за присъждане направените в производството разноски.

Процесуалният представител на АНО, редовно призован, намира жалбата за неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден. Намира, че правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката, предвид обстоятелството, че е вписана като ползвател в регистрационния талон на автомобила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 03.07.2023г. в 16.33 часа в обл.Шумен, на път I - 2 км.99+840 /разклон за с.Звегор/ с АТСС „ARH CAM S 1“, при максимално допустима скорост – 60км/ч., въведена с пътен знак В26, била засечена скорост на движение на МПС - л.а. “РЕНО КАПТЮР Е ТЕХ ПЛЪГИН ХИБРИД“ с рег. № В 9861 ТМ - 76 км/ч. При направена справка било установено, че собственик на автомобила е А.Д.А. и вписан ползвател - жалб. М. В. Й.-П., ЕГН ********** от гр.Варна. За заснето нарушение, от ОДМВР – гр.Шумен бил издаден 1 електронен фиш серия „К” № 7721361, в който при текстовото описание на нарушението са посочени дата, час и място на извършване, пътния знак, с който е въведено ограничението, техническото средство, с което е установено, разрешената скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на движение от 73 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването, превишението от 13 км/ч. Посредством същия, на жалб. М. В. Й.-П., ЕГН **********, в качеството й на ползвател, на основание чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОДМВР – гр.Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени и възражения в срока по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено доказателство - снимка. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания делото свидетел, тъй като същият пресъздава това което е възприел непосредствено. Приложените по делото писмени доказателства съдържат информация кореспондираща изцяло с показанията на свидетеля.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място. Доказан е фактът на извършване на нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП. В ЕФ правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при измерването. Посочена е също така максимално допустима скорост – 60км/ч., пътния знак, с който е въведена.

Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно видно от представения Протокол от проверка №133-СГ-ИСИС/09.11.2022г. на БИМ. С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП, санкционирано с процесния електронен фиш.

Съгласно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП ЕФ се издава по образец утвърден от министъра на вътрешните работи и изчерпателно са посочени данните и реквизитите, които трябва да съдържа. Процесният ЕФ е издаден съобразно утвърдения образец и отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП касателно данните, които трябва да съдържа. Словесно и цифрово е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен ЕФ и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено.

Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Според приложените писмени доказателства, като ползвател на превозното средство към датата на нарушението е била вписана жалб. М. В. Й.-П., ЕГН **********. Възможността за такова вписване е предвидена в чл.4 ал.3 от Наредба №I - 45/2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Съгласно посочената разпоредба, физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика. С оглед установеното вписване на жалбоподателката като ползвател на превозното средство, в случая следва да намери приложение разпоредбата начл.188 ал.1 изр.1 предл. второ от ЗДвП, в която е предвидено, че този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Съгласно съдебната практика вписването на ползвател постига последиците на представяне на декларация от собственика в производството по чл.189 ал.4 8 от ЗДвП. Предвид специалния характер на производството по издаване на ЕФ, 2 установяването на извършителя на нарушението е регламентирано в процедурата по чл.189 ал.4 - 8 от ЗДвП, във връзка с чл.188 от ЗДвП. Жалбоподателката не се е възползвала от възможността да подаде декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП.

Съдът намира, че правилно е определен субектът на нарушението. Доколкото жалбоподателката е вписана като ползвател, правилно е била ангажирана отговорността й посредством издадения Електронен фиш серия „К” № 7721361 на ОДМВР – Шумен.

Норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП установява различна максимална скорост на движение на ППС в населено място, извън населено място, на автомагистрала и на скоростен път, съобразно тяхната категория. Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП установява възможност за въвеждане на ограничения на скоростта различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДвП, с пътен знак. В настоящата хипотеза административно – наказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за това, че не се е съобразила с наличието на пътен знак, установяващ ограничение на максимално допустима скорост до 60 км/ч.,извън населено място, което е нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП. В ал.2 на чл.21 от ЗДвП освен, че е въведен друг начин за ограничение на скоростта - с пътен знак, когато ограничението на скоростта е различно от хипотезите на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е въведено и изрично дължимо поведение за всички водачи на МПС, а именно скоростта, която не трябва да се превишава, независимо от категорията на ППС.

Правилно е квалифицирано нарушението, което е било осъществено по чл.21 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП и правилно е санкционирано на основание на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, предвиждащ административно наказание глоба в размер на 50 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място от 11 до 20 км/ч.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателката за присъждане на разноски в производството е неоснователно.

Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото, доколкото ЕФ не е отменен и е осъществено процесуално представителство по делото от И. С. – гл. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, делото не се отличава с правна или фактическа сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в минимален размер – 80 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №

7721361 на ОДМВР - Шумен, с който на М. В. Й.-П., ЕГН ********** от гр.Варна, на основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2, във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА М. В. Й.-П., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

3