Определение № 48 от 12.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. Пловдив, 12.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20245000500483 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.723/27.01.2025г. от адв.И. Д. като пълномощник на П. А. Н. и М. В. Н. за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно Решение №245 от 27.12.2024г. в частта му за разноските, с която на Н. са присъдени такива за адвокатско възнаграждение от 7200лв. с ДДС за въззивното производство вместо 12120лв., както и в частта му, с която е оставено без уважение искането на Н. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв за първоинстанционното производство и искането на Н. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв за въззивното производство, като такива възнаграждения бъдат присъдени с ДДС в полза на Адвокатско дружество „Д. П. и Б.“ съответно в размер на 12120лв. и на 12086,11лв. Изложени са доводи заплатеното за въззивното производство от Н. адвокатско възнаграждение от 12120лв. с ДДС да съответства на минимума по чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на разпоредбата на чл.36,ал.2 от ЗАдв, както и на обема на извършените от ълномощника действия, поради което да не е налице основанието по чл.78,ал.5 от ГПК за 1 присъждане на тези разноски в по-нисък размер. Поддържа се уговорка за предоставяне на безвъзмездна правна помощ да се съдържа в представените списъци за разноските.

Ответникът по молбата К. е депозирала чрез процесуалния представител Н. Н. – главен инспектор в Т - П, писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение.

Молбата е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК за касационно обжалване на въззивното решение от легитимирани лица – жалбоподателите, поради което се явява допустима.

С постановеното по настоящото дело въззивно Решение №245 от 27.12.2024г. е отменено изцяло първоинстанционното Решение №260006 от 19.04.2024г., допълнено в частта му за разноските с Определение №260041 от 16.08.2024г., по гр.дело №2454/2018г. на Окръжен съд-Пловдив и вместо това предявените от К. против П. А. Н. и М. В. Н. искове за отнемане на незаконно придобито имущество са отхвърлени. С оглед промяната на резултата и отхвърлянето на исковете е прието, че на ответниците се дължат разноски, каквито Н. е заплатил за първоинстанционното производство в общ размер от 858,20лв. за депозити за вещи лица и банкови такси, а за въззивното е заплатил държавна такса от 2711лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 12120лв. с ДДС, за прекомерност на което въззиваемата К. е заявила възражение по чл.78,ал.5 от ГПК, прието за основателно при съобразяване с неприложимостта на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните възнаграждения, с оглед постановеното Решение от 25.01.2024г. по дело С438/22г. на СЕС, и с конкретните обстоятелства по делото, като разноските за адвокатско възнаграждение са намалени на 7200лв. с ДДС. Относно претендираното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв за първоинстанционното производство за защитата на Н. и за въззивното производство за защитата на Н. е прието от тяхна страна да не са били представени договори за правна защита и съдействие, в които да е било уговорено оказване на безплатна такава в някоя от хипотезите чл.38,ал.1,т.1т.3 от ЗАдв, нито страните са направили изявления в такава насока при подписване на пълномощното или в друг изходящ от тях документ, включително устно пред съда, а да са били представени единствено подписани от пълномощника списъци на разноските, поради което и тъй като Н. е 2 заплатил адвокатско възнаграждение за въззивното производство, а защитата на Н. е идентична на неговата като задължителни необходими другари, да не са налице условията на чл.38,ал.2 от ЗАдв за присъждане на адвокатски възнаграждения за безплатна адвокатска помощ.

Във връзка с доводите на молителя Н. за липса на основание разноските за заплатеното от него за въззивното производство адвокатско възнаграждение да бъдат намалени от 12120лв. с ДДС на 7200лв. с ДДС съдът поддържа изразеното си становище за неприложимост на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на която същият се позовава в молбата си. Изискването на чл.36,ал.2 от ЗАдв размерът на договореното адвокатско възнаграждение да бъде справедлив и обоснован, какъвто се поддържа да е уговореният в случая, се отнася до договарящите, но не обвързва насрещната страна по делото, с оглед правото й на оспорването му при условията на чл.78,ал.5 от ГПК. Отчитането на положения от пълномощника труд, на който се акцентира в молбата, свързан с изготвяне на въззивната жалба, явяване в единственото проведено във въззивното производство открито съдебно заседание, в което нови доказателства не са събирани, и изготвянето на писмена защита, не променя извода за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв за безплатно оказана адвокатска помощ по делото изисква представяне на доказателства за постигане на такава уговорка между страната и упълномощения от нея адвокат и то в някоя от хипотезите на чл.38,ал.1,т.1-т.3 от ЗАдв. За да се приеме наличието на такава не е достатъчно изявлението на адвоката, включително съдържащото се в подписания от него като пълномощник списък на разноските. Необходимо е или да се представи договор или друг документ, изходящ от страната, в който се съдържа нейно изявление в тази насока или такова да е направила устно пред съда. В такава насока са Определение №3943 от 26.08.2024г. по ч.гр.дело №1869/2024г. на ВКС, Определение №191 от 16.01.2024г. по ч.гр.дело №2447/2023г. на ВКС. В случая подобни доказателства не са представени, нито в молбата се сочи основание по чл.38,ал.1 от ЗАдв за предоставяне на безплатна адвокатска помощ при положениие, че за въззивното производство за ответника Н. оказаната такава е възмездна и за нея е заплатено от него адвокатско 3 възнаграждение.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на молбата за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, която като такава следва да се остави без уважение.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.723/27.01.2025г. от П. А. Н. и М. В.

Н., чрез пълномощника им адв.И. Д., за изменение на Решение №245 от 27.12.2024г., постановено по в.гр.дело №483/2024г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4