Решение № 5742 от 12.12.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 5742

Пазарджик, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20257150700584 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на Ф. М. Ч., [ЕГН], от с. Ч., Община Велинград, обл. Пазарджик, ***, срещу Ревизионен акт № Р-16001624003792-091- 001 от 04.02.2025г. издаден от З. Д. В. на длъжност началник на сектор, като орган възложил ревизията и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 121 от 17.04.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който спрямо Ф. М. Ч. е определена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Ф и М-10“, ЕООД, ЕИК: *********, както следва: отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г. в размер на 716,07 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 528,17лв.; отговорност за държавно обществено осигуряване - за осигурители, за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2020 г. в размер на 1695,00лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 1249,44 лв.; отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2020 г. в размер на 1830,83лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 1260,76 лв.; отговорност за Универсален пенсионен фонд - за осигурители за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2020 г. в размер на 427,80 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 315,45лв.; отговорност за данък върху добавената стойност за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г. в размер на 4 291,39 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 2 206.77 лв.; отговорност за корпоративен данък за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г. в размер на 1 270.67 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 416.21лв. общо определени задължения в размер на 10231,76 лв. и лихви за просрочие в общ размер на 5976,80лв.

3. Възразява се, че определените с оспорения ревизионен акт задължения за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са погасени, поради изтичане на давностния срок, с оглед на факта, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624003792-020-001 от 30.07.2024г.

Поддържа се, че вноски за ДОО в размер на 50.97 лева; вноски за здравно осигуряване в размер на 427.77 лева и „… задължения за принудително събиране на публични вземания в размер на 16 014.92 (шестнадесет хиляди и четиринадесет лева и деветдесет и две стотинки) лв. ….“, са погасени чрез извършени плащания от жалбоподателката.

Твърди се, че част от процесните задължения към бюджета са били предмет на предходен Ревизионен акт № Р-16001319005996-091- 001 от 16.1 1.2020г. издаден от В. П. А. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията. Въпросния ревизионен акт е бил обявен за нищожен с влязло в сила Решение 476 от 19.07.2023г., постановено по адм. дело № 622 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022 г.

Счита се, че при постановяване на процесния ревизионен акт, не са спазени указанията на контролния в йерархията на администрацията орган, дадени в решението с което е отменен предходния Ревизионен акт № Р-16001323007124-091-001 от 04.04.2024г. издаден от З. Д. В. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ф. Г. К. на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията.

Твърди се, че в случая не са налице предпоставките предвидени в чл. 19 от ДОПК за ангажиране на отговорността на жалбоподателката в качеството ѝ на физическо лице.

Счита се, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, доколкото, при постановяване на ревизионния акт, не са обсъдени направените от жалбоподателката възражения срещу съставения в хода на ревизията ревизионен доклад.

Според жалбоподателката, органите по приходите необосновано приемат, че в случая е налице безвъзмездно отчуждаване на имущество, тъй като тегленето на парични суми от банкови сметки не съставлява разпоредителка сделка с имущество. В този контекст се счита, че „….Дори и да се приеме, че тегленето на суми от банковата сметка на „Ф и М- 10“ ЕООД от третото лице М. Ч. е извършено със знанието ми и получател по тези суми съм именно аз, като едноличен собственик на капитала на дружеството през този период, в хода на ревизията не е установена последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно намаляването на имуществото да е довело до невъзможността да се съберат задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски…..“. Възразява се, че в случая няма констатации, как органите по приходите са обосновали извода за несъбираемостта на задълженията на дружеството за процесния период; няма извършен анализ на имущественото състояние на дружеството и няма информация за предприети действия за събиране на задълженията първо от самото дружество. Твърди се, че дружеството има вземане от община Велинград, което гарантира събираемостта на определените с акта задължения. В писмената защита по същество на спора са изброени, моторни превозни средства, собственост на дружеството, които също обезпечават процесните публични вземания.

Твърди се, че Протокол № Р-16001624003792-П73- 002 от 06.01.2025г.; Протокол № П-16001323114650-073-002 от 14.12.2023г.; Протокол № П- 16001318213386-073-002 от 26.11.2019г. не са били връчени на жалбоподателката.

Счита се, че определените с ревизионния акт задължения не са правилно изчислени по размер, както и че в хода на ревизията на са установени всички относими по въпроса факти и обстоятелства.

В писмената защита по същество на спора се въвежда твърдение за нищожност на административния акт, като се оспорва валидността на електронните подписи, положени на заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт.

Иска се ревизионния акт да бъде отменен, като се присъдят сторените разноски по производството.

4. Национална агенция за приходите, Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Б. М. е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив. В представените писмени бележки са изложени подробни мотиви относно валидността и правилността на обжалвания ревизионен акт и са обсъдени наведените от жалбоподателя възражения.

Счита се, че в случая е впълнота осъществен, фактическия състав възведен в чл. 19 от ДОПК, като в представената по делото писмена защита са развити подробни съображения в тази насока. Счита се, че данните съдържащи се в заключението по назначената съдебно икономическа експертиза са неотносими към текущия правен спор.

Поддържа се, че заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт са валидно подписани с квалифицирани електронни подписи от органи по приходите, снабдени със съответните за това правомощия.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 2200,00 лв.

ІІ. За допустимостта :

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в прежде посочената негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно- осигурителна практика” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За процедурата :

6. Със Заповед № Р-16001323007124-020-001 от 04.12.2023 г.(л. 894, том ІV), издадена от З. Д. В., на длъжност началник на сектор в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, е сложено в ход ревизионно производство по отношение на Ф. М. Ч., [ЕГН], от с. Ч., Община Велинград в предметния обхват на която е включено установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на „Ф и М-10“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, [улица], както следва : задължения за корпоративен данък, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения и за данък върху добавената стойност за периоди за от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г.; задължителни осигурителни вноски за ДОО - за осигурители; задължителни вноски за здравно осигуряване – за осигурители и задължителни вноски за Универсален пенсионен фонд - за осигурители, за периоди от 01.12.2017 г. до 31.12.2020 г. Според нарочно съставената разписка(л. 897, том ІV), заповедта е връчена на нейният адресат, чрез пълномощника на М. Ч.( пълномощно – л. 903), на 05.12.2023 г. Със Заповед № Р-16001323007124-020-002 от 27.02.2024 г.(л.973), срока за извършване на ревизията е продължен до 05.04.2024 г.

В хода на това ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад № Р-16001323007124-092-001 от 14.03.2024 г.(л. 1029, том V), а въз основа на него е издаден Ревизионен акт № Р-16001323007124-091-001 от 04.04.2024 г.(л. 1111). Ревизионния акт е бил обжалван по административен ред и изцяло отменен с Решение № 328 от 22.07.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, като преписката е върната за извършване на ново ревизионно производство. Констатациите на контролния административен орган са били, че в хода на ревизионното производство не е установено в какво точно се състои укриването на факти и обстоятелства от страна на Ч., по отношение на подаваните спрямо дружеството справки декларации по ЗДДС, и годишни данъчни декларации по ЗКПО и декларации обр. 6; не е установен също така момента в който е настъпила невъзможността, задълженията на дружеството за преки и косвени данъци и задължителни вноски да бъдат събрани; не е извършен фактическо установяване и анализ на движението по банковите сметки на дружеството.

7. Повторното ревизионно производство е възложено със Заповед № Р-16001624003792-020-001 от 30.07.2024 г.(л.. 311), издадена от З. Д. В., на длъжност началник на сектор в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите. Предметния обхват на ревизията е идентичен с този, определен с първоначалната заповед за възлагане на ревизия. Правомощията по осъществяване на ревизионното производство са възложени на В. И. К. (ръководител на ревизията) и Г. А. Б., съответно главен и старши инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив.

С последващи Заповеди № Р 16001624003792-020-002 от 05.11.2024 г. и № Р-16001624003792-020-003 от 04.12.2024 г. (л. 430, л. 520) на същия орган по приходите, срока за извършване на ревизията е продължен до 06.01.2025 г.

8. В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001624003792-092-001 от 10.01.2025 г., като въз основа на него, от З. Д. В. на длъжност началник на сектор, като орган възложил ревизията и В. И. К. на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията е издаден процесния Ревизионен акт № Р-16001624003792-091- 001 от 04.02.2025г.

9. С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г.; № РД-09-789 от 13.05.2022 г. и № РД-09-518 от 22.03.2024 г. на директора на ТД на НАП, Пловдив, с която такива са предоставени персонално на началник сектор Г.; Заповед № РД-09-3377 от 22.11.2024 г. на директора на ТД на НАП, Пловдив, с която на гл. инспектор Киприна са предоставени правомощия на ръководител екип.