Решение № 1816 от 23.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1816 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330114292 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Ищцата А. К. И. твърди, че е закупила товарен автомобил „***“ в *** на ***г., като впоследствие го докарала в Република България и се опитала да го регистрира в КАТ ***. По причина, че постоянният й адрес бил в друг областен град /***/, на ищцата било обяснено, че не може да регистрира превозното средство в това подразделение на КАТ. Тъй като не разполагала с време, защото се налагало да се прибере спешно в ***, ищцата се принудила да състави нов договор за продажба с ответника. В него било посочено, че е сключен на ***г. в гр. ***, *** както и, че по силата на същия ищцата е закупила от ответника процесния микробус. След подписването на този договор, което станало с цел да може да бъде регистрирано превозното средство, ищцата предала на ответника документите, намиращи се у нея, включително и договора от ***г., по който тя била купувач. Впоследствие ответникът бил регистрирал микробуса на свое име и отказвал на ищцата да върне същия, въпреки че бил признавал и пред трети лица, че моторното превозно средство било на нейно.

Предвид това се иска да бъде признато по отношение на ответника, че ищцата е собственик на вещта, както и да бъде осъден същия да предаде владението върху нея.

Ответникът И. Ж. И. оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Твърди, че ищцата и *** работели в ***, като през 2018 г. решили да се приберат в България. Ответникът ги бил помолил да му потърсят по-евтина кола, а *** 1 казал, че ще купи бус и ще му го подари. Твърди да е регистрирал процесния автомобил, като е представил необходимите документи, които ищцата и *** му били предоставили за тази цел. Счита иска за неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

Според представеното по делото заявление №***/***г. на тази дата ответникът И. Ж. И. е представил за регистрация в КАТ *** превозно средство – товарен автомобил марка „***“ с рама № ***. При регистрацията са били предадени регистрационни табели от *** с номер ***, като автомобилът е получил български регистрационен номер *** /лист 65/. Представена е декларация от И. от ***г. в която е посочено, че е закупил автомобила на ***г. в ***, гр. *** от А. И., както и че превозното средство е влязло в Република България на ***г. /лист 67/. Видно е от изпратените от КАТ документи по преписката, че е за установяване на собствеността е представен от ответника договор за продажба от ***г. съставен на немски език / лист 66/. Същият договор е представен и с исковата молба, но вече придружен от превод на български език, като от съдържанието на превода, който не е оспорен от ответника, е видно, че купувач е ищцата А. И., а ответникът И. И. фигурира в него като продавач на въпросния автомобил / лист 17 и 18/ . В заявлението ответникът се е вписал като собственик, като на негово име бил издаден регистрационен талон / лист 72/.

Установява се от представената по делото преписка, че при регистрацията на процесния автомобил в КАТ ***, е бил представен също регистрационния талон от ***, в който е записано, че на ***г. процесният автомобил е бил регистриран с номер *** на името на ищцата А. К. И. / лист 69,70 и лист 15, 16/ .

Относно обстоятелствата свързани с покупката на автомобила е разпитан свидетелят Г. И. И. – *** на ответника. От показанията му се установява, че от около девет години той и ищцата И. живеят на съпружески начала. През времето от 2015г. до 2018г. свидетеля и ищцата живеели в чужбина. Поддържа, че процесния микробус марка „*** ***“ бил закупен от ищцата в ***, като тя била заплатила цена от 4500 евро.

След това бусът бил регистриран и застрахован, като с него свидетеля и ищцата се прибрали в България, в село ***, където бил домът на *** на свидетеля И. И.. С въпросното превозно средство те докарали свой багаж. Свидетеля твърди, че в последствие се наложило спешно да заминат за *** със самолет, поради което отишли в КАТ да регистрират буса, но там се оказало, че ищцата е с постоянен адрес в ***, поради което регистрацията в КАТ *** е невъзможна. Обърнали се към една от фирмите, предоставящи услуги във връзка с регистрация на превозни средства, разположени в близост до сградата на КАТ ***, за съвет как регистрацията да бъде осъществена без ищцата да е на място. Получили съвет да попълнят документи, с които регистрацията няма да бъде проблем, което направили на въпросното място.

След попълване на документите, те били предадени от ищцата на ответника, а тя и 2 свидетеля потеглили за ***, за да закупят билети за полет и да се върнат в ***. Около десетина дни по-късно се върнали в България, след което заминали за ***, където се намирали *** на ищцата. След това те се приготвили да се връщат в ***, като били решили да пътуват с буса. Тогава разбрали, че документите за регистрацията му са на името на ответника, поради което той дал на свидетеля пълномощно за управление.

Свидетелят твърди, че ответника обещал да прехвърли автомобила обратно, но в последствие не го сторил, тъй като възникнал спор и той искал да му бъде заплатена сумата 1000 лв. Свидетелят твърди, че доколкото му е известно бусът е бил предаден за скрап / лист 60/.

Твърденията на този свидетел относно обстоятелството, че ищцата е придобила и регистрирала процесния автомобил в *** се потвърждават от приложения към преписката изпратена от КАТ ***, *** регистрационен талон, описан по-горе и представен при първата регистрация на превозното средство в Република България.

Обстоятелството, че този документ е бил представен при извършената от ответника регистрация, потвърждава твърдението на свидетеля и на самата ищца, че документите за придобИ.ето на автомобила от *** са били предадени на ответника И.. Следва да се съобрази също, че с определението за насрочване на настоящото производство съдът е задължил ответника на осн. чл.190 ГПК да представи по делото, предадения му договор за покупко-продажба на процесния автомобил от ***г., по силата на който ответницата е придобила собствеността в *** / лист 47/. Въпреки дадените указания и допълнително представената възможност документите да бъдат представени в следващо съдебно заседание /лист 60/ ответникът И. не е сторил това, което е констатирано с протоколно определение на съда от 23.05.2023г. / лист 81/.

Установява се от представените по преписката на КАТ *** документи, че на ***г., след завеждане на иска и получаване на препис от исковата молба /лист 42/.

Ответникът И. подал пред КАТ *** заявление №*** от ***г. с което е поискал да бъде дерегистриран процесния товарен автомобил "***", като са предадени регистрационните номера /лист 71/. Към заявлението е представена декларация от ответника, с дата ***г., че превозното средство, чиято дерегистрация се иска ще бъде съхранявано частен имот в с. ***, общ. *** /лист 73/. Прекратяването на регистрацията е извършено на ***г. / лист 74/.

Представено е по делото уведомление за щета на ДЗИ / лист 100/ относно настъпило ПТП с процесното превозно средство, което е настъпило на ***г.

Представен е и опис заключение по щета от ***г. / лист 98/.

Според показанията на разпитания по искане на ответника свидетел В. Х. И., той бил закупил от ответника буса, като това станало след настъпилата катастрофа.

Поддържа, че автомобилът му трябвал за части. Поддържа, че е заплатил сумата 600 лв. и бусът му бил предаден от ответника, като не посочва точната дата когато това е 3 станало, но твърди, че е било около година преди датата на разпита му - тоест през 2022г. Твърди, че след като получил буса от ответника свалил някои негови частиединия стоп, двете огледала и скоростната кутия, след което го предал за скрап на фирма в с. ***, чието име не посочва. Твърди, че доколкото си спомня при предаването е представил фотокопие от талона, след което го е върнал на ответника / лист 109/ .

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Първата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС е да се установи, че ищецът е собственик на вещта.

В случая съдът намира, че от събраните по делото доказателства, може да се приеме за установено, че ищцата е придобила собствеността върху процесната движима вещ - автомобил. Извод за това се формира от съдържанието на издадения в *** регистрационен талон на нейно име.

Недоказани са твърденията на ответника относно това, че процесната вещ е била придобита от ищцата за да му бъде предоставена в собственост. Такива доказателства не бяха представени. Нещо повече, дори в съставения и представен по делото договор, послужил на ответника при регистрацията на автомобила, ищцата е посочена като купувач. Тоест няма доказателства тя да е имала намерение да прехвърли собствеността на ответника. Следователно към датата на предявяване на иска ищцата е била собственик на вещта, която към този момент 03.09.2021г., а и покъсно от тази дата, се е намирала в държане на ответника. Извод за последното може да се формира от обстоятелството, че при управление на автомобила от ответника на ***г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което са били причинени щети.

Недоказано е твърдението на ответника, че вещта е погинала. По делото бе доказано единствено, че автомобилът е бил снет от регистрация, но този факт не е означава, че вещта предмет на правото е престанала да съществува. Липсват категорични доказателства, че автомобилът е бил предаден за вторични суровини, тъй като показанията на свидетеля И. в тази им част са твърде общи и неконкретни. От друга страна при самата дерегистрация в КАТ ответникът е декларирал, че вещта ще бъде съхранявана в частен имот в с. ***, а не че е била предадена за скрап. В този смисъл съдът намира, че от съдържанието на показанията на свидетеля И., може да се установи единствено, че вещта му е била предадена от ищеца, но не и това, че тя е погинала.

Предвид обстоятелството, че автомобилът е бил предаден на трето лице, не е налице втората предпоставка на чл.108 ЗС - вещта да се намира във фактическа власт на ответника, към момента на приключване на устните състезания по делото.

4

От горното следва, че предявеният иск е основателен, но само досежно неговата установителна част, доколкото се установи, че ищцата е придобила собствеността.

Доколкото не се доказа категорично автомобилът да се погинал, правото на собственост върху него не се е погасило. Поради това искът следва да се уважи в установителната част.

В осъдителната си част, предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

Ищцата е направила разноски в общ размер 1471,16 лв. от които 391,16 лв. държавна такса /лист 1/ и 1080 лв. адвокатско възнаграждение /лист 19,20/ . Предвид уважената част от иска, следва ответника да заплати на ищцата 1/2 от сторените разноски или 735,58 лв.

Ответникът е направил общо разноски от 350лв. за адвокатски хонорар /лист 107, 108/. Съобразно отхвърлената част от иска ищцата му дължи 175лв.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на И. Ж. И.

ЕГН ********** с адрес ***, че ищцата А. К. И. ЕГН ********** с адрес *** е собственик, на основание покупко-продажба, на товарен автомобил "***", рама № ***, с дата на първа регистрация ***г., цвят ***, брой места 2+1, с транз. рег. № ***, регистриран в Република България с № ***, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му да бъде ОСЪДЕН ответника да предаде на ищцата владението върху така описания товарен автомобил, като неоснователен.

ОСЪЖДА И. Ж. И. ЕГН ********** да заплати на А. К. И. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 735,58 лв. /седемстотин тридесет и пет лева и 58ст./, представляваща деловодни разноски.

ОСЪЖДА А. К. И. ЕГН ********** да заплати на И. Ж. И. ЕГН **********, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 175лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски.

Разпечатката съдържа 44 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4d0d0467-4ce5-4adc-90f3-1a6e1a7a17b0