Решение № 123 от 01.05.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. ******, 01.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Ив. Петрова при участието на секретаря Ж.Т.Б като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело № 20243130100533 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. „******“ № 42 срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с която са предявени обективно съединени установителни искове за нищожност на договор за потребителски кредит № ******, като противоречащ на закона, на основА.е чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и като противоречащ на добрите нрави, на основА.е чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като заобикалящ закона, на основА.е чл. 22 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, а при условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на уговорените в договора за потребителски кредит клаузи на раздел VI, уреждащи годишния процент на разходите и възнагражденията за закупени допълнителни пакети услуги „Фаст“ и „Флекси“, поради противоречие с добрите нрави, на основА.е чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, както и осъдителен иск за връщане на ищеца платената сума без основА.е сума в размер на 1968,70 лева, изменен по размер по реда на чл. 214 от ГПК от първоначалния предявения в размер от 100 лева, по договора, на основА.е чл. 55, ал.

1, пр. 1, вр. чл. 34 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между стрА.те е сключен договор за потребителски кредит № ******, който ищецът намира за нищожен поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите и поради протовoречие със закона, тъй като е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с последиците на чл. 23 от ЗПК – връщане само на чистата стойност на паричния заем. Посочва се, че съгласно раздел VI от договора ищецът в качеството си на кредитополучател е следвало да върне сумата по кредита в размер на 4000 лв, при ГПР 49,14 %, ГЛП 41,00 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 36 месеца върху главницата от 4000 лв. Уговорено е и заплащане на 1 пакет от допълнителни услуги в размер на 4400 лева, с което общата сума за връщане по договора възлизала в размер на 11 350,25 лева. Счита, че с договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави, поради което уговорката за възнаграждението в размер на 7350,25 лева е нищожна. Обосновава становище, че поради накърняване на добрите нрави се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и злепоставяне на интересите на кредитополучателя. Излага, че уговорената възнаградителната лихва в размер близо 300% по-висока от стойността на заема, предвид краткия срок на заема, не е обосновано нито с разходите, които заемодателят прави, нито с риска, който носи, нито с размера на очакваната от сделката печалба. Отделно от това, се счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал .4 от ЗПК, т.к. с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде повисок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. За нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т.

19 от ЗПК определя клаузите на раздел VI от договора, в които ГПР е определен в размер на 49,14%, различен от действителния, водещи до заблуждение у потребителя.

Сочи и че не е установен мехА.змът, по който е изчислен посоченият процент за ГПР и какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него. Обосновава тезата, че съгласно чл. 22 ЗПК при неспазване императивните изисквА.я към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. Моли се за уважаване на иска.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се изразява становище относно недопустимостта на предявения иск поради липса на правен интерес, тъй като счита, че накърненото материално право на ищеца може да бъде защитено с осъдителен иск, а предявяването на установителен иск е допустимо само, ако лицето не може да защити правото си чрез осъдителен или конститутивен иск. Счита, че ищецът би получил защита на своите права в най-пълен обем, предявявайки осъдителен иск, тъй като към момента на депозиране на настоящата искова молба всички задължения по Договор за кредит № ****** са погасени изцяло и кредитът е приключен и ответното дружество в качеството си на кредитор по процесния договор за кредит няма никакви претенции към ищеца. Предявяването на установителен иск, след което на осъдителен иск за връщане на надплатените суми се определя като злоупотреба с процесуално поведение и неоснователно обогатяване за размера на разноските в полза на процесуалния представител на ищеца. Поради това, се моли за прекратяване на производството като недопустимо. Излага становище и по неоснователността на претенцията. На първо място, намира, че договорът, след като представлява такъв за потребителски кредит, за него важат допълнителните изисквА.я за действителност, предвидени в ЗПК. Сочи, че договорът отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквА.я за писмена форма, на хартиен носител, както и на изисквА.ята за сключването му по ясен и разбираем начин - всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в процесния договор, излага, че е посочена общата дължима сума по кредита, сборувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва, както и общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги, в която сума е включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените допълнителни услуги. За ясно посочени намира и размерът на ГЛП – 41.00% и на ГПР - 49,14 %. Излага, че риска, който кредитната институция поема при предоставяне на 2 кредита, обосновава определянето на по-високо възнаграждение за тази дейност.

Счита, че не съществува законова пречка възнаградителната лихва да бъде опредЕ. над размера на законната лихва и в случая конкретната, възлизаща в размер от 3765.02 лв. или ГПЛ от 41.00 % при потребителски заем със срок на ползване от 36 месеца, намира, че не противоречи на добрите нрави, тъй като е обяснима с разходите, които прави заемодателя, както и с риска, който носи, а също и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Относно ГПР излага, че след като той е в размер на 49.14 %, т.е. по-малък от предвидения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК петкратен размер, попада в грА.ците на нормативната разпоредба и няма противоречие с добрите нрави и съответно клаузата за заплащане на договорна лихва от 41.00 % фиксиран годишен лихвен процент се явява действителна. Оспорва се ищцовото твърдение, че не е установен мехА.змът, по който е изчислен ГПР и какви компоненти са включени в него. Твърди се, че при изчисляването на ГПР са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ДПК, както и изброените допълнителни допускА.я съгласно ЗПК и в него са включени уговореният размер на ГЛП и допускА.ята, използвА. при изчисляването на ГПР съгласно Приложение № 1. Посочва се и че в договора за кредит е упоменат и общият размер на дължимата сума по предоставения кредит.

Ответникът намира, че при неправилно посочване на ГПР не следва да се счита, че договорът е недействителен като цяло. За неоснователни счита твърденията на ищцата, че възнаграждението за предоставени допълнителни услуги е следвало да бъде включено в ГПР и по този начин би се надхвърлил допустимият размер на разходи по чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочва, че дори и това да е така, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът на ГПР, посочен в чл.

19, ал. 4 ЗПК, но не и недействителност на целия договор за кредит. За неправилни се считат и ищцовите доводи, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като възнаграждението по същите представлявал скрит разход за кредитора, който по своето естество следвало да бъде включен в ГПР. Намира, че закупените допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР, тъй като те не са задължително условие за предоставяне на кредита, като се обосновава с разпоредбите на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК и чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, дефиниращ понятието „общ разход по кредита за потребителя“, както и т. 22 от Преамбюла на същата Директива. Посочва, че в случая предоставените услуги са услуги, които кредиторът по настоящия кредит е предоставил по искане на кредитополучателя. Счита се, че дори и неправилното посочване на годишния процент на разходите, да е налице, то не може и не трябва да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит. Посочва, че съгласно практиката на СЕС, за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписА.я договор при сключването му, е достатъчно кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. А в случая с изброяването на ГПР и всички други плащА.я се сочи, че информираността на потребителя е спазена. Намира, че клаузите от договора за кредит, отнасящи се до допълнителните услуги, чието закупуване не е условие за предоставяне на кредита, дори и да има основА.е за тяхната недействителност, не следва да засягат действителността на целия договор. За неоснователни намира доводите на ищцата, че клаузите за допълнителни услуги са нищожни, тъй като не са задължително условие за получаване на потребителския кредит, а ищцата е заявила желА.е да ги ползва и заплати тяхното възнаграждение. Излага в какви действия се изразява допълнителната услуга „Фаст“, 3 предоставена и ползвана от ищцовата страна. За неоснователно се счита и твърдението на ищцата, че уговорените клаузи за предоставени допълнителни услуги водят до неравновесие между правата и задълженията на търговеца, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност, тъй като клаузите на договора били ясно и разбираемо поднесени, ненарушаващи принципа на свободното договаряне. Счита, че не е налице твърдяния порок противоречие със закона, тъй като са спазени изисквА.ята, заложени в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В обобщение, ответникът намира всички клаузи по процесния договор за кредит за валидни, непротиворечащи на императивни норми на закона, а договорът за кредит за действителен, поради което моли за прекратяване на производството или за отхвърляне изцяло на предявените искове.

Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

В депозираното писмено становище от процесуалния представител на ищеца се моли за уважаване на исковите претенции, претендира се присъждането на разноски. В писмената молба на ответника се поддържа изложеното в отговора на исковата молба, като се настоява за прекратяване на производството или отхвърляне на исковете, прави се искане за присъждане на разноските и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на ищеца.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на стрА.те, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между стрА.те е сключен договор за потребителски кредит № ******, с който ответникът отпуска на ищеца сумата от 4000 лева при срок на кредита от 36 месеца, размер на вноската от 193,07 лева при ГПР 49,14% и ГПЛ 41.00%, лихвен процент на ден 0,11%. Със сключване на договора са закупени и допълнителните незадължителни услуги „Фаст“ на стойност 1600 лева и „Флекси“ на стойност от 2800 лева, като размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е 122,22 лева. С това се посочва, че общото задължение по договора възлиза на 11350,25 лева, с размер на ежемесечната вноска в размер на 315,29 лева. Представени са и искане за отпускане на потребителския кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и допълнителна преддоговoрна информация – приложени към формуляра. В допълнителната преддоговорна информация са описА. в какво се изразяват допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Съгласно погасителния план към договора погасяването на задълженията по него е уредено да се извършва в периода 15.12.2022 г. - 15.11.2025 г. вкл. чрез заплащане на 315,29 лева ежемесечно. На 23.03.2023 г. между стрА.те е сключен анекс № 1 към договора за потребителски кредит, съгласно който са отложени вноски по погасителния план и е изготвен нов погасителен план, с който е уредено да се заплащат месечни вноски в размер на по 315,29 лева за периода 15.04.2023 г. – 15.12.2025 г.