Решение № 1466 от 03.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1466 гр. Варна, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

МАЯ НЕДКОВА при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20243100501967 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. Н. И. с ЕГН ********** с адрес *****, чрез пълномощник адв. Й. А. (в качеството на трето лице помагач на ответника Гаранционен фонд), срещу Решение № 2513 от 03.07.2024г., с което е признато за установено, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, че ГАРАНЦИОНЕН ФОНД ЕИК 121446665 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2 ДЪЛЖИ на Д. Н. К. ЕГН ********** с адрес за кореспонденция: ******, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1013/11.01.2022 г. по ч.гр.д. № 71812/2021 г. по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 3045 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца л.а. „БМВ 520“ с peг. № ******, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.12.2018 г. в гр. Долни чифлик по вина на Б. Н. И. – водач на лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг.

******, по отношение, на който не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно преписка по щета № *****, ведно със законната лихва от 15.12.2021г. до окончателното плащане, съгласно чл. 558, ал.2 и чл. 496, ал.2, б.б от КЗ .

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, тъй като е постановено при нарушение на процесуалните и материалните правила. Конкретно се оспорва извода на съда, че по безспорен начин са установени елементите на състава на непозволеното увреждане 1 противоправно поведение на делинквента, вредоносен резултат, причинноследствената връзка между тях, както и вината на дееца. Настоява се, че жалбоподателят няма вина за настъпилото ПТП като се позовава на събраните по делото доказателства, вкл. производството по АНД № 1217/2019г., на ВРС, 1 36 състав, образувано във връзка с издаденото срещу И.

Наказателно постановление във връзка с настъпилото ПТП, което решение съдът изобщо не е разгледал и обсъдил при постановяване на настоящия съдебен акт.

Сочи се, че и двамата водачи са се намирали в платното за движение, като водачът на л.а. „БМВ" с поведението си е нарушил правилата на чл.35, ал.2 от ЗДвП, а именно когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна, поради което е станал причина за настъпване на ПТП.

Въззивникът се позовава на заключението на проведената САТЕ, съгласно което се установява, че управляваният от Х. л.а. „БМВ" е с радиус на завиване 11.30 м., поради което именно, за да подходи, завивайки надясно към гаража, трябва да се изтегли в лявата част на пътното платно.

Счита се, че показанията на водача Х. относно механизма на ПТП не следва да се кредитират от съда като достоверни, тъй като противоречат на останалите доказателства по делото. Ако действително същият е предприел маневрата си от дясна лента и л.а. „Фолксваген Голф" се е движил зад него, ударът щеше да настъпи в задната дясна част на л.а. „БМВ 520". Настоява се, ч е механизмът на настъпване на ПТП е безспорно установен от експерта по изготвената по делото и неоспорена от страните САТЕ, като същият сочи, че „за да извърши планирания завой и за да навлезе в гаража, превозното средство следва да се намира в лявата част на платното за движение, тъй като минималният радиус на завой на л.а. „БМВ", съгласно заводските му характеристики е в размер на 11,30 м., поради което маневрата не може да бъде извършена отдясно. За да предотврати настъпването на произшествието преди извършване на маневрата, водачът на л.а. „БМВ" е следвало да се увери, че няма други превозни средства, които се движат по пътното платно.

Възможността да предотврати ПТП, за водача на л.а. „Фолксваген" е в зависимост от скоростта на движение и моментът на извършване на маневрата."

Като се позовава на фактическата констатация на съда, че в непосредствена близост до дома на св. Х., се намира магазин за хранителни стоки, където И. и спътникът му пазарували и от където тръгнал, въззивникът оспорва извода му, че водачът И. не е управлявал л.а. „Фолксваген Голф" със скорост, съобразена с пътната обстановка. Като неправилен и необоснован се счита извода, че независимо от пряката причина И. да напусне местопроизшествието, същият е препятствал възможността да бъде проверен за алкохол и упойващи вещества.

По същество се настоява за отмяна на решението изцяло.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Гаранционен фонд гр.София депозира писмен отговор, като развива доводи за основателност на въззивната жалба и настоява за уважаването й.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Д. Н. К. депозира писмен 2 отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба и настоява за уважаването й. Като се позовава на приетите и неоспорени в производството експертизи счита за доказан механизма, противоправността на деянието и вината на водача И..

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Производството по гр.д. №13591/22г. по описа на ВРС е образувано след проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 71812/2021г. по описа на СРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение под № 1013/11.01.2022г., по силата на която Гаранционен фонд ЕИК 121446665 гр.

София е осъдено да заплати на Д. Н. К. с ЕГН ********** от ******* сумата от 3 045 лева, представляващи дължимо обезщетение за ПТП от 07.12.2018г., настъпило в гр.Долни чифлик, като водачът Б. Н. И. управлявал лек автомобил „Фолскваген Голф“ рег. ****** увредил автомобил БМВ 520 рег. № ******, собственост на Д. Н. К., като виновният водач е бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, за което при ГФ е образувана преписка по щета № *****, ведно със законната лихва от 15.12.2021г. до окончателното плащане, както и съдебно-деловодни разноски. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е оспорил вземането.

В исковата молба ищецът е твърдял, че на 07.12.2018 г. водачът Б. Н. И. при управление на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с ДК № ****** увредил паркирания лек автомобил марка „БМВ 520“ с ДК № ******, собственост на ищцата. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП №*****, в който е отразено че виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „Фолксваген Голф“ с ДК № ****** Б. Н. И.. Сочи се, че към датата на ПТП за същия автомобил е нямало валидно сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“, предвид което ответникът Гаранционен фонд отговаря за вредите, които виновният водач на посочения автомобил е причинил. Във връзка с настъпилите щети по автомобила било подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие, по което в Гаранционен фонд е образувана преписка по щета №*****, която е ликвидирана с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на Гаранционен фонд.

Ищецът оспорва като неоснователен и немотивиран отказът за плащане на застрахователно обезщетение от страна на ответника. Твърди се, че в резултат на процесното застрахователно събитие на собствения му лек автомобил 3 марка „БМВ 520“ с ДК № ****** са причинени вреди, които следва да бъдат възстановени в пълен обем.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ГФ оспорва иска като сочи, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и вината и поведението на участниците в него. В издадения протокол за ПТП не са отбелязани обстоятелства и причини за ПТП, а посочения механизъм на настъпване на процесното ПТП е базиран единствено по данни на ищеца.

Оспорва размера на претендираното обезщетение, като заявява, че същият е завишен и не отговаря на изискванията, залегнали в действащата към датата на процесното ПТП Методика на ГФ за определяне на действителните стойности и изплащане на обезщетения при имуществени вреди, както и на Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Настоява за отхвърляне на исковата претенция.

Третото лице, помагач на ответника, конституирано по реда на чл. 219, ал.1 от ГПК, чрез пълномощник, оспорва иска по основание и размер.

Оспорва механизма на настъпване на ПТП, Протокола за ПТП, както и стойността на вложените материали и труд за възстановяване на автомобила.

Настоява за отхвърляне на иска изцяло.

При липса на действаща задължителна застраховка ГО на виновния водач е налице основание за ангажиране отговорността на ГФ да определи и изплати обезщетение по уведомление на правоимащия за виновно причинените му от ответника вреди в резултат на ПТП, на осн. чл. 557, ал.1, т.

2, б. а от КЗ. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, в случай, че ГФ не е заплатил в тримесечния срок по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 от КЗ.

Спорът пренесен и пред настоящата инстанция е относно механизма на ПТП, причините за настъпване на ПТП и обстоятелствата, при които е осъществено, вината и поведението на участниците в него.

По отношение на възраженията на въззивника за недоказаност на осъщественото ПТП, вината на третото лице помагач на ответника и наличие на описаните щети, предмет на репарация от страна на Гаранционен фонд :

Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 от ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

Съгласно НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, вр. чл.125а, ал.1 и чл.125 ЗДвП и чл.2, ал.1 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са КП за ПТП с пострадали лица, протокол за ПТП с материални щети, както и двустранен констативен протокол за ПТП.

При съставяне на протокол за ПТП с материални щети (чл.4, приложение 2 на Наредбата), съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като 4 местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е времеотстоянието на извършения от него оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП. В рядката хипотеза, когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели самото настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол, документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. Но и в този случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт.