Определение № 550 от 24.09.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 566/2025
- Вид
- Определение № 550
- Подписан
- 24.09.2025
- В сила
- 09.12.2025
- Състав
- Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 4 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 550 гр. София, 24.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20251001000566 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, вр. чл. 130 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 3043/3138/20.06.2025 г., на П.
Н. С., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № *, бл. *, вх. *, ап. * срещу Определение № 2677/27.06.2025 г., по т.д. № 1114/2025 г., на СГС, ТО, VI-1 с., с което е върната исковата му молба, в хипотезата на чл. 130 ГПК.
Частният въззивник счита атакуваното определение за незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че действително Законът за камарата на архитектите не съдържал правни норми, които да регламентират оспорването на решенията на ОС на Камарата, което било класически пример за празнота в законодателството. От друга страна изрична забрана за обжалване не била налице. Посочената непълнота счита, че следва да бъде предоляна чрез прилагане по аналогия на разпоредбите на ЗЮЛНЦ – чл. 25, ал. 4. По същество моли за отмяна на атакуваното определение.
След запознаване с материалите по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд намери следното:
Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по чл. 275, ал.
1 ГПК, при наличните данни за съобщаване на атакуваното определение на 22.07.2025 г., от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С оглед разпоредбата на чл. 130, изр. 2 ГПК препис от жалбата не е изискван. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 69390/06.06.2025 г., на П. С., с която са предявени искове за отмяна решенията на Общото събрани на Камарата на архитектите в България, проведени на 29.05.2025 г., 30.05.2025 г. и 31.05.2025 г., а именно: 1. За приемане на ГФО за 2024 г. и частичен отчет за 2025 г.; 2. За приемане на предложението за освобождаване от отговорност на председателя и членовете на Управителния 1 съвет и 3. За избор на 10 пряко избираеми от ОС членове на УС на КАБ. В исковата молба са изложени твърдения, че взетите на посочените събрания решения са незаконосъобразни и противоречащи на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, както и на Устава на КАБ.
С атакуваното Определение № 2677/27.06.2025 г. съставът на СГС върнал исковата молба, в хипотезата на чл. 130 ГПК. Произнасянето е обосновано с мотиви, че Камарата на архитектите в България е юридическо лице, което е създадено и осъществява дейност в съответствие са Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. В посочения специален закон е посочено, че камарите на архитектите и на инженерите са професионални организации и са уредени правилата относно статута, правомощията, възникването и прекратяване на членство в тях. Съдът е посочил, че в закона не е уредена възможността за атакуване пред граждански съд на решенията на общото събраните на Камарата на архитектите в България, нито се съдържа препращане към ЗЮЛНЦ, а е уредена индивидуална защита на всеки член само за оспорване на решения на УС и то по реда на АПК. Още съдът е намерил, че общите правила относно юридическите лица с нестопанска цел са изключени, тъй като ответникът е юридическо лице, създадено със специален закон.
Произнасянето се преценява като правилно.
Законът за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране урежда условията и реда за придобиване, признаване и изгубване на проектантска правоспособност за упражняване на професиите "архитект" и "инженер" в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, както и устройството и организацията на дейността на професионалните им организации. Законът сочи още, че професионална организация на архитектите, на ландшафтните архитекти и на урбанистите, придобили проектантска правоспособност в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, е Камарата на архитектите, а професионална организация на инженерите, придобили проектантска правоспособност в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, е Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Предвидено е, че двете камари са юридически лица със седалище София.
Разпоредбата на чл. 9 пък урежда, че архитектите, ландшафтните архитекти, урбанистите и инженерите, които имат пълна проектантска правоспособност, задължително членуват в Камарата на архитектите, съотв. в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
В чл. 20 от Закона е уредена компетентността на общото събрание на съответната камара като възможност за атакуване на взетите решения не е предвидена. Действително съдебен контрол е предвиден за някои от решенията на управителния съвет, напр. чл. 13, ал. 3, чл. 14, ал. 5, чл. 35, ал. 4, но този контрол се осъществява по реда на АПК.
Тази законодателна уредба води до извод, че Камарата на архитектите в България е съсловна организация на архитектите, членството в която възниква с придобиването на пълна проектантска правоспособност, по силата на закона и има задължителен характер. Освен Камарата на архитектите и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, посредством специални закони са създадени и други съсловни организации с подобно устройство, т.напр.
Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, Камарата на 2 инженерите по геодезия, Камарата на частните съдебни изпълнители, Нотариалната камара, Адвокатската колегия, Институт на дипломираните експерт – счетоводители.
По въпроса подлежат ли на съдебен контрол решенията на общото събрание на някои от тези съсловни организации – Българския лекарски съюз и Института на дипломираните експерт – счетоводители, при липса на изрична уредба на такъв контрол, която да се съдържа в съответния специален устройствен закон и намира ли приложение по аналогия реда предвиден в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ, касаеща сдруженията с нестопанска цел, е налице практика на върховната инстанция обективирана в Определение № 253/30.04.2009 г., по ч.т.д. № 35/2009 г., на ВКС, I ТО, Определение № 133/19.03.2021 г., по ч.т.д. № 2468/2020 г., на ВКС, I ТО. Посочената практика се споделя от настоящият състав. В посочените актове е застъпено становище, че предвид липсата на сходство при създаването, устройството, правата и задълженията на членовете на сдруженията с нестопанска цел и съсловните организации, не са налице основания за прилагането по аналогия на чл. 25, ал.
4 ЗЮЛНЦ. В цитираното в тях Решение № 29/11.11.1998 г. на КС на РБ са разграничени съсловните организации, в които членството е задължително от сдруженията по смисъла на ЗЮЛНЦ, в които членството е на доброволни начала.
В заключение след като в специалния Закон за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране изрично не се съдържа и не се препраща към друга правна норма, уреждаща правото на членовете на Камарата на архитектите в България да искат отмяна на незаконосъобразни и противоречащи на устава решения на общото събрание на Камарата, то частният въззивник не разполага с потестативно право да предяви конститутивния иск за отмяната на такива решения, а предявените се явяват недопустими. Като е достигнал да идентичен краен правен извод първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който ще следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2677/27.06.2025 г., по т.д. № 1114/2025 г., на СГС, ТО, VI-1 с., с което е върната исковата молба на П. Н. С., ЕГН **********, с местожителство в гр. ***, ул. „***“, № *, бл. *, вх. *, ап. *, в хипотезата на чл. 130 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ, по реда и при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
4