Решение № 9144 от 31.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9144 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110137368 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 1391,55 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до м.04.2020г., ведно със законна та лихва от 17.03.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 148,43 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 08.03.2021г., сумата от 45,62 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.03.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 7,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018г. до 08.03.2021г., които суми касаят топлоснабден имот находящ се в гр. София, ул.

„Нишава“ № 131, вх. А, гараж 1, аб. № 385381 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 15031/2021г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение, 1 поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.

Ответникът М. С. Т. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът твърди, че в процесния гараж №1 има топломер, но няма монтиран радиатор. В допълнение посочва, че от 2005г. топломерът не се използва, доколкото няма радиатор. Оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми.

Третото лице помагач на страната на ищеца &. заявява становище за основателност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 15031/2021г. по описа на СРС, 81 състав, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.

С. Т. за сумите: 1391,55 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.03.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 148,43 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 08.03.2021г., сумата от 45,62 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.03.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 7,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018г. до 08.03.2021г.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от ответника по настоящото дело срещу издадената заповед, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо тях в посочените размери, за които е издадена заповедта.

Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения, произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за забава.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

2

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.); и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на/собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на с ъ щ и т е

.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда 3 намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

От приетия като писмено доказателство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33, том III, рег. № 2519, дело № 396/2008г. /лист 17/ се установява, че на 14.10.2008г. М. Слаовов Т. и Йорданка Михайлова Т.а дарили на дъщеря си – Мария Михайлова Петрова своя собствен недвижим имот, представляващ гараж № 1, находящ се в гр. София, район „Триадица“, на партерния етаж от сградата на ул. „Нишава“ № 131. В допълнение към това се установява, че дарителите са си запазили заедно и поотделно пожизнено правото на ползване по отношение на дарения имот. Видно от представена по делото декларация с нотариално заверен подпис от 22.12.2011г.

Йорданка Михайлова Т.а се е отказала от правото си на ползване по отношение на процесния недвижим имот. Следва да се посочи, че с учредяване на вещно право на ползване, собственикът реално се лишава от правата си да владее и ползва вещта.

Същевременно лицето, на което е учредено вещно право на ползване, упражнява именно тези две правомощията на собственика – да владее и ползва вещта, поради което и законът е презюмирал, че именно това лице потребява доставената до имота топлинна енергия и именно то следва да е задължено да я заплаща. С оглед на изложеното и при съобразяване на анализирания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено, че именно ответникът М. Т., в качеството си на вещен ползвател, се явява клиент на топлинна енергия, респективно следва да отговаря за задълженията за цена за потребена и доставена ТЕ към топлопреносното 4 предприятие.

Установено по делото е също така, че по отношение на притежавания от ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата дялово разпределение и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. София, ул.

„Нишава“ № 131, вх. В, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

За изясняване на спорните въпроси относно доставката на топлинна енергия по отношение на процесния имот, по делото е прието заключение по изготвена съдебнотехническа експертиза. От изводите на вещото лице се установява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот е имало индивидуален топломер и един водомер за топла вода. Експертът е посочил, че дяловото разпределение е извършвано от фирма „Техем Сървисис“ ЕООД на база реален отчет /за сезон 2018г./2019г./ на индивидуалния топломер. За периода 2017г./2018г., поради неосигуряване на достъп топлата вода е начислявана прогнозно, а за отоплителен сезон 2019г./2020г., също поради неосигуряване на достъп, потребената топла вода е начислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140л./ден за един човек. Вещото лице дава заключение, че разпределението на топлоенергията е извършено в съответствие с нормативната уредба на база пълен отопляем обем на имота – в случая 55,75 куб.м. Експертът е посочил, че техническото средство за търговско измерване, монтирано в абонатната станция е преминало метрологични проверки и съответства на одобрения тип.