Определение № 445 от 12.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. София, 12.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502965 по описа за 2025 година

Въпреки това по делото е постъпил отговор на същата от ответницата по иска В. Д.

Д., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Посочва се, че по друго дело между страните е била изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която е установила, че за 2022г. приходите на „Интерколеж- С“ ООД са в размер на 4 717 504,61 лв. като е внесен корпоративен данък в размер на 463 286,83лв., а приходите му само от студентски такси за изследвания от експертизата период били над 6 000 000лв. Освен това дружеството притежавало недвижими имоти. Приложена е справка от Агенция по вписванията в подкрепа на горното твърдение.

Частният жалбоподател от своя страна е депозирал Възражение с дата 17.11.2025г., с което се моли така подаденият отговор да не бъде приеман на първо място, защото бил подаден от лице без представителна власт и на следващо – защото производството е едностранно и отговорът е недопустим.

Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима – подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването. Ето защо подлежи на разглеждане по същество. Съдът счита, че не следва да взема предвид направените с отговора, подаден от насрещната страна възражения. Доколкото обаче данните за притежаваните от дружеството - ищец недвижими имоти са публични такива,то същите следва да бъдат съобразени при постановяване на съдебния акт на въззивната инстанция.

При преценка на правилността на обжалваното определение настоящият състав намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.145 от ТЗ като се иска ответницата В. Д. Д. да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество – частен жалбоподател в настоящото 1 производство, суми в общ размер на 1 863 996,52 лв./ към момента на постановяване на настоящия съдебен акт 953046.29 евро/ Към исковата молба са приложени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за сключени от ответницата договори на висока стойност, както и за привличането на същата като обвиняема по досъдебно производство №9/2023г. по описа на ОслС при ОП-Пловдив.

Към частната жалба е представено извлечение от сметка за месеците септември и октомври 2025г., от които е видно, че наличността по същата е значително по-малка от размера на дължимата по делото държавна такса.

С обжалваното определение градският съд е приел, че макар да е допустимо юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса, в случая не са представени доказателства за финансовото състояние на дружеството.

Настоящата инстанция излага следните съображения:

С нормата на чл.83, ал.2 ГПК се предвижда възможност за освобождаване от задължение за внасяне на държавни такси, но същата касае само физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да заплатят изцяло или частично дължимата такса. По отношение на търговските дружества няма предвидена аналогична процедура. Държавна такса от юридически лица не се дължи само когато става въпрос за спор относно нарушаване на правото на Европейския съюз. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет спор за нарушаване правото на ЕС или искът/или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните законови хипотези, предвиждащи освобождаване от държавна такса, внасянето на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като по силата на изричната разпоредба на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да освободи от държавна такса поради липса на достатъчно средства за заплащането й само страна - физическо лице.

Съобразявайки практиката на СЕС /напр. решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша/, в която е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса, ВКС приема, че в определени случаи задължението за внасяна на държавна такса може да се превърне в непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството като това основно касае дружества, които са в открито производство по несъстоятелност.

Съгласно постановени в производство по чл.274,ал.3 от ГПК актове Определение № 4 от 7.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 378/2020 г., I т. о., ТК ; определение № 170/15.04.2020 г. по ч. т. д. № 209/2020 г. на ВКС II т. о. и определение № 524/30.07.2019 г. по ч. т. д. № 908/2019 г. на ВКС II т. о. при преценка на възможността на дружеството да заплати следващата се държавна такса се преценява фактори като размер на таксите според специфичните за случая обстоятелства, платежоспособност на юридическото лице, стадий на производството, в който е наложено ограничението във връзка с таксата.

2

В случая невъзможността да бъде заплатена държавна такса се обосновава с липсата на достатъчно финансови средства за заплащане на определената държавна такса за образуване на исковото производство. Същата е в размер на 74559,86лв. / сега 38 121,85 евро/.

Съдът като взе предвид, че представените извлечения от сметка не дават представа за цялостното финансово състояние на дружеството, за което биха могли да бъдат представени документи от счетоводството му - баланс, оборотни ведомости и др. и данните, че същото притежава недвижими имоти, включително и жилищни такива, приема,че по делото не е установено твърдението дружеството да е в такова финансово състояние, което да обоснове твърдението, че отказа за освобождаване от внасяне на държавната такса ще доведе до препятстване на достъпа му до правосъдие. Макар да не може да се изисква от един ищец да се разпореди с притежаваните от него недвижими имоти, за да заплати дължимата се от него държавна такса, само по себе си наличието на имущество предполага по-големи възможности за осигуряване на средства, включително и заемни такива, които да покрият това задължение.

В допълнение следва да се посочи, че макар дейността, която дружеството упражнява да е специфична такава, същата все пак е насочена към реализиране на печалба и не може да се направи извод, че заплащането на държавната такса в посочения размер ще съставлява непреодолимо препятствие за жалбоподателя да постигне признатата от закона легитимна цел за предявяване на иск с правно основание чл.145 от ТЗ.

Не може да бъде приет аргументът, че фактор, който обуславя невъзможността дължимата се такса да бъде заплатена е спирането на вписването на решения на ОС на дружеството, тъй като същото не е престанало да функционира .

Освен това съдът взема предвид и етапа на който се намира производството- подаване на искова молба като евентуалния отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса няма да доведе до загуба на правото евентуално да бъде подадена повторна такава, за разлика например от случай, в който заплащането на държавна такса може да препятства правото на жалба, което трябва да бъде упражнено в преклузивен срок.

На последно място съдът взема предвид и това, че в цитираната по-горе практика на СЕС се признава, че когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса, само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така, че правото на достъп да не накърнено в самата си същност;.

Тъй като градският съд е достигнал до същия извод, то обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3715 от 18.09.2025г. по т.д.№ 1778/2025г. по описа на СГС, в частта му, с която е оставено без уважение искането на дружеството за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството, както и алтернативното искане да бъде постановено държавната такса да бъде събрана с крайния съдебен акт по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4