Решение № 16333 от 01.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16333 гр. София, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20231110140560 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба от М. Г. К., ЕГН **********, срещу ..... (.....) с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, за обезщетение за неимуществени вреди поради неправомерно забавяне от негова страна и че ищцата не е претърпяла претендираните вреди.

Ищцата претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 9680 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство, влошено здраве и чувство за липса на правосъдие. Твърди, че тези вреди са причинени от прекомерната продължителност на гражданско дело, заведено от нея пред ......

В законоустановения срок ответникът ..... е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е налице неоправдано забавяне на производството, а продължителността му се дължи на обективни и законосъобразни причини – многобройни отводи на съдии с цел осигуряване на безпристрастен съдебен състав, високата натовареност на съда и усложнената обстановка по време на пандемията.

Счита, че ищцата е допринесла за забавянето с подаването на нередовна искова молба.

Оспорва размера на вредите като прекомерен.

В хода на производството е конституирана като контролираща страна ..... чийто представител изразява становище за неоснователност на исковата молба.

Безспорно е установено, че:

М. Г. К. е ищец по гр. д. № 14904/2017 г. на ......

Делото е образувано през 2017 г. и към настоящия момент, близо 6 години по-късно, е все още висящо и се намира на етап поправяне на нередовност на исковата молба.

Спорни са следните обстоятелства:

Дали забавянето в производството е неразумно и дали е причинено от действия или бездействия на ......

1

Дали ищцата е претърпяла неимуществени вреди от твърдяното забавяне и какъв е техният размер.

Разпределение на доказателствената тежест

Ищецът М. Г. К. носи тежестта да докаже, че е налице производство, което е продължило повече от разумен срок, както и че това забавяне е причинило вреди.

Ответникът ..... носи тежестта да докаже, че са налице обстоятелства, които оправдават забавянето (напр. сложност на делото или поведение на ищеца) или че вредите не са в причинна връзка със забавянето.

От събраните по делото доказателства препис от гр, д. № 14904/2017г. ..... и свързаните с него производство се установява следната хронология на събитията:

2017 г.: Делото започва като административно (адм. д. № 10857/17 г.), но на 15.11.2017 г. е изпратено на ..... (.....), където получава номер 14904/2017 г..

2018 г. - 2020 г.: Състав I-20 на съда на три пъти оставя делото без движение с разпореждания от 11.05.2018 г., 23.07.2018 г. и 28.04.2020 г.

16.12.2020 г. – 21.12.2023 г.: В този период продължават отводите на съдии в ..... по същото дело, паралелно с движението му.

С разпореждане от 12.01.2024г. по гр. д 14904/2017г. ..... след отвод на всички съдии в ....., делото е изпратено на Апелативен съд София за определяне на друг компетентен съд.

С определение 190/25.01.2024г. по ч.гр. д. № 141/2024г за такъв е определен Софийски окръжен съд

29.01.2024 г.: Делото е образувано в СОС под номер 63/2024 г.

26.07.2024 г.: СОС прекратява производството и връща исковата молба поради неизпълнение на указания.

Делото отива на въззивна инстанция по горното разпореждане и частна жалба в Апелативен съд София и получава номер 3091/2024 г.

Така гр д. № 14904/2017г. в ..... е било периода от 15.11.2017г. до 12.01.2024г., когато е изпратено на АССГ, който определя друг съд ,който да разгеда иска, а именно - СОС.

В периода от

15.11.2017г. до 12.01.2024г. единствените действия по делото извършвани в ..... освен мотивирани определения с отвод на съдитте са: инкорпорираните указания в разпореждания от 11.05.2018 г., 23.07.2018 г. и 28.04.2020 г. - указания за отсраняване на нередовности на искова молба.

Към настоящия момент делото е висящо пред Софийски апелативен съд за въззивен контрол по разпореждане, с което СОС връща искова молба.

Съгласно закона, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на 2 правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. За да се прецени дали е нарушен „разумният срок“, следва да се анализират конкретните обстоятелства по случая, като се вземат предвид сложността на делото, поведението на страните и на компетентните органи, както и значимостта на спора за ищеца.

Съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ и счита, че е налице нарушение на правото на ищцата на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. За да се произнесе, съдът се ръководи от основните критерии, установени от практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и Върховния касационен съд (ВКС), както и от сходни случаи от съдебната практика на българските съдилища:

1. Сложност на делото: Въпреки че делото не представлява изключителна фактическа или правна сложност, поведението на съдебните органи, като многократните отводи на съдии и прехвърлянето на делото между различни отделения, са създали неоправдано усложняване на производството. Това е в разрез с принципа, че държавата е отговорна да осигури функционирането на съдебната система по начин, който гарантира правосъдие в разумен срок. Натовареността на съда не е извинение и не може да освободи държавата от отговорност за вреди, причинени от неоправдано забавяне е констатнта съдебната практика на ВКС.

2. Поведение на ищеца: Установено е, че дори да е имало действия от страна на ищцата, които са допринесли за определено забавяне, те не могат да оправдаят общата продължителност на производството от над 6 години. Тези действия са протекли в рамките на упражняване на нейни законови права и не следва да се вменят като основание за освобождаване на държавата от отговорност.

3. Поведение на компетентните органи: Това е основният и най-силен мотив за забавянето. Налице са дълги периоди на бездействие, което е довело до значително удължаване на производството. Особено показателно е, че в рамките на повече от шест години не са се извършили процесуални действия, насочени към събиране на доказателства и не са провеждани открити съдебни заседания. Делото е на етап отстраняване на нередовност на искова молба и не са връчени книжата на ответника.

В настоящия казус макар ответникът основателно да изтъква, че осигуряването на безпристрастен съд чрез отводи е основен принцип на справедливия процес, системното и продължително отвеждане на над 100 съдии разкрива негативни последици за гражданите, които следва да бъдат репарирани. Аргументите за висока натовареност и забавяне поради пандемията могат да обяснят известно забавяне, но не и толкова продължителен период, в който производството не е приключило по съществото на спора. Същото е на етап отстраняване нередовности на искова молаба, което се отчита от друга страна и от съда, макар даваните указания, че все още ищецът не е привел исквоата молба с изискванията на ГПК за редвност. Едновременно с това, самите указания са давани в отдалечен период от време едно от друго, не са събирани доказателства, не са търсени свидетели ( което път от друга страна да обоснове причина извън съда или страната, за наличие на забавяне), не са провеждани и открити съдебно заседания, тоест в процесния период исковата молба 3 еостанала нередовна и съдт не е предприел действия по движение на делото след 2020г. ( последното указание на състав I-20 ..... до края на 2023г., когато длеото е ипратено АССГ.

Предвид изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на правото на ищцата на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Това нарушение е противоправно и ангажира отговорността на държавата в лицето на ......

Относно неимуществените вреди, съдът приема, че неразумната продължителност на производството създава силна, макар и оборима презумпция, че такива вреди са причинени.

Според установената съдебна практика на ВКС, не е необходимо ищцата да доказва изрично обичайните, типични неимуществени вреди, като притеснения, нервност, чувство за несправедливост и загуба на доверие в държавността, тъй като те се считат за винаги налице.

Съгласно практиката на ЕСПЧ (решение от 10.02.2011 г. по делото Radkov v. Bulgaria по жалба № 18382/05, решение от 13.07.2017 г. по делото Velkova v. Bulgaria по жалба № 1849/08), както и тази на ВКС (решение № 272/27.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 924/2019 г. по описа на ВКС, IV-то г.о., решение № 306/18 от 22.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 4482/2017 г. по описа на ВКС, IV-то г.о. и др.), в исковото производство по чл. 2б от ЗОДОВ пълно и главно доказване следва да бъде проведено от страна на ищеца по отношение на вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинноследствена връзка между тях и забавеното производство; а относно неимуществените вреди съществува силна, макар и оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото.

Вреди над обикновените не бе проведено доказване да са преживяни.

При определяне на размера на обезщетението, съдът се ръководи от критерия „справедливост” и счита, че ищцата има право на обезщетение за причинените негативни изживявания, като емоционално напрежение .

При баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане и решаване на делото, настоящият съдебен състав, като съобрази конкретните обстоятелства посочени по-горе, намира, че поради допуснатото нарушение на правото на страната да получи решение на спора в разумен срок, на ищеца са причинени неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за тях следва да се определи съобразно предвиденото в чл.52 от ЗЗД.

Прилагайки критерият „справедливост” и съобразявайки социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода на процесното увреждане, настоящият състав приема, че паричното обезщетение на ищеца за причинените негативни изживявания от нарушеното му право на разглеждане и решаване на наказателното дело в срок, следва да се 4 определи в размер на 5000.00 лв.

Макар ищецът да е записал в искова молба, че искът е предявен за част от вредите, съдът приема, че това е целият размер на претендираните вреди от ищеца, доколкото твърденията са, че искът е предявен като част от вредите - но за този период на забавата (в последсвтие уточнен с молба 04.08.2023г. - като такъв с начална дата 11.01.2018г. до подаването на исковата молба), доколкото според ищецът отказът от правосъдие продължавал, поради нерешаване на делото по същество. В молба от 04.08.2023г. е уточнено, че размерът на неимуществените вреди към момента на подаване на исковата молба е оценен от ищцата на 9680лв., поради което е и доклдава от съда така, а доколкото периодът на нерешаване на делото продължавал и след исковата молба - можело тепърва да се изчислява размерът след тов.

С оглед горното, искът за сумата в размер на 5000 лв. следва да бъде уважен, а за разликата над уважения размер от 5000 лв. до пълния предявен размер на неимушествените вреди, претърпени за периода от 11.01.2018г. до 20.07.2023г., в размер на 9680 лв. - следва да бъде отвхърлен.

Не е предявен иск за имуществени вреди. В молба от 04.08.2023г., след указания на съда същите са определени от ищцата в размер на 20лв., и е описано, че представляват държавна такса по настоящото производство гр. д. № 40560/2023г. СРС, както и разноски за копирни услуги с същото, пораид което съдът приема, че не е сезира с отделен иск за имуществени вреди ,тъй акто това всъщност предтсавляват разноски в настоящия спор, и съдбата на същите зависи от изхода на спора, същите не са отделен иск, поради което не счита, че е предявен иск за имуществени вреди в размер на 20 лв. - от които 10 лв. - държавна такса по гр. д .3 40560/2023г. и 10 лв - копирни услуги за същото производство.